Решение № 68 от 14.01.2026, Административен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 68

Ямбол, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - III състав, в съдебно заседание на шести януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

При секретар СТЕЛА ГЮМЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА административно дело № 20257280700436 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от М. И. И. [ЕГН], от [населено място], *, против Решение № 2153-28-70 от 28.10.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й против Разпореждане № 2113-28-638#1 от 17.09.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание чл. 69, ал. 1 и чл. 69б, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. И. И..

Жалбоподателят И. навежда доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, като оспорва извода на органа, че разпоредбата на чл. 69б от КСО е неприложима, както и извода, че е налице ограничителното условие на чл. 18, ал. 4 от НПОС. Намира за изцяло неправилен и незаконосъобразен довода в обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ - Ямбол, че след като осигурителният й стаж е като държавен служител в системата на МО, то единствено приложима е разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО и след като не отговаря на условията за пенсиониране според тази разпоредба, то няма право на друг вид пенсия. Такова ограничаване на правото на пенсия, основано само на положения осигурителен стаж като кадрови военнослужещ не е предвидено в нито една разпоредба на българското и европейското законодателство и според оспорващата представлява и недопустимо ограничаване на конституционно гарантирано гражданско право на пенсия, основано на подзаконов нормативен акт. Намира за нарушен в случая принципът на чл. 8, ал. 1 от АПК по съображения, че от приемането на КСО от 01.01.2000 г. до 31.12.2015 г. при действието на § 4 от ПЗР на КСО и след тази дата до настоящия момент на всички лица, които са работили в системата на МВР, МНО или други силови структури и отговарят на условията на тази разпоредба, са отпускани пенсии за осигурителен стаж и възраст без каквито и да е възражения или забележки. Счита, че поставянето й в по-неравностойно положение от всички останали лица, работили на същата длъжност, представлява нарушение на основен принцип в административното право за равнопоставеност на заинтересованите страни в административното производство. Иска отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката за ново разглеждане и произнасяне по същество при съобразяване с материалния закон, като бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б от Кодекса за социално осигуряване. Не претендира разноски по производството.

В съдебно заседание оспорващата М. И. И., редовно призована, не се явява и не изпраща представител. В депозирани по делото Молба вх. № 2 от 05.01.2026 г. и Молба вх. № 3 от 05.01.2026 г. е изложено становище по съществото на спора. Иска отмяна на оспореното решение, ведно с потвърденото разпореждане и връщане на преписката на органа за ново произнасяне. Не е заявена претенция за присъждане на разноски.

Ответната страна Директорът на Териториално поделение на НОИ – Ямбол, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Р., редовно упълномощен, който оспорва жалбата. Сочи, че основният мотив за отказа е липсата на навършената възраст за пенсиониране, изискуема по закон като кумулативна предпоставка наред с наличието на осигурителен стаж. Позовава се на практика на ВАС, според която, за да могат военнослужещите да се пенсионират в хипотезата на чл. 69б, ал. 1 или ал. 2 от КСО, е необходимо да са навършили изискуемата по чл. 69 възраст, която за конкретната година е 54 години и 4 месеца. Счита, че разпореждането и решението на горестоящия орган са правилни и моли съдът да ги потвърди. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е в цялост административната преписка по издаване на оспорения акт.

Като взе предвид събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Със Заявление № 2113-28-638 от 04.08.2025 г М. И. И. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по чл. 69б, ал.1 от КСО, във връзка с придобит осигурителен стаж от първа категория като военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ).

По заявлението е налице произнасяне с Разпореждане № 2113-28-638#1 от 17.09.2025 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание чл. 69, ал. 1 и чл. 69б, ал. 1 от КСО, вр. чл. 18, ал. 4 от НПОС на оспорващата е отказано отпускане на ЛПОСВ. В хода на административното производство е установено, че към датата на подаване на заявлението И. е навършила 51 години, 00 месеца и 03 дни и има придобит осигурителен стаж от първа категория труд в размер на 19 години, 11 месеца и 00 дни, от втора категория труд - 00 години, 00 месеца и 00 дни и от трета категория труд - 10 години, 02 месеца и 15 дни, превърнат към трета категория труд съгласно чл. 104 от КСО и изчислен от органа в размер на 43 години, 04 месеца и 25 дни, като осигурителният стаж от първа категория труд - 19 г., 11 м. и 00 д. е положен като военнослужещ по ЗОВСРБ. Мотивът за постановения отказ е обоснован с липсата на навършена от И. изискуема от закона пенсионна възраст от 54 години и 04 месеца към датата на подаване на заявлението, което изискване е кумулативно наред с това за наличие на осигурителен стаж от 18 години действително изслужени като военнослужещ по ЗОВСРБ и общ осигурителен стаж от 27 години. Направено е и позоваване на чл. 18, ал. 4 от НПОС, даваща възможност за пенсиониране по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО единствено на лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, какъвто не е конкретният случай. Посочено е, че разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл. 69 от КСО и е благоприятстваща лицата, полагали труд в специалните ведомства, който трябва да бъде отчетен при пенсионирането им поради специфичния му характер, но който, поради определени обстоятелства не е достатъчен за придобиване право на пенсия по чл. 69 от КСО. Прието е, че изключението в чл. 18, ал. 4 от НПОС се отнася единствено до продължителността на осигурителния стаж, но по никакъв начин не засяга другия компонент за придобиване право на пенсия, а именно - изискуемата от закона възраст. Формиран е извод, че И. не може да се пенсионира по реда на чл. 69б, ал.1 от КСО, тъй като разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС допуска отпускане на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО на лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО само поради недостигащ осигурителен стаж. В случая за И. няма недостигащ осигурителен стаж, а тя не е навършила необходимата възраст по чл.69 от КСО и за нея не е приложима хипотезата на чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО, поради което и няма право на пенсия на исканото основание - чл. 696, ал. 1 от КСО.

