Решение № 20 от 25.05.2021, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Габрово , 25.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в публично заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Павел Неделчев

Валентина Генжова

Галина Косева при участието на секретаря Борянка Н. Михова в присъствието на прокурора Людмила Христова Рачева (РП-Габрово) като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20214200600069 по описа за 2021 година

Въззивното производство е образувано по протест на прокурор от Районна прокуратура – Габрово, ТО – Севлиево, срещу присъда № 1 от 26.02.2021 г. по НОХД № 372/2020 г. по описа на Районен съд – Севлиево.

С атакуваната присъда състав на Районен съд – Севлиево е признал подсъдимия С. М. И. от с. Д., общ. Севлиево за невинен в това за времето от 11,00 часа до 12,30 часа на 16.04.2020 г., в с. Д., общ. Севлиево, да е нарушил мерки, издадени против разпространяването на заразна болест по хората, определени със Заповед № РД01-183/06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на основание чл. 63 от Закона за здравето и чл. 29, ал. 1 от Наредба № 21/2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, като в качеството на лице по т. II.1 от Заповедта, поставено под карантина с Предписание за поставяне под карантина изх. № ДМ-II-312 от 06.04.2020 г. на РЗИ - Видин, не изпълнил задължението да не напуска адреса, на който е посочил, че ще пребивава – с.

Д., общ. Севлиево, ул. „***“ ** за посочения в предписанието 14-дневен срок, считано от 06.04.2020 г. до 19.04.2020 г. включително, като деянието е извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи – обявено на основание чл. 84, т.

12 от Конституцията на Република България с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. върху цялата територия на Република България, считано от 13.03.2020 г.

1 до 13.04.2020 г., обнародвано в ДВ бр. 22 от 13.03.2020 г. и Решение на Народното събрание от 03.04.2020 г., с което се удължава срока на обявеното извънредно положение върху цялата територия на Република България до 13.05.2020 г. във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 355, ал. 2, предл.трето във вр. с ал.1 от НК.

В законния срок присъдата е протестирана с искане да бъде отменена и да се постанови нова присъда, с която подсъдимият И. да бъде признат за виновен по повдигнато му с обвинителния акт обвинение за престъпление по чл. 355, ал. 2 предл.

3, във вр. с ал. 1 от НК и да му се наложи наказание лишаване от свобода, чието изпълнение се отложи по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с тригодишен изпитателен срок. В допълнението към протеста се развиват подробни съображения в подкрепа на виждането на прокурора за осъществени от подсъдимото лице признаци от обективния и от субективния състав на престъплението, за което е предадено на съд. Изразява се несъгласие с извода на районния съд, че липсата на легална дефиниция на понятието „карантина“ препятства ангажирането на наказателната отговорност на дееца.

Обвинението счита, че направеното от съда тълкуване и съпоставка между отделните редакции на чл. 61, ал. 1 и 2 от ЗЗ излизат извън компетентността му за решаване на наказателното дело, защото по същество представляват оспорване на издадените от министъра на здравеопазването заповеди като общ административен акт, което е в компетентността на друг орган. Изразява се несъгласие и с крайния извод на съда, че подсъдимият не е действал съзнавайки обществената опасност и наказуемост на деянието, поради липса на представа в какво точно се изразява действието на така наложената му „карантина“.

Против протеста са депозирани писмени възражения от адв. Б. – договорен защитник на подсъдимия.

В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав прокурорът заявява, че не поддържа протеста. По съществото на делото заявява, че не споделя мотивите от присъдата за липса на елементите от субективната страна на престъплението, като приема, че подсъдимият е знаел, че карантината включва и ненапускане на адреса, на който е обявил пред здравните власти, че ще пребивава. Счита обаче, че е допуснато съществено процесуално нарушение, което води до ограничаване на правото на подсъдимия да разбере точно в какво е обвинен и това произтича от обстоятелството, че той не съзнава точно коя заповед на министъра на здравеопазването е нарушил, тъй като в обвинителния акт е посочена заповед № 183 от 06.04.2000 г., докато самото предписание е издадено на основание заповед № 158 от 26.03.2000 г. Прокурорът от ОП – Габрово счита, че присъдата следва да се отмени и делото да се върне на първата инстанция, за да се отстранят процесуалните нарушени.

2

Подсъдимият С.И. се явява в проведеното пред тази съдебна инстанция заседание. Лично и чрез договорния си защитник оспорва протеста. По съществото на делото адв. Б. излага съображения за правилност на присъдата, като счита, че същата следва да се потвърди. При упражняване на правото си последна дума подсъдимият прави искане за потвърждаване на присъдата.

Настоящият състав на въззивния съд разгледа протеста с изложените в него доводи, взе предвид становищата на страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК.

Въззивният съд намира, че присъдата на контролираната съдебна инстанция е постановена при изяснена фактическа обстановка, която безспорно се установява въз основа на доказателствата, събрани и проверени по време на съдебното следствие.

Първоинстанционният съд е анализирал доказателствената съвкупност и мотивирано е направил своите фактически изводи. След като прецени всички доказателства по делото, настоящият съдебен състав не намери основания за промяна на фактическата обстановка, която е следната:

С Решение на Народното събрание на Република България, обнародвано в ДВ, бр. 22 от 13.03.2000 г., на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България, считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г. било въведено извънредно положение на територията на страната във връзка с разрастващата се епидемия от COVID-19 и смъртни случаи в следствие на същата. Със следващо Решение на Народното събрание от 03.04.2020 г. срокът на обявеното извънредно положение на територията на страната бил удължен до 13.05.2020 г.

