Решение № 1018 от 23.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1018 гр. Бургас, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20262120100299 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на К. И. Н., ЕГН **********, адрес: гр. Б**** срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж. к. ******, представлявано от Д.В. Н. и И.В.В.. Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 828 лева, платена при изначална липса на основание поради нищожността на договор за потребителски кредит № ****/16.03.2023 г., сключен между страните.

Посочено е, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ищцата е отпуснат кредит в размер на 3500 лева, платими на 18 вноски, при ГЛП 23.33 % и ГПР 49,66 %.

Във връзка с чл. 5 от договора за паричен заем е сключила с Multitude Bank договор за предоставяне на поръчителство за обезпечаванe на договора за заем, като уговореното възнаграждение за поръчител е в общ размер на 3535 лева. Намира, че договорът за заем е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. На първо място сочи, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не става ясно какво се включва в ГПР. Твърди още, че договорът за потребителски кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.

19, ал. 4 ЗПК, а оттам и на действителния размер на ГПР, тъй като сумата, която се претендира чрез договора за гаранция/поръчителство, не е включена в 1

ГПР и ГЛП.

Посочено е още, че двете дружества са свързани и разпръскването на едно задължение на отделни части между съсобствени дружества с цел да се заобиколят разпоредбите на ЗПК касателно ГПР е заобикаляне на закона и противоречи на добрите нрави.

Сочи, че е заплатила по договора за заем сума в общ размер от 4328 лева, като разликата над главницата от 3500 лева е недължимо платена.

Моли съда да уважи иска и й присъди сторените съдебноделоводни разноски.

Ответникът чрез процесуален представител е оспорил иска.

Счита, че договорът за кредит не е нищожен. Поръчителството на третото лице не е задължително условие за сключване на договора. Потребителят сам избира обезпечението и може да посочи свой поръчител. Исковете са недопустими, понеже не са насочени против гаранта Мултитуюд Банк. Той е самостоятелно юридическо лице и договорът за гаранция е сключен с него.

Ответникът не е страна по това облигационно правоотношение. Ищецът сам е избрал кое лице да му бъде поръчител и е подал заявлението за кредит. Ето защо не е налице заблуждаваща търговска практика. Няма нарушение на чл.

143 ЗЗП, понеже ищецът не е бил длъжен да сключва договор с поръчител.

Разходът по договора за гаранция не се включва в ГПР, тъй като самият договор не е задължителен.

Моли съда да отхвърли исковете и да присъди на ответника съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. 1 ЗЗД за основателен.

Между страните по делото не се спори, че са обвързани от облигационно отношение по повод сключен на 16.03.2023 г. договор за предоставяне на потребителски кредит № **** за сумата 3500 лева. Съгласно чл. 3 длъжникът се е задължил да върне сумата от общо 4725 лева, включваща главница от 3500 лева и лихва в размер на 1225 лева при лихвен процент от 23.33 %, на 18 погасителни вноски съгласно погасителен план, неразделна част от договора, с първа падежна дата 15.04.2023 г. Годишният процент на разходите по кредита съгласно чл. 4 от договора е в размер на 49.66 %, изчислен по реда на чл. 8.4 от Общите условия. В чл. 5 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителството, предоставено от 2

Multitude Bank в полза на кредитора, като с одобряването на предоставеното обезпечение уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени от кредитополучателя или от поръчителя. В същия се съдържа и изявление, че кредитополучателят сам е избрал този поръчител и е запознат с правото си да посочи както предложеното юридическо лице, така и физическо лице. В чл. 5 от Общите условия е предвидено, че преди сключване на договора дружеството оценява кредитоспособността на кредитоискателя. При оценката се взима предвид и предложеното обезпечение. Обезпечението се предоставя чрез сключване на договор за поръчителство. В случай на одобряване на предоставеното в полза на дружеството обезпечение уговорката става неотменима.

Уговорена е такса за предоставяне на поръчителството в размер на 3535 лева.

Приложено е платежно нареждане от 16.03.2023 г., видно от което кредитодателят е превел по сметка на кредитополучателя сумата, предмет на договора за заем.

С плащания, извършени на 18.04.2023 г., 17.05.2023 г., 19.06.2023 г., видно от представените платежни нареждания, Н. е заплатила в полза на „Фератум България“ ЕООД сума в общ размер 4328 лева.

