Определение № 2958 от 10.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2958 гр. София, 10.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20248002103539 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. С. Д., чрез процесуалния си представител адвокат Е. С., срещу решение № 108 от 04.06.2024 г. по в.гр.д.№ 47/2024 г. на Разградския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение №758 от 16.12.2023г. по гр.д.

№138/2023 г. на Разградския районен съд, е уважен предявеният от А. Д. К., Ж. О. Я. и Ш.

О. К. против касатора отрицателен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК - за установяване, че Б. С. Д. не е собственик на основание давностно владение на 60/144 ид.ч. от недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***и поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място] и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен частично до размер на 60/144 ид.ч. нотариален акт № 60, т.2, peг. № 2503, дело № 225 от 2020 г. по описа на нотариус с peг.

№ 378 на Нотариалната камара, с район на действие РРС, вписан в Службата по вписванията гр. Разград с вх. peг. № 1093 от 24.04.2020 г., акт № 139, том 3, дело № 553/2020 г., парт. книга 109537, с който Б. Д. е призната за собственик по давностно владение на недвижимите имоти, както и са присъдени разноски по делото.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен със законните последици.

1

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.

1, т. 1 ГПК, по въпросите:

1. Следва ли въззивният съд да мотивира решението си като извърши самостоятелна преценка на всички доказателства събрани в хода на процеса, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните; Касаторът поддържа, че произнасянето на въззивния съд по този въпрос е в противоречие със задължителната и казуалната практиката на ВКС, обективирана в решение № 23 от 3.04.2017 г. по гр. д. № 2634/2016 г. на ВКС, III г. о. и ТР №1/2013 по т.д. № 1/2013г.

2. В случаите в които се оспорва констативният нотариален акт за собственост по давност, кой носи доказателствената тежест да обори изводите на нотариуса относно принадлежността на правото на собственост. По въпроса се поддържа противоречие на приетото от въззивния съд с практиката на ВКС, обективирана в решение № 107 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 1297/2010 г. на ВКС, II г. о.

3. При действието на презумпцията по чл. 69 ЗС, според която се предполага, че владелецът държи вещта за себе си, кой носи доказателствената тежесет да докаже липсата на намерение за своене. Касаторът твърди, че приетото от въззивния съд по въпроса противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 11 от 29.02.2016 г. по гр. д. № 3942/2015 г. на ВКС, I г. о., решение № 3 от 19.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г. на ВКС, I г. о.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация А. Д. К., Ж. О. Я. и Ш. О. К., чрез процесуалния си представител адвокат М. Е., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявен от А. Д. К., Ж. О. Я. и Ш. О. К. против Б. С. Д. отрицателен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК - за установяване, че Б. С. Д. не е собственик на основание давностно владение на 60/144 ид.ч. от недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***и поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място] и за отмяна по чл. 537, ал. 2 ГПК частично до размер на 60/144 ид.ч. на нотариален акт № 60, т.2, peг. № 2503, дело № 225 от 2020 г., с който Б. Д. е призната за собственик по давностно владение на недвижимите имоти.

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че страните черпят основания за своите права върху процесните три земеделски имота от факта на тяхното притежание от общия им наследодател Д. М. К. и възстановяването им по реда на ЗСПЗЗ.Последният е починал на 15.01.1990г. и е оставил за наследници по закон С. Д. К., Н. Д. И., Н. Д. Я. и А. Д. К..

2

Прието е още, че съобразно разпределението на тежестта на доказване при предявен отрицателен установителен иск, ответникът трябва да установи основанието, от което правото му на собственост е възникнало, което конкретния случай означава, че в тежест на Б. Д. е да установи твърдения от нея факт на възстановяване на земеделските земи в полза само на нейния баща, както и доводите й в писмения отговор на исковата молба за отказ на останалите наследници на Д. М. К. от наследството му.

Доказателства в тази насока не са били представени, тъй като липсва решение на ПК за възстановяване на земеделските земи в полза на С. Д. К., както и надлежно заявени и вписани в СВ при РРС откази от наследството на Д. К. от останалите наследници.Изложени са съображения, че представеното от ответницата пълномощно рег. № 64307/5.09.1991г., не установява нещо различно по съдържание.В пълномощното Н. К. /вероятно Н. И./ е упълномощил бащата на ответницата да извършва действия на управление, а не на разпореждане, при това отнасящи се до друг имот в чертите на [населено място].

След смъртта на Д. М. К. процесните земи са преминали в патримониума на четиримата наследници на Д. К. - Н. Я., Н. И., А. К. и С. К. по силата на наследствено правоприемство.

Н. Д. Я. е починала на 11.08.2020г., а С. Д. К. на 26.11.2013г. лед смъртта си Н. Д. Я. е оставила като наследници дъщерите си Ж. О. Я., Ш. О. К. и Г. О. М. /починала на 26.10.2010 г. с наследници С. М. С., Ш. М. М. и К. М. С./.С. К. е оставил за свои наследници Г. К. съпруга и Б. Д., Б. Д. и Х. А. - деца.

Ответницата Б. Д. е въвела като основание за придобиване на собствеността върху имотите упражняването на непрекъснато, явно и необезпокоявано давностно владение в периода от 1999г. до 2013г. първоначално от нейния баща С. К., а след неговата смърт - от 2013г. до датата на предявяване на иска - от нея.

