Решение № 19225 от 22.11.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19225 гр. София, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседА.е на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20231110101600 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

Предявени са искове от В. Д. Д., И. И. Д., Г. И. Г. и А. И. М. (при квоти 5/8 за В. Д. и по 1/8 за И. Д., Г. Г. и А. М.) срещу В. И. С., както следва - главен установителен иск по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР, с които се иска признаване за установено при посочените квоти спрямо ответницата, че ищците са собственици на 68кв.м., представляваща реална част от имот ПИ ***, евентуално съединен с установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищците са придобили по давност реалната част от имота.

Ищците твърдят, че са съсобственици на дворно място с площ от 545 кв.м., съставлявало имот пл.№ 171 за който по РП, одобрен със заповед РД-50-090234/12.06.1984г. бил отреден УПИ VIII-171 от кв.233 по плана на ******, заедно с построената едноетажна жилищна сграда от 46кв.м. и стопанска сграда от 62кв.м., който имот съответствал на ПИ *** по КККР на *****.

Твърди се, че поради грешно заснемане в КК на източната грА.ца на съсобствения им имот по чл.51, ал.1, т.1 вр. т.2 ЗКИР открили процедура за изменение на КК, в съответствие с източната грА.ца на собствения УПИ, със Заповед № 18-10227-26.10.2020г. на Началника на СГК - София по чл.54, ал.4 вр. чл.54, ал.1 и чл.51, ал.1, т.2 ЗКИР било одобрено изменение в КККР, но по жалба на ответницата било образувано пред АССГ адм.д. № 11602/2020г., по което с решение № 6948/24.11.2021г., АССГ отменило заповедта, като в мотивите се посочвало, че било налице правен спор за материално право, което следвало да се реши по общия исков ред, поради което се предявяват настоящите искове с искане установяване погрешното отразяване на грА.цата, която по РП от 1984г. съответствала на грА.цата по проекта за изменение на КККР от 2020г., която грА.цата била материализирана с трайна ограда от 1984г. и изградената ограда не била местена, но погрешно поради грешка процесният терен от 68кв.м. бил включен в съседния ПИ ***.

При условията на евентуалност се твърди придобиването по давност на процесните реални части от м.05.1987г. до м.01.2012г, вкл. до предявяване на иска.

1

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, в който намира иска за неоснователен. Твърди се, че планът от 1984г. не бил приложен към момента на сделката от 1987г. в линията на праводателите на ищците, като регулацията от 1984г. не била първа и вече били уредени сметки по регулация между съседите. Твърди се, че след влизане в сила на плана от 1967г. по отношение на процесната грА.ца ответницата имала разрешение за строеж на сграда, която била изградена на законово определеното разстояние от вътрешната регулационна линия, което разстояние би било нарушени при евентуално изместване на грА.цата, както се искало от ищците. Оспорва се и придобиването на реалната част по давност.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на стрА.те и ангажирА.те по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Съгласно приетите и неоспорени по делото нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот, чрез Народен съвет по реда на чл. 20 от ЗСГ, се установява, че въз основа на заповед № РД-09-01-70/08.07.1985г. на председателя на ИК на РНС „9 септември“ – София, е определен за купувач ******* Д. на поземлен имот, описан в акта за собственост като имот, представляващ дворно място с пространство от 545 кв.м., съставляващо парцел VIII - 171, кв. 233 по плана на **********, заедно с едноетажна жилищна сграда и стопанска сграда.

Видно от удостоверение за наследници изх. № РНИ22-УГ511534/18.11.2022г., издадено от Столична община, *********, ******* Д. при смъртта си е оставил наследници ищцата В. Д. Д. - съпруга, ищецът И. И. Д.син, и ищцата Г. И. Г. дъщеря.

От приетото уведомление изх.№ 20-45084/14.07.2020г., скица-проект № 15-826946-10.09.2020г. и заповед № 18-10227-26.10.2020г. се установява, че ищецът е започнал процедура по изменение на КК, но поради наличието на спор за материално право във връзка с постъпили възражения от собственика на съседния имот с идентификатор № ***- ответницата по делото, Началникът на СГКК - София издал заповед № 18-10227-26.10.2020г., с която одобрил внесения проект.

Съгласно заключение на вещото лице по допуснатата и приета по делото съдебно- техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесната реална част с площ от 68 кв.м. по кадастрална карта е включена в ПИ с идентификатор ***, а по действащ регулационен план е включена в УПИ VIII2 171. За територията имало три регулационни плана - първа регулация от 1926 г., регулационен план от 1967 г. и действащия до днес регулационен план от 1984 г. Първата регулация за територията е одобрена с Указ № 79/08.03.1926 г. и Заповед № 674/17.03.1926 г. на министъра на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Със Заповед № 2/21.05.1963 г. на председателя на ИК на Коларовски РНС на основА.е § 76 от Правилника за прилагане на закона за планово изграждане на населените места (ППЗПИНМ) е одобрено и утвърдено изменение на дворищната регулационна линия между парцели VIa-96 и ХII-97 от кв. 48 по плана на ********. Регулацията е приложена за двата парцела въз основа на съгласие, обективирано в нотариално заверено заявление. Съгласно следващия регулационен план от 1967 г. ПИ *** представлява част от УПИ VI-2065, кв. 57, на който регулационен план изменението на дворищната регулационна линия между двата парцела не е отразено, а в периода от 1963 г. до 1967 г. не са налице данни за изменение на регулационния план. Следващата извадка била от одобрен Кадастрален план от 1977 г., който е бил действащ до влизане на КК в сила и е послужил като кадастрална основа на регулационният план от 1984 г. Съобразно приетото заключение, регулационната грА.ца между УПИ VIII-171 и УПИ IX-172 минава по имотната грА.ца между ПИ 171 и ПИ 172 от одобрения кадастрален план КК и КР за местността, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2012 г. на изп. директор на АГКК. При огледа на място вещото лице е установило, че изградената между двата имота ограда съвпада с югоизточната регулационна грА.ца на УПИ VIII-171, кв. 233 по регулационен план от 1984 г.