Процесуалният представител на ищеца е направил възражение за недействителност на договора за кредит поради неспазване разпоредбите на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съдът намира доводите му за основателни.

За процесното правоотношение приложим е Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Според разпоредбата на т. 9 и т. 10 на чл.

11 ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на 3 сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР в приложение № 1 начин. В §1, т. 2 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за „обща сума, дължима от потребителя“, което е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя. В договора като обща сума, която следва да бъде върната, е посочена сумата 4725 лева, която включва отпуснатия кредит 3500 лева и 1225 лева лихва, при лихвен процент 23.33 %. Посочено е също така, че ГПР е 49.66 %, но не е ясно същият от какво се формира, а е препратено към Общите условия. Не са посочени взетите предвид допускания, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а също - както в договора, така и в представената преддоговорна информация, липсва ясна конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият ГПР, което води до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин по смисъла на чл. 10 ал. 1 ЗПК и самостоятелно се явява основание за неговата нищожност по смисъла на чл. 22 ЗПК.

На следващо място съгласно чл. 5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank на кредитора, за което кредитополучателя заплаща такса в определен размер, като сумата не е включена в ГПР. Съдът обаче счита, че сумата от 3535 лева – дължима такса по договора за поръчителство, следва да бъде включена в ГПР, тъй като представлява разход, свързан с предоставяне на кредита - чл. 19, ал. 1 ЗПК, която норма предвижда, че ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, с което ГПР нараства многократно над допустимата стойност. При това се налага изводът, че със сключване на договора за поръчителство в случая е налице заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. При преценка на действителния размер на разходите по кредита след включване на таксата по договора за поръчителство се надвишава предвиденият в закона ГПР, което също води до недействителност на договора по смисъла на чл. 22 ЗПК. Всяко неспазване на императивните изисквания относно съдържанието на потребителския договор, посочени в чл. 22 ЗПК, води до неговата нищожност, като този извод е в съответствие с практиката на СЕС по Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714-22 и другите решения, цитирани в него.

Гореизложеното обосновава извода за нищожност на процесния договор за потребителски кредит. При недействителност на договора, съгласно 4 разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Предвид обстоятелството, че ищецът е внесъл по договора за кредит сума в размер на 4328 лева, което обстоятелство не се оспорва от ответника, а главницата по него възлиза на сумата 3500 лева, то и разликата над главницата се счита за недължимо платена. Ето защо искът е основателен и следва да бъде уважен.

Съобразно направено изрично искане и предвид наличие на доказателства за реално сторени съдебно-деловодни разноски, както и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 25,57 евро за заплатена държавна такса.

Ищецът е представил договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано, че процесуалното представителство е безплатно на основание чл.

38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗА за оказване на помощ на близък. Ето защо и ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Г. с оглед направеното искане адвокатски хонорар, определен съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, ведно с дължимото върху сумата ДДС, предвид представените доказателства, че адвокатът е регистриран по ДДС. Съдът определя адвокатското възнаграждение в размер на 150 евро, като взе предвид и постановено по преюдициално запитване Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., като определи възнаграждението под минимума, регламентиран в цитираната Наредба, доколкото по делото е проведено само едно заседание, в което процесуалният представител не се е явил. Освен това делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а процесуалният представител е депозирал множество сходни искови молби от същия ищец.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж. к. ******, представлявано от Д.В. Н. и И.В.В., да заплати на К. И. Н., ЕГН **********, адрес: гр. Б**** сума в размер на 423,35 евро (четиристотин двадесет и три евро и 35 цента), платена при изначална липса на основание поради нищожността на договор за потребителски кредит № ****/16.03.2023 г., 5 сключен между страните.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж. к. ******, представлявано от Д.В. Н. и И.В.В., да заплати на К. И. Н., ЕГН **********, адрес: гр. Б**** сумата 25,57 евро (двадесет и пет евро и 57 цента) съдебноделоводни разноски.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж. к. ******, представлявано от Д.В. Н. и И.В.В., да заплати на адвокат Д. Г. от АК - Ловеч, сумата от 180 евро с ДДС (сто и осемдесет евро) адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 6