Решение № 1984 от 27.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1984 гр. Пловдив, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330121396 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Юробанк България“ АД, ЕИК:

000694749, против Н. К. П., ЕГН: **********, с която са предявени обективно и кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 240 ЗЗД, във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 10 543, 65 лева – главница по Договор за потребителски кредит с № ***** г. за периода 11.04.2023 г. – 15.07.2024 г.;

704,41 лева - възнаградителна лихва за периода 11.04.2023 г.– 01.02.2024 г.;

1216,77 лева - обезщетение за забава за периода 11.04.2023 г.– 15.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда - 31.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с № 6793/07.08.2024 г. по ч.гр.д. № 13430/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIV гр.с.

Ищецът твърди, че между страните е сключен на ** г. процесния договор за потребителски кредит по силата на който на ответника била предоставена в заем сумата 11950,40 лева, срещу което ответникът се задължи да върне отпуснатия кредит заедно с дължимите лихва в сроковете и условията, уговорени с договора. Твърди, че на ** г. ответникът усвоил 1 предоставения му кредит, като въпреки уговорените между страните клаузи за връщане на заетата сума ответникът преустановил погасяването на кредита, поради което изпаднал в забава на плащането на две последователни месечни вноски, а именно вноска №11 и №12, поради което банката обявила кредита за предсрочно изискуем чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК от **. С оглед изложено счита, че вземането на банката е станало предсрочно изискуемо на * г. при условията на евентуалност моли съдът да приеме, че предсрочната изискуемост по кредита е надлежно обявена на ответника чрез връчване на препис от исковата молба. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноските.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Признава се сключването на договор за банков кредит от ** г., както и неговите параметри.

Твърди се обаче, че предсрочната изискуемост на банката не е била надлежно обявена на ответника преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК.

Твърди, че вземането не е изцяло изискуемо и ответникът дължи изпълнение само за онази част от дълга по отношение на която е настъпил падежа.

С молба вх. № 8499/27.01.2026г. прави възражение за недействителност на процесния договор за потребителски кредит поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 2 ЗПК, доколкото липсвал подпис на потребителя на всяка страница от Общите условия по договора.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 13430/2024г. по описа ПРС, XXIV гр. състав, образувано по депозирано от „Юробанк България“ АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с № 6793/07.08.2024г. Заповедта за изпълнение е връчена редовно на длъжника, като в законоустановения срок по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Ето защо предявените искове са допустими.

Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по повод сключването на Договор за потребителски кредит с № *****г., по силата на който на ответника, в качеството му на кредитополучател, е отпусната в заем сумата от 11 950, 40 лева срещу задължението му да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на сключения договор. В договора е посочено, че ГЛП възлиза в размер на 6, 20 %, а ГПР е 7, 85 %.

Съгласно уговореното в чл. 14, ал. 1 от договора, при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем.

В чл. 17 от договора е посочено, че неразделна част от договора са 2 искането за отпускане на потребителски кредит и погасителният план.

Според чл. 19 от договора, всички уведомления и изявления във връзка с настоящия договор трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне, чрез изпращане по пощата с обратна разписка, с препоръчана поща, с куриер или по електронна поща, достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора, освен ако в настоящия договор не е предвидено друго. По отношение на Кредитополучателя/-ите адресът за получаванс е вписания в началото на договора или посочения в искането за отпускане на потребителски кредит настоящ адрес, както и всеки друг адрес/и, посочен/и от Кредитополучателя/ите в подписан/и от него/тях и представен/и пред Банката документ/и. В случай, че някоя от страните промени последно заявения си адрес за кореспонденция, посочен в някой от гореописаните документи, тя е длъжна да уведоми писмено другата страна като посочи новия си адрес, а до получаването на такова уведомление, всички съобщения достигнали до стария адрес ще се считат за получени.