Установено е, че през 1989г. Д. К. заминал за Турция със семейството на единия от синовете си — С. Д. К., където починал на 15.01.1990г.Семейството на С. К. се завърнало в Република България през м.март, 1990 г. С пълномощно с рег. № 1628 и №1629 от 25.02.2020г., Г. К., Б.

Д. и Х. А. са упълномощили Б. Д. да извършва сделки на разпореждане и да владее процесните имоти, притежавани от тях в съсобственост - само за техните части от наследството, но не и за частите на ищците.

По делото е представена справки от ЗКПУ “Торлак“, с приложени договори за наем и извадка от регистъра на кооперацията по партиди на лицата, че през 2013г. С. К. е декларирал пред кооперацията, че неговият баща е починал и е оставил за наследници него и Н. Д. Я., Н. Д. И. и А. Д. К.. Двете ниви с №№ 307011 и 312017 са отдавани под наем в различни периоди от С. К., Г. К. и Б. К..За периода 2010-2023г. ищцата А. К. е получавала рента съобразно притежаваните от нея наследствени части от Д. К. за 3,7дка.Н. Я. е получавала рента за периода 2013-2020г. съобразно притежаваните от нея наследствени части от Д. К. за 3,7дка.Н. Я. - съпруг на ищцата Ж. Я., също е получавал рента за периода 2013-2022г. Рента са получавали и С. К., Г. К. и Р. К.. Представени са и договори за наем, сключвани между отделни наследници и ЗКПУ “Торлак“, относими към различни години.

За неоснователни са приети оплакванията във въззивната жалба за необсъждане от районния съд на оспорените от ответника договори за наем и оспорената служебна бележка № 3

8/13.09.2021г., тъй като тяхното обсъждане не променя фактическата обстановка, изградена въз основа на обсъдените справки №№ 8235/21.09.2023г. и 9772/10.11.2023г. и приложените към тях документи, посочено е, че при изключване на посочените договори и служебна бележка от доказателствения материал, налице са писмени доказателства, изходящи от трето неучастващо в процеса лице, от които е установено, че в различните години различни наследници, а не само ответницата и нейния пряк наследодател С. К., са предприемали действия по управление на земеделските имоти.Оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционният съд не е обсъдил пълномощно №351/23.02.2024г., също е прието за неоснователно, защото е представено от ищците с цел доказване на техните твърдения и след като не е обсъдено от решаващия съд, за ответника липсва правен интерес да иска произнасяне по него.

По делото са събрани гласни доказателства като свидетелят И. Х. е посочил, че дядо му Д. е бил собственик на три земеделски имота, единият от които пустее.След смъртта му още от началото след създаването на кооперацията, майка му получавала рента повече от 25 години за нейния дял от 1/4 ид.ч. от имотите.Според свидетеля рентата се изплащала на майка му съобразно сключен от нея договор за аренда на процесните имоти.За ищцата Ж. Я. свидетеля знаел, че същата ползва и обработва част от земите /около 3.6 дка от общо 10 дка/, тъй като има животни и ферма.

Свидетелят Н. Я., съпруг на ищцата Ж. Я., е заявил, че процесните имоти са наследство, останало от родителите на съпругата му.След комасация, те обработвали съответен дял от процесните имоти, общо около 20 дка в местността „К.“.В тях влизали общо останали в наследство от баща му, закупени от него, както и наследствените на съпругата му земи от Н. и О. Я.. През 2021г. от служител в общината свидетелят разбрал, че е предоставен НА за процесните имоти, а съпругата му не е посочена като собственик, а тя не е продавала дела си.Свидетелят посочил, че майката на съпругата му никога не е отказвала от дела си.

Свидетелката Г. К. посочила, че още преди смъртта на съпруга си, неговият баща му бил казал, че всичко е за него.Именно тяхното семейство започнало да се снабдява с документи за възстановяване на земите.Другите наследници не се ангажирали, не дали никакви пари, отказали да се занимават.Още преди смъртта на съпруга й възстановените имоти се обработвали от кооперация “Торлак”. Преди смъртта му той получавал рентата, а впоследствие - тя. Не й е известно дали някой от другите наследници е получавал рента.Знаела за НА, като изтъква, че ответницата се снабдила с такъв, след като баща и казал, че тя ще вземе нивите.

Свидетелката Х. А. е заявила, че ответницата, която е нейна сестра, има НА за процесните имоти.Знаела за тези земи, че са наследство от дядо й, който е починал в Турция.За възстановяването на собствеността принос имал само нейния баща, защото той подал необходимите документи.Другите наследници отказали да се занимават, тъй като преценили, че разходите ще бъдат големи.Единият й чичо казал, че няма нужда от земите и снабдил баща й с пълномощно.На свидетелката й е известно, че пари получавала само ищцата А., която подпомагали през годините, тъй като парите все не й стигали.Още приживе баща й ги събрал и разяснил на всички, че имотите ще останат на сестра им, която полагала грижи за 4 него.Предвид претенциите на другите роднини, тя решила да се снабди с констативен НА.

Въззивният съд е приел, че показанията, съпоставени с обсъдените писмени доказателства, изясняват, че всеки от наследниците е извършвал действия по управление на имотите, отдавайки ги под наем на кооперация за обработване срещу получаване на рента.Фактът, че само един от наследниците се е ангажирал със снабдяване с необходимите документи за възстановяване на собствеността, не води до извод, че той е едноличен собственик, а само дава основание за претендиране на извършените от него разходи от другите наследници.