Решение № 250 от 07.03.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Кюстендил, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Н. Радев при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело № 20231520102108 по описа за 2023 година

АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД,ЕИК ******,седалище и адрес на управление на дейността-гр. С., бул.“Д-р П. Д.“№ **,офис сграда Лабиринт,ет.*,офис *,чрез юрисконсулт Г. Г.,съдебен адрес-горният, е предявило против Е. М. С.,ЕГН ********** от с.Гр.,Кюст.област,ул.“Здр.“№ **, искове да бъде установено по отношение на ответника,че същия му дължи сумите,както следва: 20 258,40/двадесет хиляди двеста и петдесет и осем и четиредесет/лева,представляваща главница по договор за потребителски кредит № ******/26.03.2021 год.,представляваща частично претендирана главница за периода от 15.05.2021 год.до 15.04.2031 год.; 1479,64 /хиляда четиристотин и седемдесет и девет и шестдесет и четири/лева договорна лихва за периода от 15.05.2021 год.до 15.05.2022 г.;2 477,29 /две хиляди и четиристотин и седемдесет и седем и двадесет и девет/ лева,обезщетение за забава,считано от 15.05.2022 год.до датата на депозиране на заявлението в съда,изключая периода от 12.03.2020 г. до 13.07.2020 г.вкл.,ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

1

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва исковете и обстоятелствата,на които се основават,поради което моли за отхвърлянето им.

КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установено следното:

На 26.03.2021 год. между ответника като КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“клон България като КРЕДИТОР,бил сключен договор за потребителски паричен кредит,отпускане на револвиращ потребителски кредит,издаване на кредитна карта EMLN-******* /л.6-13/,от съдържанието на който се установява,че кредиторът поел задължението да предостави на ответницата по посочената в чл.1 банкова сметка сумата от 20 000 лв. в заем,която последната се задължавала да върне за срок от 10 години при условията на погасителният план,част от съдържанието на договораглавницата,застрахователна премия от 7752,00 лв.,такса ангажимент от 400,00 лв.,на 120 броя погасителни месечни вноски,всяка в размер на 294,76 лв.,обща стойност на плащанията от 35 371,20 лв.,при годишен процент на разходите /ГПР/-7,41% и лихвен процент от 6,72 % годишно. В чл.2 от Договора е предвидено,че размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователя,посочен в застрахователния сертификат,а сумата,посочена в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски,съответни на броят в поле погасителен план и е част от всяка месечна погасителна вноска,ккато и това че договора се сключва при фиксиран годишщен лихвен процент.С клаузата на чл.26 от договора страните приели,че кредиторът може да прехвърли вземанията си по договора на всяко трето лице по негова преценка и без предварително съгласие на длъжника,а в частта на договора „Удостоверявания“ ответницата декларирала,че е получила по банковата си сметка заемната сума.Няма доказателства,че договорът не е подписан от някоя от страните по него.

От сертификат EMLN-*****/26.03.2021 год./л.17-19/ се установява,че ответницата е застрахована по пакет „Стандарт“ и пакет „Комбинирана защита“ и ползващо се лице по допълнителна медицинска услуга“Второ 2 медицинско мнение“ от посочените в сертификата застрахователи,при ОУ /л.19-27/,от съдържанието на които се установява,че застрахователният период е равен на срока на кредита,или месечен,че конкретните периоди,начин на изчисляване и размерът на застрахователната премия се посочват в застахователния сертификат за сключена застраховка и начинът на плащане на премията.

На 19.08.2019 год. между кредитора и ищцовото дружество бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) /л.41-42/, по силата на който, кредиторът като ПРОДАВАЧ се съгласил да прехвърля на ищцовото ТД като КУПУВАЧ

,вземания от свои длъжници,съгласно ежемесечни приложения № 1.Видно от приложение № 1/14.09.2021 г./л.4446/е,че кредиторът е прехвърлил на ищцовото ТД и вземанията си от ответницата.Продавача по рамковия договор,видно от представеното пълномощно /л.47/ упълномощил купувача да известява от негово име длъжниците на продовача за прехвърлените вземания,като видно от уведомителни писма от

14.09.2021 год./л.48/ и 03.05.2022 год.,е че съдържанието им има информативен характер относно цесията,страните по договора, и размерът на задължението,като съдържат и покана за доброволно плащане.Няма данни и доказателства горните писма да са станали достояние на ответницата преди датата на депозиране на исковата молба в съда,като опитът за връчването им чрез ЧСИ М. Дж. е удостоверен като неуспешен на 20.05.2022 год./л.50/.

На 31.07.2023 год.ищецът депозирал пред РС-Кюстендил заявление по чл.410 ГПК и от приложеното в цялост ч.гр.д.№ 1662/2023 год.КРС се установява,че по същото са издадени разпореждане и заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 755/02.08.2023 год.,относимо за страни,суми и основания идентични с тези в настоящото производство.