По делото е изслушано и прието като неоспорено от страните заключение на вещото лице Р. Г. по ССчЕ. Видно от заключението ответникът Н. П. е усвоил сумата в размер на 11 950, 40 лева на **г. Според вещото лице, вноските направени от кредитополучателя към ищеца по процесния кредит са в размер на 2011,48 лв. общо. С тях са погасени МПВ до номер 10 включително/вноската с падеж 11.03.2023г/, номер 11/ вноската с падеж 11.04.2023г/и номер 12 /вноската с падеж 11.05.2023г/ - частично. Съгласно заключението, ответникът е изпаднал в забава на плащанията по кредита от 11.04.2023г., като към 15.07.2024г. задълженията на ответника по договора за кредит са както следва: главница 10 543,65лв.; възнаградителна лихва -704, 41лв., начислени и дължими за периода от 11.04.2023 г. до 01.02.2024г.; мораторна лихва -1216, 77лв., начислени и дължими за периода от 11.04.2023 г. до 15.07.2024г.

По делото се установява, че ищецът е предприел действия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като за тази цел е изпратено за връчване н а ответника чрез **** на постоянния адрес на ответника а именно: ****.

Направени са три посещения на адреса, като и при трите посещения ответникът не е бил открит на адреса, нито пък лице, което е съгласно да получи съобщението със задължение да го предаде.

Видно от представения по делото Протокол за действия на връчител /л.

48 от делото/, при посещението на 15.11.2023 г. призовкарят е залепил уведомление по чл. 47 ГПК на входната врата на адреса , като в законоустановения в чл. 47, ал.2 от ГПК двуседмичен срок от залепването, не се е явил адресатът на уведомлението или друго упълномощено лице, което да получи уведомлението в кантората на***. След направена справка в ТД НАП се установило, че лицето има сключен трудов договор с **** със седалище и адрес на управление **** При опит за връчване на документите по месторабота на дата ** г. е констатирано, че ответникът е с прекратени трудови правоотношения, считано от **

3

На първо място, съдът дължи произнасяне по релевираното от страна на ответника с отговора на исковата молба възражение, че предсрочната изискуемост на кредита не е била обявена надлежно преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, доколкото за връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита не е използван някой от способите, изброени в чл. 19 от Договора. Възражението е неоснователно, поради следното:

Съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Волеизявлението на банката - кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.

Следва да се посочи, че законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения, като кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения. Начинът на удостоверяване на връчването на документа е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между страните, но уговарянето му не обвързва страните и за същите съществува възможност да прибегнат до връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост чрез способите на ГПК.

Връчен редовно от външна страна и съответно достигнал до длъжника е документ, който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД) или от частен съдебен изпълнител (чл. 43 ЗЧСИ). При връчване по възлагане в посочените случаи се прилагат правилата на чл. 37-58 ГПК, като отказът за получаване по чл. 44 ГПК или отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостоверят от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени.

В случай, че в договора са предвидени конкретни способи за връчване на кореспонденция между страните, редовността на връчването на уведомлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането се преценява според клаузите на договора. При тълкуването на 4 договора по правилата на чл. 20 ЗЗД би следвало да се съобрази, че конкретната уговорка относно връчване на кореспонденция цели ефективно упражняване на правата на страната, която изпраща съобщение, като препятства евентуално недобросъвестно поведение на получаващата страна.

Връчването чрез залепване на уведомление на постоянния адрес /единия от алтернативно посочените от законодателя в разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ГПК постоянен или настоящ адреси/ на ответника Н. П. е осъществено от частен съдебен изпълнител по силата на предоставените му с разпоредбата на чл. 43 ЗЧСИ вр. чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ функции за извънсъдебно връчване на книжа. Удостоверено е извършването му по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Съгласно приетото в решението на ВКС по т. д. № 2072/15 г. на І т. о. на ВКС, при връчване по възлагане по реда на чл. 43 ЗЧСИ /какъвто е и разглежданият случай/ се прилагат правилата на чл. 37- 58 ГПК, като отсъствието от адреса се удостоверява от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени. Удостоверяването от ** на съобщаването на поканата по посочения ред, извършено в надлежната форма, има характер на официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила за удостоверените в него факти. При липса на направено от страната възражение срещу истинността на удостоверяването и съответни предприети от нея действия по доказването на такова възражение, тъй като това е в нейна тежест, следва да се приеме за установено, че поканата е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, като с изтичането на посочените в уведомлението и поканата срокове, включително и към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, е настъпила предсрочната изискуемост на целия размер на кредита.