Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 464 от 14.04.2020, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 405/2020
Вид
Решение № 464
Подписан
14.04.2020
В сила
14.04.2020
Състав
ТАНЯ ТАШКОВА РУСЕВА-МАРКОВА, РОСИЦА ЖЕЛЯЗКОВА ТЕМЕЛКОВА, ЕЛЕОНОРА СИМЕОНОВА КРАЛЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49, ал. 1 · Закон за държавния служител
  • чл. 67, ал. 3 · Закон за държавния служител
  • чл. 142, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 46, ал. 1 · Закон за нормативните актове
  • чл. 46, ал. 2 · Закон за нормативните актове
  • чл. 140, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 9 · Кодекс на труда
  • чл. 9 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

Р

Е Ш Е Н И Е

№ ІІ – 65

14.04.2020г. гр.

Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав

На десети март 2020 година

В публичното заседание в следния състав:

Председател: Росица Темелкова

Членове: Таня

Русева-Маркова

Елеонора Кралева

Секретар: Тодорка Стоянова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия

Русева-Маркова гражданско дело номер 405 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С

Решение № 3400 от 05.12.2019г., постановено по гр. дело № 6018/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР да заплати на Н.М.Н. сума в размер от 1 580, 11 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд, преизчислен на 232, 52 часа извънреден труд, за периода 25.07.2016г. – 25.07.2019г., по възникнало между страните служебно правоотношение, сумата от 203, 77 лева обезщетение за забава върху главницата за периода от датата на изискуемост на всяка сума до 25.07.2019г., ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба – 25.07.2019г., до окончателното изплащане.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, представлявана от Директор – Христо Терзийски чрез процесуалния представител юрисконсулт Румена Стоичкова, с адрес за призоваване – гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 1, с която се претендира да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и вместо него да бъде поставено ново решение по същество на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. В жалбата се посочва, че основният и единствен аргумент на първоинстанционния съд, че е налице празнота в закона, тъй като норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0, 143 е била предвидена в отменената Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и след като в следващите наредби, уреждащи тази материя, нощният труд не се превръща в дневен не може да бъде споделен, тъй като процесният случай не касае нормативен акт, който да е непълен, респективно липсва необходимост да бъде преодоляна празнота в правната уредба чрез приложение по аналогия на нормите на КТ. В жалбата се посочва, че неправилно съдът приема като обща уредба тази в КТ, респективно – Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като за държавните служители, чиито правоотношения се уреждат от ЗМВР разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ е неприложима, тъй не са като са налице две от нейните четири предпоставки – продължителност на нощното работно време по-малка от дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, а освен това Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, приета на основание чл.

67, ал. 3 от ЗДСл също не предвижда механизъм за превръщане на часовете нощен труд в дневен. В жалбата се посочва, че необосновано съдът е приел, че неприлагането субсидиарно на правилата на КТ и НСОРЗ поставя служителите на МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители и от лицата, работещи по трудово правоотношение. Посочва се, че правните изводи на съда не са мотивирани съобразено с основни принципи на прилагането по аналогия и тълкуването на нормативните актове, при установеното от фактическа страна не са обсъдени задълбочено и доводите на процесуалния представител на ГД „Национална полиция“ в отговора на исковата молба и в писмената защита.

Не се отправят искания за представяне на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззивната страна не изпраща представител.

Ответната страна по въззивната жалба – Н.М.Н. не депозира по делото писмен отговор и не изразява конкретно становище по основателността на жалбата.

Не се отправят искания за представяне на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание Н.Н. чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са два обективно съединени иска от Н.М.Н. против Главна дирекция „Национална полиция“ МВР, с които се претендира да бъде осъдена ответната страна да плати на ищеца сумата 738 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 123 часа за периода от 25.07.2016 година до 25.07.2019 година, сумата 90 лева, представляваща общ размер на лихви до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