Разпореждане № 2113-28-638#1 от 17.09.2025 г. е надлежно връчено на 24.09.2025 г. (л. 32, гръб), като против него е депозирана Жалба вх. № 1012-28-123 от 30.09.2025 г. по описа на ТП на НОИ-Ямбол, по която е налице произнасяне с процесното Решение № 2153-28-70 от 28.10.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол. С него жалбата е оставена без уважение по съображения, че преценката на органа по пенсиониране за неприложимост в случая на чл. 696, ал. 1 от КСО е правилна и напълно обоснована. Потвърден е изводът в оспореното разпореждане, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ И. не отговаря на изискването за навършена по закон възраст за пенсиониране от 54 години и 4 месеца, тъй като към този момент тя е навършила 51 г., 00 м. и 03 д. Посочено е, че разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС урежда благоприятстваща възможност за лицата, които са положили стаж в специалните ведомства, който обаче не е с достатъчна продължителност за пенсиониране по реда на чл. 69 от КСО, да могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. В този смисъл е направен извод, че изключението в чл. 18, ал. 4 от НПОС се отнася единствено до продължителността на осигурителния стаж, но не и до другата кумулативна предпоставка, касаеща изискуемата от закона възраст. Посочено е, че разпоредбата е приложима само за определен кръг от лица, притежаващи особено качество, а именно – лица, изпълнявали/заемали длъжности или извършвали дейности по посочените в чл. 69 от КСО с недостигащ осигурителен стаж. Преценено е, че нормата на чл. 69б от КСО е неприложима по отношение на И., тъй като тя не е в хипотеза на недостигащ осигурителен стаж, а за нея е налице ненавършена пенсионна възраст. По тези съображения е потвърдено оспореното разпореждане като отговарящо на всички изисквания за законосъобразност. Решението на Директора на ТП на НОИ – Ямбол е надлежно връчено на М. И. на 03.11.202.5 г. (л. 39). В него се съдържат указания за начина и срока на обжалване по съдебен ред.Жалба вх. № 2593 от 07.11.2025 г. против Решение № 2153-28-70 от 28.10.2025 г. е депозирана в съда и въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.

При горната фактическа установеност съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на съдебен контрол е Решение № 2153-28-70 от 28.10.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на М. И. И. против Разпореждане № 2113-28-638#1 от 17.09.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол за отказ да й бъде отпусната ЛПОСВ.

Жалбата, като насочена срещу акт по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, и подадена от неблагоприятно засегната от постановения акт страна, в установения от закона преклузивен 14-дневен срок, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя се преценя като неоснователна поради следното:

Обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ–Ямбол е издадено от компетентен орган, в рамките на осъществен административен контрол на основание чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО. Административният акт е издаден в рамките на материалната компетентност на органа, в установената форма, като са спазени административнопроизводствените правила, регламентирани с разпоредбите на КСО и АПК.

Относно съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът взе предвид следното:

Съгласно чл. 69, ал. 1 от КСО, военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по ЗОВСРБ, като резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по ЗОВСРБ. В следващата ал. 2 на цитираната норма също е разписана хипотеза за ранно пенсиониране на включените в разпоредбата категория лица при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по този закон. Според регламентацията на чл. 69, ал. 9 от КСО считано от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от КСО, като изискуемата възраст за 2025 г., (когато е подадено заявлението от оспорващата), е 54 години и 4 месеца. От своя страна, чл. 69б, ал. 1 от КСО разписва, че лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при навършване на определена възраст, която по силата на чл. 69б, ал. 1, т. 2 от КСО за 2025 г за жените е 52 години. На следващо място, съобразно правилото на чл. 18, ал. 4 от НПОС лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО.

От анализа на цитираната нормативна уредба, се налага извод, че чл. 69 от КСО въвежда изключение за определена категория осигурени лица относно правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст спрямо общото правило на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, като разликата в пенсионните възрасти по чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 от КСО за 2025 г. е 2 години и 4 месеца. Също така изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б от КСО са различни – изисква се задължително реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. Изложеното до тук налага да се приеме, че разпоредбите на чл. 69, ал. 2 и чл. 69б, ал. 1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на правото на пенсия за ОСВ по отношение на лицата. Тези от тях, изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 от КСО специални закони, могат да се възползват от чл. 18, ал. 4 от НПОС и да им бъде отпусната пенсия по чл. 69б, ал. 1 или 2 от КСО, но само когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, като за целта трябва да са навършили необходимата възраст по чл. 69 от КСО.