Определение № 10 от 12.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10 гр. Пловдив, 12.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20265000600003 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 345, ал. 1 вр. чл. 249, ал. 3 вр. ал. 4, т. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Н. П. - защитник на подсъдимия П. Л. У., против протоколно определение № 543 / 03.12.2025 г. по НОХД №847/2024 г. на ОС - Пазарджик, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия и защитниците му за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

В частната жалба се навяват доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Изразява с е несъгласие с приетото от съда, че в обстоятелствената част на обвинителния акт е налице достатъчност от изложени факти относно претендираното от държавното обвинение престъпление по чл. 219, ал.3, вр ал.1 от НК, вменено на подсъдимия П. Л. У..

Аргументират се упреци относно фактическата обосновка на длъжностното му качество и вмененото му с обвинителния акт несъобразяване с дължимото съобразно това му качество поведение. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на първостепенния съд „със задължителни указания, за да констатира съответното нарушение при обсъждане на въпросите на чл.

248, ал. 1, т. 3 от НПК и да прекрати съдебното производство и върне 1 делото на прокуратурата за привеждане на обвинителния акт в съответствие с изискванията на чл. 246 от НПК“.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с изложените в частната жалба възражения, с приложените по делото материали, както и с атакуваното определение намира, че:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице, в срока за обжалване.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

1. Отправеното искане настоящият съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на окръжния, със задължителни указания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, е неудовлетворимо. По силата на чл. 249, ал. 3 от НПК, определението по чл. 248, ал.1, т. 3 от НПК подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора. При това, чл. 345, ал. 2 от НПК вменява на въззивната инстанция задължение сама да реши въпросите по частната жалба/частния протест/, ако отмени определението. Т.е., ако приеме частната жалба за основателна и отмени определението, настоящият съд следва сам да извърши действията, незаконосъобразно реализирани от контролирания съд. Въззивната инстанция не притежава правомощие по реда на глава 22-ра да върне делото на окръжния съд с указания за повторно, различно и задължително указано му произнасяне по същите въпроси.

2. Това е трето по ред производство пред Апелативен съд- Пловдив, в което се поставя на обсъждане въпросът за съответствието на обвинителния акт/ОА/ с изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК и процесуалната му годност да обезпечи реализирането на правото на защита на предаденото на съд лице.

В предходните две произнасяния- с определение № 57/30.01.2025 г. по ВЧНД № 42/2025 г. на ПАС и с определение № 276/24.07.2025 по ВЧНД № 321/2025 г. на ПАС, е било констатирано несъответствие на обвинителния акт с дължимото му съобр. чл. 246 от НПК съдържание и делото е било връщано на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

2

Пред настоящия съд възраженията са отправени спрямо определение на първостепенния съд, с което е прието отсъствието на процесуални нарушения, изводими от съдържанието на третия по ред обвинителен акт, поставил началото на НОХД №847/2025 г. по описа на на ОС – Пазарджик.

Те са неоснователни.

Спрямо подс. П. Л. У. е възведено обвинение за престъпление по чл.

219, ал.3, вр ал.1 от НК, реализирано от него като „дл. лице“- У. на „Автотранс-1“ ООД-гр. П.. Действително, в съдържанието на обвинителния акт са изложени множество факти относно претендирани, вписани, отменени от съда вписвания на промяна в представителната власт на това търговско дружество. Очевидно е, че прокурорът намира тези факти за относими към приетото от него неправомерно поведение.

Същественото в случая е, че в настоящия ОА е ясно заявено времето, през което държавното обвинение приема подс. У. да е бил вписан като управител на търговското дружество- от 11.08.2003г. /стр. 3, абз. 1 от ОА/ до 01.02.2021г./стр. 10-11 от ОА/. Ясно са заявени и датите на взимане на решенията за представителната му досежно дружеството власт - от 04.08.2003г./стр. 1 от ОА/ до 21.11.2018 г. /стр. 10 от ОА, когато е взето решение на общото събрание на съдружниците, вписано в ТР и неотменено по съдебен ред/.

Фактологията в ОА за развилите се множество съдебни производства по повод решения за подлежащото на вписване обстоятелство – управлението на дружеството, е изобилна. Но е ясно заявен периодът, през който прокурорът твърди именно подсъдимият да е притежавал качество на У. на „Автотранс-1“ ООД-гр. П..

Възраженията относно представителната власт на управителя в отношенията му с трети лица, различни от отношенията му с дружеството, са с оглед различните описани в ОА решения за изключване на съдружник, респ.за определяне на управител, развилите се в тази насока регистърни производства, последвалите ги съдебни такива. Тези възражения са по съществото на делото. Правилно като такива са намерени и доводите на подсъдимия и защитата му за несъставомерност на описаното в обвинителния акт деяние, за липса на причинно-следствена връзка между процесните записи на заповеди и твърдените като настъпили вреди. По тези въпроси 3 съдът се произнася с крайния си акт, а не в разпоредително заседание, в каквото е постановено обжалваното определение.

По същите съображения не подлежат на обсъждане наведените и пред въззивния съд твърдения за противоречие на прокурорската теза със съдебната практика относно вътрешните отношения между дружеството и неговите съдружници и оповестителния характер на вписванията за промяна в управлението на ООД.

И според настоящия съд прочитът на обвинителния акт сочи неговото съответствие с изискванията на чл. 246, ал.2 от НПК. Изложената в обстоятелствената му част фактология в достатъчна степен определя фактическата рамка на обвинението и не нарушава правото на подсъдимия да организира защитата си.

Определението на Пазарджишкия окръжен съд е обосновано и законосъобразно. Наведените в частната жалба оплаквания са неоснователни.

Воден от горното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №543/03.12.2025г. по НОХД №847/2025 г. на ОС - Пазарджик.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4