Определение № 849 от 17.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 849 гр. София, 17.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Тодор Тодоров

Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261000500574 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от Е. Д. К., с ЕГН ********** против определение №665/12.12.25г. по т.д.№156/25г. на СОС ,с което е прекратено производството по делото. В частната жалба са развити подробни съображения относно незаконосъобразността на обжалваното определение.Иска се същото да бъде отменено и делото бъде върнато на СОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

По делото е постъпил отговор от насрещната страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375,в който подробно са развити доводи във връзка с правилността на обжалваното определение.Иска се същото да бъде потвърдено като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по подадената частна жалба съдът взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от Е. Д. К., с ЕГН ********** срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375,с която са обективно съединени отрицателни установителни искове за признаване за установено, че не дължи следните суми, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 15640/2012 г. по описа на РС - София: 100 146,60лв., (сто хиляди сто четиридесет и шест лева и шестдесет стотинки), представляваща остатък от непогасена главница по договор за ипотечен кредит, сключен с „ОББ“ АД на 20.03.2008г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 29.03.2012 г. до окончателното плащане; 8042,93лв. (осем хиляди четиридесет и два лева и деветдесет и три стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 15.05.2011 г. до 28.03.2012г.; 170,96лв., (сто и седемдесет лева и деветдесет и шест стотинки), 1 представляваща наказателна лихва за периода от 15.05.2011г. до 28.03.2012г.; 2167,21лв., ( две хиляди сто и шестдесет и седем лева и двадесет и една стотинки), представляваща държавна такса; 1840,32лв., (хиляда осемстотин и четиридесет лева и тридесет и две стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение, поради настъпила петгодишна погасителна давност. В исковата си молба ищцата Е. Д. К. излага следното: Въз основа на изпълнителен лист от 19.05.2012г., издаден на основание чл.417 от ГПК, по ч.гр.д. №15640 по описа за 2012г. на Софийски районен съд, I-во ГО, 30 състав, ищцата Е. Д. К. била осъдена да заплати на ответника „Обединена Българска Банка“ АД („ОББ“ АД) посочените по-горе суми, за събирането на които е било образувано изпълнително дело №20128440401873 по описа на ЧСИ Я.. Покана за доброволно изпълнение била изпратена от ищцата с изх. № 01499/ 09.01.2013г. Принудителните изпълнителни действия продължили пред частен съдебен изпълнител Д. П. - Я., с peг. № *** в КЧСИ, с район на действие ОС – Варна по образуваното изпълнителното дело № 20137110400427. Със съобщение с изх.

№047195/13.09.2016г. по описа на ЧСИ С. Я. ищцата Е. Д. К. била уведомена, че изпълнително дело №20137110400427 по описа на ЧСИ Д. П. - Я. е изпратено за продължаване на изпълнителното производство от частен съдебен изпълнител С. Я. и че е образувано под нов № 20168440402654, както и че по делото има присъединен взискател „Интерлийз Ауто“ ЕАД, с ЕИК 130936974. Ищцата Е. Д. К. твърди, че по силата на договор за цесия от 25.06.2019г. вземането на „Обединена българска банка“ АД по изпълнително дело № 20168440402654 било прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375. В исковата молба се навежда правно твърдение, че по отношение на процесните вземания е изтекъл срокът на погасителната давност, въпреки че срокът бил прекъсван няколко пъти.Ищцата Е. Д. К. излага доводи за приложимост на краткия тригодишен срок на погасителната давност, основани на цитираната в исковата молба съдебна практика – разрешенията дадени в ТР №3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които „периодичните плащания“ по смисъла на чл.111, б.„в“ ЗЗД се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви,като така посочените признаци се покривали от вземанията по договор за предоставяне на ипотечен кредит, с оглед на което и ищцата поддържа, че приложима по отношение на тях е кратката тригодишна погасителна давност, установена в чл.111, б„в“ ЗЗД.Поддържа, че правните последици на акта по чл.417 ГПК не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което и срокът на новата давност по чл.117, ал.1 ЗЗД съвпадал с давностния срок за погасяване на вземането, в случая за вноска по договор за предоставяне на ипотечен кредит, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намирала приложение.

Ищцата сочи, че давността, съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, но не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, 2 изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.Излага доводи, че по отношение на процесните вземания е изтекъл и петгодишният погасителен давностен срок. И твърди, че давностният срок бил прекъснат за първи път с издаването на изпълнителния лист на 19.05.2012г. и съответно от тази дата започнал да тече нов /тригодишен/ погасителен давностен срок. Ищцата излага и доводи за настъпила перемпция, тъй като в предвидения в закона /чл.433, ал.1, т.8 ГПК/ двегодишен срок от 13.09.2016 г. не били предприемани други изпълнителни действия. Твърди, че след 13.09.2016г. в резултат на наложения запор на вземането за трудово възнаграждение регулярно са постъпвали суми по изпълнителното дело - с платежни нареждания от 07.10.2016г., 09.12.2016г., 29.12.2016г., 09.02.2017г. 09.03.2017г., 10.04.2017г., 10.05.2017г., 12.06.2017г., 12.07.2017г., 09.08.2017г., 08.09.2017г., 09.10.2017г., 08.11.2017г., 08.12.2017г., 28.12.2017г., 09.07.2018г., 09.08.2018г., 07.09.2018г., 09.10.2018г., 07.12.2018г. до прекратяване на трудовото правоотношение.