Със Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, издадена на основание чл. 63 от Закона за здравето и чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната, било наредено въвеждането на противоепидемични мерки.

Съгласно т. 1 от заповедта всички български граждани и граждани на други държави с постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Република България и членовете на техните семейства, пристигащи от изрично посочени в заповедта държави, сред които и Франция, се поставят под карантина за срок от 14 дни в дома или на друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава, с предписание на органите на граничния здравен контрол, с изключенията, посочени в т. 1.1 и т. 1.2. от същата. Съгласно т. 6 от същата заповед, всички лица по т. 1 и 5, поставени под карантина, били длъжни да не напускат домовете си или мястото за настаняване, в което са посочили, че ще пребивават за посочения в предписанието 3 срок. Със следваща Заповед № РД-01-158/26.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването бил изменен текста на т. 1 от Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г., чието съдържание придобило следният вид: „Всички български граждани и граждани на други държави с постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Република България и членовете на техните семейства, пристигащи от държава с регистрирани случаи на COVID-19, се поставят под карантина за срок от 14 дни в дома или на друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава с предписание на органите на граничния здравен контрол, с изключенията, посочени в т. 1.1 и т.1.2.“.

Със Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, издадена на основание чл. 61, ал. 2 и чл. 63, ал. 1, 3, 5, 6 и 7 от Закона за здравето, чл.

73 от АПК и чл.29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, посочените по-горе Заповеди № РД-01-130/17.03.2020 г. и Заповед № РД-01-158/26.03.2020 г. били отменени. Със същата заповед било наредено въвеждането на противоепидемични мерки, като съгласно т. II.1 от нея бил въведен ред за поставяне под карантина, според който всички лица, които влизат на територията на Република България, се поставят под карантина за срок от 14 дни в дома или на друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава с предписание по образец (Приложение № 1) на органите на граничния здравен контрол. Съгласно т. II.8 от същата заповед всички лица, поставени под карантина били длъжни да не напускат домовете си или мястото за настаняване, в което са посочили, че ще пребивават за посочения в предписанието срок, с изключение на определена категория лица, посочени в т. III, 3.

Подсъдимият С. М. И. работел като строител в Република Франция. В началото на месец април 2020 г. взел решение да се прибере в родината си. На 06.04.2020 г. пристигнал от Република Франция, като влязъл в България през ГКПП Видин – Дунав мост. На същата дата от д-р Д.Н.К. – главен експерт в Дирекция „Медицински дейности“, било издадено Предписание за поставяне под карантина изх.

№ 312/06.04.2020 г. (л. 11 от ДП). Съгласно съдържанието на цитираното предписания, същото било издадено на основание Заповед № РД-01-158/26.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, във вр. с чл. 63 от ЗЗ и чл. 29 от Наредба № 21/2005 г. С него било предписано поставянето под карантина за срок от 14 дни на подсъдимия С.И., пристигащ от Франция, на адрес: Община Севлиево, обл. Габрово, с. Д., ул. „***“ **. С посоченото по-горе предписание лицето било задължено да спазва дистанция от минимум 1 м. спрямо хората, с които съжителства, вкл. престой/спане в отделни помещения, при възможност, редовно проветряване, ядене по различно време, редовно почистване на дръжки и общи повърхности, използване на отделни кърпи в банята, миене на ръце преди ядене, след използване на тоалетната и др.; задължено било при 4 появя на симптоми на COVID-19 да се свърже незабавно с общопрактикуващия си лекар и/или РЗИ – на телефон. В същото предписание е отразено, че при неизпълнението му лицето подлежи на наказателна отговорност съгласно чл. 355 от НК, като били посочени и наказанията, които въпросният текст предвижда за такова деяние. Предписанието било връчено срещу подпис на подсъдимия И. на 06.04.2020 г. в 12.15 часа, като му бил определен срок за придвижване до мястото на карантиниране от 7 часа.

След връчване на предписанието подсъдимият И. се придвижил до с. Д., общ.

Севлиево и се установил в жилище на ул. „***“ ** в същото село. Информацията за поставяне под карантина на подсъдимия била изпратена до РЗИ – Габрово, а в последствие и до РУ МВР – Севлиево. На 08.04.2020 г. било изготвено Разпореждане на полицейски орган, съгласно което на И. било разпоредено да не нарушава наложените му с Предписание № 312/06.04.2020 г. за провеждане задължителни хигиенни и противоепидемични мерки на РЗИ Габрово за спазване на 14-дневна домашна карантина, във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната. В самото разпореждане е отразено, че е издадено от свидетеля Д.С.К. – полицейски инспектор в РУ МВР – Севлиево, но подпис на полицейският орган липсва. В същото разпореждане е отразено, че е връчено на подсъдимия И., но дата на връчването не е посочена и не се установява и от показанията на свидетеля К..

На 16.04.2020 г., около 11.00 часа, подсъдимият И. и неговият родственик М.К., с автомобил, управляван от последния, се придвижили от с. Д. до гр. Севлиево.