В хода на производството ищецът е направил изменение на претенцията си, като я е увеличил от сума в размер 738 лева на сума в размер на 1 580, 11 лева, представляваща претендирано допълнително възнаграждение за положен извънреден труд и е увеличил и претендираното обезщетение за заплащане на обезщетение за забавено плащане от сума в размер на 90 лева на сума в размер от 203, 77 лева и на основание чл. 214 от ГПК, съдът е приел направеното изменение на претенцията.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, с който ответната страна е оспорила иска. Твърди се, че ищецът има статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и по отношение на него намират приложение нормите, регулиращи работното време, съдържащи се в същия нормативен акт. От действалите през исковия период подзаконови нормативни актове – Наредба №8121з-407/11.08.2014г, Наредба № 8121з-592/25.05.2015г и Наредба №8121з-776/29.07.2016г на министъра на вътрешните работи само първата, в чл.31,ал.2 , урежда умножаване на часовете положен нощен труд по коефициент 0,143,като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за същия отчетен период. Оспорен е доводът, че е налице празнота в уредбата и следва да се приложи НСОРЗ. Счита, че по аналогия се прилага нормативен акт, само ако даден въпрос не е уреден, а в цитираните наредби, както и в ЗМВР нощният труд е уреден подробно. ЗМВР и издадените по силата на законова делегация наредби на министъра на вътрешните работи, е специален закон по отношение на другите закони, регламентиращи трудовите и служебните правоотношения и те не могат да се прилагат по аналогия. Освен това, ако се прилага нормативен акт по аналогия, би трябвало да е ЗДСл, но не и КТ, а в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация липсва механизъм за превръщане на нощния труд в дневен. Счита, че искът би бил основателен само за периода от 29.07.2016г. до 02.08.2016г., когато е действала Наредба №8121з-407/11.08.2014г., поради отмяна на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. от ВАС и то само, ако след преизчисление се получи като резултат извънреден труд, който не е заплатен.

Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения иск, като е изложил мотиви, че цитираните в отговора на исковата молба наредби на Министъра на вътрешните работи не съдържат изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент, каквато е съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г, но при наличие на такава празнота в уредбата на реда за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане ,за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка, следва да намери приложение общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл. 9, ал. 2 от тази наредба, при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. 1,143. Неприлагането на цитираната НСОРЗ ще доведе според съда до по-неблагоприятно положение на ищеца, който е държавен служител спрямо работещите по трудово правоотношение.

На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част,п о останалите въпроси е органичен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените оплаквания от въззивника за неправилност на решението съдът намира следното:

Безспорно е по делото, че ищецът е служител в МВР, със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като през процесния период е заемал длъжността старши полицай в група 1 ППД към сектор „Охрана на обекти“ в Зонално жандармерийско управление гр. Бургас.

Безспорно е също така, че за периода от 25.07.2016г. до 25.07.2019г. той е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и за времето от 22 часа до 6 часа. Вещото лице е дало заключение, че за процесния период от време – 25.07.2016г. до 25.07.2019г. ищецът е положил труд на 203 нощни смени от по 12 часа, като са отчетени 1 626 отработени часове нощен труд след преизчисление на положения нощен труд в дневен, с коефициент 1,143, той възлиза на 1 858, 52 часа, а разликата между отчетения нощен труд и преизчисления е 232, 52 часа, той не е заплатен, а дължимото възнаграждение за положения извънреден труд след преизчислението е в размер на 1 580, 11 лева, а обезщетението за забавено плащане върху тази сума възлиза на сума в размер от 203, 77 лева.

Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден труд (чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР). Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно, 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8- , 12- или 24-часови смени- сумарно на тримесечие (чл. 187, ал. 3 от ЗМВР). Работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал. 6 от ЗМВР).

Основното възражение във въззивната жалба е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота на нормативен акт, която да бъде преодоляна чрез прилагане на НСОРЗ.

Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на ТР №6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на §1а - нов –ДВ,бр.69/2008г., отм.-ДВ-бр.88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на

Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните във въззивната жалба на ответната страна наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време. Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, при наличието на непълнота на уредбата, следва да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1,143. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ), са извънреден труд. Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не намира приложение по отношение на държавните служители в МВР. Възражението във въззивната жалба, че чл. 46, ал. 1 от ЗНА предвижда, че при неяснота нормативните актове се тълкуват в смисъла, който отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на РБ. В случая не се касае за неяснота, а за непълнота на подзаконов нормативен акт. В тази връзка, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, която предвижда, че когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.