Решение № 3042 от 25.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3042 гр. Варна, 25.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20253110104231 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД.

Исковата молба е предявена от М. И. С. с ЕГН **********, с адрес: **, действаща чрез процесуалния си представител адв. П. Д. Г., вписан във ВАК, представляващ Еднолично адвокатско дружество „Г." срещу „Е. С." АД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление:

**, тел.:**

Ищецът М. И. С. с ЕГН **********, с адрес: *, действаща чрез процесуалния си представител адв. П. Д. Г., вписан във ВАК, представляващ Еднолично адвокатско дружество „Г." претендира от съда да постанови решение с което да осъди ответника „Е. С." АД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление:**, служебен адрес: ** да му заплати , сумата в размер на 2 465 лв. (две хиляди четиристотин шестдесет и пет лева), представляваща неустойка за период от 23.11.2023 год. до 31.03.2025 год., дължима на основание чл. 69 от ОУ за ДПЕЕЕМ, поради доставка на електроенергия в отклонение от изискванията за качество. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Ищецът М. И. С. е собственик на имот - жилищна сграда, находящ се в гр. Варна, вилна зона „**", ул. „*" № *, който имот се захранва с електроенергия от ответното дружество -„Е.С." АД с ЕИК **, по силата на договор, за което има определен абонатен № 1

**.

Във връзка с проблеми с качеството на електрозахранването на гореописания имот, на 23.11.2023 год., след направено искане от страна на ищеца, е монтиран анализатор на напрежението, за което е съставен Протокол № 00001767/23.11.2023 год. Данните от извършената проверка са удостоверени в Констативен протокол № 1460/01.12.2023 год.

„Резултати от проверка относно параметрите на захранващото напрежение" за обект с абонатен № 0109812144 са категорични за наличие на сериозно отклонение от показателите за качеството на електрическа енергия.

С оглед на горното, на 22.01.2025 год. от ищеца М. И. С. е изпратена молба с per. № 7130083/22.01.2025 год. до ответното дружество за заплащане на неустойка, описана в чл. 69 от Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа (ОУ за ДПЕЕЕМ) на „Е.С." АД. В отговор на молбата е предоставена информация от ответното дружество, че са предприети действия по изпълнение на ангажименти с цел подобряването на качеството на доставената електроенергия, но резултати към настоящия момент няма.

Така, за ищцата М. И. С. с ЕГН ********** живуща в ** възниква правен интерес да инициира съдебно дело срещу „Е.С." АД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, с което да потърси осъждане на ответника да й заплати сумата в общ размер на 2 465лв. (две хиляди четиристотин шестдесет и пет лева), представляваща неустойка за период от 23.11.2023 год. до 31.03.2025 год., дължима на основание чл. 69 от ОУ за ДПЕЕЕМ, поради доставка на електроенергия в отклонение от изискванията за качество.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът „Е.С." АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: **, представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет, чрез: ю.к. В. В. (тел: **), депозира отговор.

Оспорва изцяло предявения иск както по основание, така и по размер. Исковата молба е неоснователна и недоказана.

Съгласно чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнението на договора е наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението и уговорена неустойка. В разпоредбата на чл. 69 от ОУ е предвидено, че „Електроразпределение Север" АД дължи неустойка, на клиентите при доказано превишаване на допустимите отклонения от показателите за качество на електрическата енергия, в размер на 5 (пет) лева на ден от датата на получаване на искането на клиента за проверка на качеството на доставяната електрическа енергия до отстраняване на причините за регистрираните отклонения. Отклоненията трябва да са регистрирани от изправно регистриращо устройство на показателите за качеството на електрическата енергия (анализатор), монтирано на място съгласно действащото законодателство, без да е 2 превишена предоставената мощност.

Съобразно изложените в исковата молба твърдения, претенцията за заплащане на неустойка обхваща периода от 23.11.2023г. до 31.02.2025г. и се основава на твърдяно несъответствие на качеството на доставяната електроенергия до имот - жилищна сграда, град Варна, вилна зона „**", ул. „**" *, обект с абонатен № **.

Релевантният по делото период се явява периодът от 23.11.2023г. до 31.02.2025г. и именно към сочения период следва да бъдат установени от ищцата при условията на пълно и главно доказване наличието на предпоставките за възникване на отговорността на ответника. Оспорва в цялост наведените от ищеца твърдения за наличието на предпоставките обуславящи ангажирането на отговорността на ответното дружество, и по конкретно:

Изискването за изпращане на искане за проверка на качеството на доставяната електрическа енергия от клиента не е формалност, а договорно определено условие за изискуемост на неустойката. Клаузата предвижда, че неустойка се начислява от датата на получаване на искането. В случая не се предоставя валидно доказателство за надлежно получено уведомление от страна на дружеството, нито съдържанието и датата му. Самото съставяне на констативен протокол не може да бъде интерпретирано като изпълнение на това задължение. Следователно, договорната предпоставка за възникване на дължима неустойка не е изпълнена и претенцията следва да бъде отхвърлена изцяло.

Единствените твърдения за наличие на отклонение от показателите за качество се основават на еднократно измерване с анализатор за периода 23.11 - 30.11.2023г. Ищецът предявява претенция за неустойка за продължителен период - от 23.11.2023г. до 31.03.2025г.

