Решение № 2822 от 03.07.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ................./03.07.2020 г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIІІ състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА при участието на секретаря Величка Велчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15799 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, срещу И.П.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата 492.39 лв., представляваща дължима главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 1346124 за периода 02.08.2016 г. – 04.06.2019 г., за обект, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Младост”, бл. 105, вх. 1, ет. 3, ап. 9, ведно със законната лихва върху главницата от 492.39 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.06.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата 74.35 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 492.39 лв. за периода 07.10.2016 г. – 15.06.2019 г.; сумата 5.96 лв., представляваща дължима главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 1346123 за периода 28.02.2018 г. – 03.05.2018 г., за обект, находящ се в гр.

Варна, ж. к. „Младост”, бл. 105, вх. 1, ет. 3, ап. 9, ведно със законната лихва върху главницата от 5.96 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 0.65 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 5.96 лв. за периода 05.05.2018 г. – 15.06.2019 г., които суми са предмет на Заповед № 4750/21.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 9540/2019 г. по описа на ВРС, 48 състав.

В исковата си молба и уточняващата молба към нея от 28.10.2019 г. ищецът „В.И К.” ООД излага, че в качеството си на ВиК оператор, съгласно чл. 2, ал. 1 ЗРВКУ, предоставя ВиК услуги на ответницата И.П.Б. за имот, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Младост”, бл. 105, вх. 1, ет. 3, ап. 9. Ползваните ВиК услуги на този адрес се отчитат по партида с клиентски номер 1346124 /включващ задълженията по партида с абонатен № 1346124 и задълженията по партида с абонатен № 1346123/.

Посочва, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № 9540/2019 г. по описа на ВРС, 48 състав, за дължимите от ответницата суми за ползваните, но неплатени ВиК услуги в обекта. Поддържа, че е предявил иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, предвид дадените от съда указания в този смисъл. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.

Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

Ответницата

И.П.Б., чрез назначения й особен представител – адв. Н.Ч., е депозирала писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Поддържа становище за допустимост и вероятна основателност на предявените искове, предвид липсата на доказателства за извършено плащане на сметките.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Пламенка Василева, която заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявените искове да бъдат уважени.

Ответната страна се представлява от назначения особен представител адв. Н.Ч., който в хода на устните състезания поддържа становище, че исковете не са доказани по своето основание и размер, предвид представените в съдебно заседание документи, поради което моли същите да не бъдат уважени.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.

1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № 9540/2019 г. по описа на ВРС, XLIII състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителния иск. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК. Във връзка с дадените от съда указания заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

По делото не е спорно, а и от представената справка по лице от Служба по вписванията – Варна за ответницата И.П.Б. се установява, че същата е собственика на процесния апартамент № 9, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Младост”, бл. 105, вх. 1, ет. 3.

По делото е изслушано заключението по допуснатата и приета без възражения съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице М.С., съгласно което партидите с абонатни номера 1346123 и 1346124 се водят на И.П.Б.. Размерът на всяко едно от месечните задължения по главницата за ползвани ВиК услуги по всяка една от двете партиди по посочените фактури в справка за недобора на частен абонат за процесния период е посочен от вещото лице в приложение № 1 към експертизата, като по първата партида за периода 02.08.2016 г. – 04.06.2016 г. общият дълг е в размер на 492.39 лв., а по втората партида за периода 28.02.2018 г. – 03.05.2018 г. възлиза на 5.96 лв.

Представени са и карнети

/партида на абоната/, отразяващи месечното отчитане на потребената в имота вода.

От съвкупния анализ на представените по делото доказателства съдът приема, че може да бъде направен обоснован извод, че процесният обект – апартамент № 9 е водоснабден и че в него са ползвани ВиК услуги през процесния период, както и че ответницата има качеството „потребител” на съответните ВиК услуги по смисъла на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД и пар.

