Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 23380 от 25.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 17889/2026
Вид
Определение № 23380
Подписан
25.06.2026
Състав
ВИКТОРИЯ ВИКТОРОВА МИНГОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416, предл. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23380 гр. София, 25.06.2026 г.

С. РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.В.М. като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20261110117889 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД срещу Е. С. Я., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 476/2025 г. по описа на Районен съд Д..

След запознаване с приложеното електронно заповедно производство настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за предявяване на иск. При извършената преценка за допустимост на исковата претенция с оглед разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (изм. ДВ бр.

100/2019 г.), настоящият съдебен състав приема, че неправилно в заповедното производство са дадени указания за предявяване на иск срещу длъжника.

Исковият съд, който разглежда иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ.

- изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

В тази насока са и изричните разяснения, дадени в т. 10а на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в 1 съобщението.

В случая, видно от данните по електронното заповедно дело, връчителят не е открил длъжника на регистрираните в НБД адреси или лице по чл. 46 ГПК, което е съгласно да получи съобщението при нито едно от посещенията, като при последното посещение, след изтичането на един месец от първото посещение, е залепил уведомление по чл. 47 ГПК. От събраните от връчителя данни не се установява длъжникът да не живее на регистрирания адрес. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК – едномесечен срок, считано от изтичане на двуседмичния срок от залепване на уведомлението по чл. 47 ГПК, не е постъпило възражение от длъжника. Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в сила, съгласно чл. 416, предл. 1 ГПК. С влизането в сила на заповедта за изпълнение се препятства надлежното упражняване на правото на иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 ГПК поради липсата на правен интерес от воденето на иск за установяване на вземането.

С оглед на гореизложеното, производството по делото следва да бъде прекратено.

Заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след влизане в сила на определението, частното производство следва да се върне на състава на Районен съд Д., за преценка за издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 416 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 17889/2026 г. по описа на С. районен съд, 119 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

След влизане в сила на настоящото определение да се уведоми заповедният съд по ч. гр. д. № 476/2025 г. по описа на Районен съд Д. за извършване на преценка за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в законна сила заповед за изпълнение.

Препис от определението да се изпрати на ищеца.

Съдия при С. районен съд: _______________________

2