От експертно закл.вх.№ 2078/19.02.2024 год./л.104-111/,изп.от в.л.М. В. се установява това,че : 1.На 26.03.2021 год. на ответницата е преведена сума в размер на 19600 лв.,като в тази по ИМ е включена и сумата от 258,40 лв.,представляваща дължаща се застрахователна вноска за четири месеца по 64,60 лв.В устно пояснената част на заключението в съдебното заседание на 27.02.2024 год. вещото лице уточнява,че сумата от 400,00 лв.представлява уговорената по кредита такса ангажимент,която реално банката не е превела 3 на ответницата;2.Дължащата се възнаградителна лихва за периода от 15.05.2021 год.до 156.05.2022 год. е сумата от 1 479,64 лв.,а от тогава до 01.08.2023 год.- 2 909,80 лв.;3.Сумата от 2 657,63 лв. представлява обезщетението за забава за времето от 15.05.2022 год. до датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК.;4.Законната лихва за забава върху главницата,считано от 15.05.2022 год.до 01.07.2023 год. възлиза на сумата от 3 124,11 лв

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.

Съобразявайки установеното съдът счете, че исковете са допустими, а по същество частично основателни. Мотивите на съда са следните:

По допустимостта на исковите претенции:

Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното по чл. 410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност произтича от обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника длъжник, така както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното производство дълг. Тази идентичност е процесуална предпоставка за допустимост, за наличието на която съдът следи служебно. При разминаване в произнасянето на съда по заповедното и исковото производство, би се стигнало до недопустимо разминаване в претенциите /СПН би следвало да се създаде относно всички съществени елементи на правоотношенията./ В конкретния случай сочената по-горе идентичност между страните и предмет е налице, искът е предявен съобразно указанията на заповедния съд по ч.гр.д.

№ 1662/2023 г. на КРС и в срока за това действие, поради което съдът приема, че искът е допустим.

По основателността на претенцията:

4

Видно от приетите по делото писмени доказателства, е това, че между ответницата като длъжник и трето-неучастващо по делото лице като кредитор-„„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“клон България ,е възникнало облигационно правоотношение, чийто правопораждащ юридически факт е сключеният на 26.03.2021 год. между тях договор за потребителски паричен кредит,отпускане на револвиращ потребителски кредит,издаване на кредитна карта EMLN-1843981 14.08.2020 г.Досежно недействителността на последния, ответната страна, е навела съвкупност от доводи, които настоящият състав не споделя.

Този договор носи подписи на страните по него,като възражението на ответницата,че не го е подписала е неоснователно,тъй като не е подкрепено от доказателства,като например графологическа експертиза.Възраженията на ответницата за нищожност на договорни клаузи за възнаградителна лихва,поради прекомерност на уговорената, не се установява от съдържанието на договора-лихвеният процент е 6,72 % и той не нарушава добрите нрави,не е прекомерен,не надвишава 30%,поради което не е нищожен.

В случая настоящият договор, представлява такъв за потребителски кредит, чиято легална дефиниция, чл. 9, ал.1 от ЗПК определя, на положение, при което „…кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане…“. Посочената дефиниция идва да покаже, че договорът за потребителски кредит може да се сключи като реален такъв (когато предоставянето на заемната сума е част от сключването на договора, а не от изпълнението на същия и реално, след сключването му, доколкото сумата е предоставена, за кредиторa не се пораждат задължения). В този смисъл договорът е сключен като едностранен. Няма пречка обаче договорът да бъде сключен и като консенсуален – тогава когато „кредиторът се задължава да предостави на потребителя кредит“. В този именно случай, предаването на заемната сума няма да е елемент от фактическия състав по сключване на сделката, а ще бъде такъв от изпълнението й. Тоест, ще се породи задължение за кредитора, след сключване на договора, да предаде заемната сума в държане на ответника. В този смисъл, поради пораждане на 5 задължения и за двете страни, характеристиката на договора ще бъде като на двустранен такъв.Установи се от декларативната част на договора,както и от експ.з-ние на в.л. В.,прието като обекстивно и неоспорено от страните,че кредиторът е превел 19600,00 лв. от заемната сума по посочената банкова сметка,а с разликата от 400,00 лв. е удържал като уговорена такса ангажимент,т.е съгласно уговореното в т.2 от договора.При това положение съдът счита,че относно главницата кредиторът е изправна страна в правоотношението и нему са се дължали главницата и възнаградителната лихва,платими при условията на погасителният план,инкорпорипан като част от съдържанието на самият договор.

Противно на изложеното от ответната страна, в процесния договор е посочен размерът на кредита,лихвен процент,който е постоянен,ГПР,брой погасителни вноски и размерът им,падежни дати, първа и последна дата на погасителните вноски,поради което съдът приема,че са спазени изикванията на специалният закон за потребителският кредит.

Договорът отговаря на изизкванията на чл. 11, ал.1, т.9 и 9а: Според тази разпоредба, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа, освен друго, и – според т. 9 - лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти, а според т. 9 а - методика за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а.

В договора обаче ясно е посочен фиксиран лихвен процент от 6,72 процентни пункта. Така, при положение, че лихвеният процент е фиксиран, не се е следвало посочване в договора на условия, процедури и други обстоятелства, визирани в тази законова разпоредба.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид 6 допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Гореизложеното поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.В случая, в процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от 7,41 %, с което формално изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е било изпълнено. В същото време обаче, от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР – в клаузите на договора/т.3/ е посочено само, че ГПР е изчислен с начална дата-тази на договора и съобразно допусканията, че годината има 350 дни и договорът е валиден за целия срок и всяка от страните ще изпълнява точно задълженията си, но това не е достатъчно, за да бъде спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.