В подкрепа на тази претенция предоставя само един Констативен протокол № 1460/01.12.2023г., съставен въз основа на измервания, извършени в рамките на точно определен времеви интервал от 23.11 до 30.11.2023г. След тази дата няма доказателство за наличе на продължаващи отклонения. Констатирането на несъответствия за ограничен период от време не поражда презумпция, че това състояние е било налично преди и продължава след това. Напротив - замерването е технически акт, който установява състояние в точно определен времеви отрязък и всички последващи дати след този отрязък остават недоказани по отношение на ключовия факт - отклонения от показателите за качество на доставяната електроенергия над допустимите стойности. Претендираната неустойка е ежедневна и това изисква от ищеца да докаже, че всеки ден е налице отклонение, което поражда дължимост. В настоящия случай ищецът не предоставя второ и продължително измерване и не твърди, че дружеството е отказало проверка или възпрепятствало контрол.

Следователно претенцията за неустойка за период след 30.11.2023г. е напълно недоказана, тъй като не се основа на фактическо установяване на отклонения. При това положение искането превишава договорните параметри, като дори при хипотетична основателност, би следвало да се ограничи до периода на реално установени стойности, а именно седем дни.

На следващо място, договорната клауза, на която се основава претенцията за неустойка, съдържа изрично условие, че същата се дължи при доказано превишаване на 3 допустимите отклонения от показателите за качество без да е превишена предоставената мощност. Това означава, че предоставената мощност по договора за присъединяване представлява лимитираща техническа и правна последица при чието надвишаване дружеството не носи отговорност за качеството на доставяната електроенергия, доколкото нарушението е преписуемо на потребителя. В случая ищецът не представя никакви доказателства, че в периода на измерване 23.11.2023г. - 30.11.2023г. не е било превишено договореното ниво на мощност. Липсва товаров профил и почасови данни за потребление, които да опровергаят възможността за претоварване от страна на клиента. Това е съществено, защото именно превишаването на мощността може да доведе до локални отклонения в напрежението, без това обективно да е в обхвата на отговорността на „Електроразпределение Север" АД. Неспазването на договорената мощност води до автоматично изключване на дължима неустойка.

Дори при хипотетично наличие на отклонения, причините за тях не са обективно установени. Не са предоставени доказателства дали отклоненията се дължат в мрежата на ответното дружество или са резултат от климатични, механични, обективни фактори или вътрешни характеристики на инсталацията на ищеца. Така се стига до двойна празнота в доказателствата - не е ясно дали има неизпълнение, нито както и причинно -следственото му ядро.

Кумулативният анализ на представените доказателства показва, че исковата претенция не е доказана нито по период, нито по обем. Не се изключва възможността за превишена мощност, което изключва неустойката, не се обосновава причинно - следствена връзка между „Електроразпределение Север" АД и твърдяното отклонение. Твърденията почиват на единичен протокол, без повторяемост или контролно измерване.

Предявеният иск се основава на частично установени факти, неподкрепени с достатъчно доказателства. При отсъствие на надлежно уведомление, обективно установен и непрекъснат период на отклонение, яснота относно спазването на мощността, гарантирано изправно средство за измерване, доказана причинно - следствена връзка между ответното дружество и нарушението, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за ангажиране на договорна неустойка - нито по обем, нито по период.

Предвид горното, моли съда да постанови решение в смисъла на изложените съображения, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан.

Моли, на основание чл.78, ал.8 от ГПК да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, ведно с направените по делото разноски.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищеца, представляван от адв. Г. поддържа предявения иск и моли за положително произнасяне по него с присъждане на разноски.

Ответникът редовно призован в съдебно заседание се представлява от юк. В..

Поддържа отговора на исковата молба. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на юк.възнаграждение.

4

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Към доказателствения материал по делото са приети следните писмени документи: констативен протокол № 1460/01.12.2023 год. „Резултати от проверка относно параметрите на захранващото напрежение"; писмо от „Е.С." АД с изх. № 6698003/29.12.2023 г.; молба от М. И. С. до „Е.С." АД от 22.01.2025 год.; отговор от

„Е.С."

АД с изх. №

7130083/21.02.2025 год. , Разрешение за строеж №750/ГИ/16.12.2009г.; Разрешение за ползване №ДК-07-В-241 от 01.09.2010г.; Искане № 2301029440 от 06.11.2023г. от М. И. С.;

Искане за отпускане на материални ценности от 30.01.2025г.; Приемо-предавателен протокол от 30.01.2025г.; Искане за отпускане на материални ценности от 30.01.2025г.

В полза на ищеца са ангажирани гласни доказателства, чрез показанията на свидетеля Й.Р.С., без родство и дела със страните.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съгласно чл.92,ал.1 от ЗЗД неустойката представлява уговорено между страните предварително обезщетение за вредите от неизпълнение на договорно задължение.За уважаване на иска следва да бъде установено по пътя на пълното и главно доказване наличието на валидна клауза за неустойка, настъпването на всички договорно предвидени предпоставки за възникването й и размерът на претендираното вземане.