Върху РП 1926 г. е изработено ЧИРП със Заповед № 2/21.05.1963 г., което е приложено, като в регулационен план от 1967 г. не е отразено. Вещото лице посочва, че съответствие с вътрешната грА.ца по кадастралната карта, влязла в сила 2012 г., има по отношение на регулационен план от 1967 г. На следващо място, вещото лице дава заключение, че сметките по регулация са уредени по отношение на одобреното ЧИРП със Заповед № 2/21.05.1963 г. В случай на присъединяване на процесната реална част с площ 68 кв.м към ПИ ***, оставащата част от ПИ *** трябва да отговаря на изисквА.ята на чл. 19, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, а именно - в селата или части от тях с преобладаващ равнинен характер изискването е най-малко 16м. лице и 500 кв.м. повърхност, като имотът отговаря на нормативните изисквА.я за лице и 3 площ, а изместването на имотната грА.ца няма да наруши законовото изискване за разстояние от вътрешната регулационна линия по отношение на сградата в ПИ ***, тъй като изместването на грА.цата между двата имота ще бъде в съответствие с източната грА.ца на УПИ VIII-171 по действащия регулационен план. В проведеното съдебно заседА.е при защита на заключението вещото лице изяснява, че процесната реална част от 68 кв.м. е отразена със защриховано в зелен цвят в представената към заключението скица. Вещото лице посочва, че последният регулационен план е от 1984г., като процесната част от 68 кв.м. попада в имот № 172 по кадастралната карта, а по регулация попада в имот № 171.

По делото са депозирА. гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля В. ********, живущи в съседни имоти на имотите на стрА.те.

Свидетелят ****** посочва, че многократно е посещавал имота на ищците от осемдесетте години, когато наследодателят на ищците започнал да строи в имота, както и заявява, че между двата процесни имота има междинна телена ограда с бетонна основа. Свидетелят ******** потвърждава, че от 2004 година, от когато живее в съседство на стрА.те, двата имота на последните са отделени с метална ограда с колци и стара ронеща се бетонна основа, както и посочва, че оградата не е местена.

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събрА.те по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основА.е чл.54, ал.2 ЗКИР за признаване за установено, че в действащата кадастрална карта е налице грешка и не била нанесено вярно грА.цата между притежавА.я от ищците 68кв.м., представляваща реална част от имот ПИ ***, която се поддържа, че поради грешка неправилно е била заснета и нанесена като част от съседния и собствен на ответника ПИ ***.

Искът е допустим с оглед това, че със заповед № 18-10227-26.10.2020г. на изпълнителния директор на СГКК - София по чл.54, ал.4 вр. чл.54, ал.1 и чл.51, ал.1, т.2 и ал. 2 и ал. 3 от ЗКИР било одобрено изменение в КККР, но по жалба на ответницата било образувано пред АССГ адм.д. № 11602/2020г., по което с решение № 6948/24.11.2021г., АССГ отменило заповедта, така и с оглед приетото в т.4 на ТР 8/2014г. на ОСГК на ВКС, че би бил допустим 4 дори да не е проведена административна процедура.

По така предявения иск в тежест на ищците е да установят чрез пълно и главно доказване, че са собственици на имота (при заявените квоти), спрямо който по предходния КП и действащия КП е налице грешка, изразяваща се в неправилно нанасяне на грА.цата между собствения на ищците *** и притежавА.я от ответницата ***, с която грешка - източната реална част (с площ от около 68кв.м.), неправилно била заснета и нанесена като част от съседния ПИ с идентификатор № ***, т.е. че по действащите КККР собствения на ищците имот и съседния имот (собственост на ответницата) са неправилно заснети като реалната част с площ от около 68кв.м., неправилно била заснета и нанесена като част от съседния ПИ собственост на ответниците, вместо като част от имота на ищците. С оглед твърденията на ответницата - следва да докаже фактическите твърдения, че регулационния план от 1984г. не е бил приложен, че не е първа регулация и че към 1987г. имало уредени сметки по регулация.

При така събрА.я доказателствен материал съдът намира, че от приетия по делото нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот, чрез Народен съвет по реда на чл. 20 от ЗСГ, се установява, че ******* Д. е закупил поземлен имот, описан в акта за собственост като имот, представляващ дворно място с пространство от 545 кв.м., съставляващо парцел VIII - 171, кв. 233 по плана на **********, заедно с едноетажна жилищна сграда и стопанска сграда, който поземлен имот е отразен с идентификатор *** по КККР на *****, одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК.

Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри и м а т декларативно действие - отразяват данни за имотите, като неправилното отразяване на тези данни не води до пораждане, изменение или погасяване на правото на собственост. В тази връзка подлежи на изследване в какъв обем е било правото на собственост на стрА.те, положението на имотите вкл. по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях и дали кадастралната карта отразява вярно грА.ците на имота.

От събрА.те по делото доказателства безспорно се установява, че ищците са съсобственици при заявените квоти на поземлен имот, представляващ 5 дворно място с пространство от 545 кв.м., съставляващо парцел VIII - 171, кв.