В представения отговор ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД счита, че искът се явява процесуално недопустим за главницата над 38,247,03лв., която е действително дължимата и непогасена главница по изпълнителния лист и по изпълнителното дело. Отделно от това твърди, че посочените суми в исковата молба, представляващи договорна лихва в размер 8042,93лв. за периода от 15.05.2011г. до 28.03.2012г. наказателна лихва в размер на 2 170,96лв. за периода от 15.05.2011г. до 28.03.2012г., както и разноски в размер на 2167,21лв. за държавна такса и 1840,32 лв. възнаграждение за адвокат, вече са погасени в резултат на провежданото принудително изпълнение по делото и не са предмет на текущо изпълнение по висящото изпълнително производство по изп. дело № 02654/2016г. по описа на ЧСИ С.

Я., рег.№ *** при КЧСИ. За това твърди, че искът се явява недопустим за тези суми.

Подържа се още,че за установяване на недължимост на процесното вземане по изпълнителен лист и Заповед за изпълнение от 19.05.2012г. издадени по частно гражданско дело №15640 по описа за 2012г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 30ти състав за исковите суми, от страна на ищцата Е. Д. К. вече е било водено предходно исково производство с отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК за изтекла погасителна давност, по което е налице влязло в законна сила на 26.06.2024г. съдебно решение, а именно търговско дело №45/2022г. по описа на СОС, IV Първоинстанционен търговски състав. С постановеното по делото Решение № 142/12.12.2022г. по т.д. №45/2022г. на СОС, съдът отхвърлил в цялост предявения иск.

Първоинстанционно решение било потвърдено с Решение № 1242/08.11,2023г. по в.гр.д. № 912/2023г. на САС, което с Определение № 1782/26.06.2024г. по касационно търговско дело № 519/2024г. не е допуснато до касационно обжалване. Ответникът подържа,че в настоящото производство съдът е сезиран отново със същия отрицателен установителен иск за недължимост на вземанията по изпълнителен лист и Заповед за изпълнение от 3

19.05.2012г. издадени по частно гражданско дело №15640 по описа за 2012г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 30 ти състав. Предвид това, че е налице влязло в сила съдебно решение, съгласно мотивите на което давността не е била изтекла към датата на предявяване на иска - 04.03.2022г., тъй като е била прекъсната на 07.12.2018г. с постъпило плащане по делото, ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД счита за безпредметно в настоящото производство да се изследват отново действията по изпълнението преди 2018г., тъй като давността не е била изтекла към датата на предявяване на предходния иск.

Поддържа, че в настоящата хипотеза ищецът Е. Д. К. може да се защити и да предяви иск по чл.439, ал.1 от ГПК, само за новонастъпилите факти, в случая за изтекла давност след дата 07.12.2023г.

За да постанови обжалваното определение съдът е приел,че предявените искове по чл.439, ал.1 ГПК вр. чл.124, ал. 1 ГПК са недопустими,поради това,че с искова молба по т.д.

№45/2022г. на СОС ищцата е сезирала съда с идентична искова молба срещу същия ответник „ЕОС Матрикс“ ЕООД,по която с Решение №142/12.12.2022г. по т.д. №45/2022г. на СОС, влязло в сила на 26.06.2024г. правният спор между страните е решен. Съдът е приел,че са налице предпоставките на чл.299,ал.1 от ГПК поради което е прекратил производството по делото.

При установената по-горе фактическа обстановка съдът счита,че обжалваното определение е незаконосъобразно,поради следните съображения:

С исковата молба ,по която е образувано първоинстанционното дело Е. Д. К. е предявила срещу срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД обективно съединени отрицателни установителни искове за признаване за установено, че не дължи следните суми, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 15640/2012 г. по описа на РС - София:

-100 146,60лв., (сто хиляди сто четиридесет и шест лева и шестдесет стотинки), представляваща остатък от непогасена главница по договор за ипотечен кредит, сключен с „ОББ“ АД на 20.03.2008г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 29.03.2012 г. до окончателното плащане; 8042,93лв. (осем хиляди четиридесет и два лева и деветдесет и три стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 15.05.2011 г. до 28.03.2012г.; 170,96лв., (сто и седемдесет лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща наказателна лихва за периода от 15.05.2011г. до 28.03.2012г.;

2167,21лв., ( две хиляди сто и шестдесет и седем лева и двадесет и една стотинки), представляваща държавна такса; 1840,32лв., (хиляда осемстотин и четиридесет лева и тридесет и две стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение, поради настъпила петгодишна погасителна давност.

С решение № 142/12.12.2022г. по т.д. №45/2022г. на СОС,влязло в законна сила на 26.06.2024г. съдът е :

-ОТХВЪРЛИЛ предявените от Е. Д. К. с ЕГН **********, адрес: *** срещу „ЕОС 4

МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв.

„Малинова долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4 - 6, сграда Матрикс Тауър, представлявано от управителя Р. М. - Т., обективно съединени отрицателни установителни искове за признаване за установено, че не дължи следните суми, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 15640/2012 г. по описа на РС – София, за събиране на които е образувано изпълнително производство № 20168440402654 по описа на ЧСИ С.