1, ал. 1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Следва да се отбележи, че назначеният особен представител на ответницата в отговора на исковата молба изрази становище за вероятна основателност на предявените искове, предвид липсата на доказателства за извършено плащане на сметките. А в заключението си вещото лице изрично посочва, че по процесните фактури не са отразени плащания.

Едва в хода по същество на делото особеният представител направи оспорвания на представените в съдебно заседание карнети, което съдът приема, че е преклудирано /направено е след приключване на съдебното дирене в първата инстанция, което пък препятства насрещната страна да се защити по така наведените възражения и съответно да направи други доказателствени искания за опровергаването им/.

За пълнота на изложението съдът намира за нужно да отбележи, че дори да се приеме, че тези оспорвания следва да бъдат разгледани по същество, то същите са неоснователни по следните съображения. В представените карнети действително не всеки месец има положен подпис на потребителя. Такива обаче са полагани епизодично, като последният такъв е за отчета, извършен на 05.11.2018 г., при което е посочено, че новото показание на водомера е 189 куб.м. Тоест, към този момент потребителят с полагането на подписа си признава, че в имота е потребено именно това количество вода. В същото време обаче основателността на иска се преценява от съвкупния анализ на всички ангажирани по делото доказателства /в това число и изслушаната в производството експертиза/. Преценявайки ги заедно се достига до единствения възможен извод, а именно, че процесното количество вода в обекта действително е потребено от абоната. За отчитаното потребление всеки месец са издавани съответни фактури от страна на ищеца.

Доколкото в производството не бе установено, че ответницата е заплатила дължимата цена за ползваните в имота ВиК услуги в релевантния период, съдът приема предявените искове за основателни, поради което същите следва да бъдат уважени. Основателна в тази връзка е и претенцията за присъждане на законната лихва върху всяка от главниците по двете партиди, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 19.06.2019 г. до окончателното й изплащане.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, а съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че обезщетението за забава за периода 07.10.2016 г. – 15.06.2019 г., начислено върху всяко едно от установените задължения за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер 1346124, възлиза на 74.35 лв. Обезщетението за забава за периода 05.08.2018 г. – 15.06.2019 г., начислено върху всяко едно от установените задължения за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер 1346123, възлиза на 0.65 лв. В този именно размер са и предявените искове.

По изложените съображения съдът приема, че акцесорните претенции за обезщетение за забава са основателни и следва да бъдат уважени.

Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. В заповедното производство същият претендира присъждане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 75 лв., която сума следва да бъде присъдена в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.

В настоящото производство ищцовото дружество представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира такива за държавна такса /75 лв/, депозит вещо лице /150 лв./, депозит за особен представител /300 лв./ и юрисконсултско възнаграждение /300 лв./. От страна на назначения особен представител на ответника е направено възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. След преценка на действителната правна и фактическа сложност на делото, а и с оглед обстоятелството, че по делото бе проведено само едно съдебно заседание, съдът преценява така направеното възражение за основателно. Претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено от съда в размер на 100 лв., на основание чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ. С оглед крайния изход на делото, съдът приема, че в полза на страната следва да бъдат присъдени разноски в размер на 625 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.П.Б.,

ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, следните суми: сумата 492.39 лв. /четиристотин деветдесет и два лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща дължима главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 1346124 за периода 02.08.2016 г.

– 04.06.2019 г., за обект, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Младост”, бл. 105, вх. 1, ет. 3, ап. 9, ведно със законната лихва върху главницата от 492.39 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.06.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата 74.35 лв. /седемдесет и четири лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 492.39 лв. за периода 07.10.2016 г. – 15.06.2019 г.; сумата 5.96 лв. /пет лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща дължима главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 1346123 за периода 28.02.2018 г. – 03.05.2018 г., за обект, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Младост”, бл. 105, вх. 1, ет. 3, ап. 9, ведно със законната лихва върху главницата от 5.96 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 0.65 лв. /шестдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 5.96 лв. за периода 05.05.2018 г. – 15.06.2019 г., които суми са предмет на Заповед № 4750/21.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 9540/2019 г. по описа на ВРС, 48 състав, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.