Решение № 37 от 28.02.2022, Районен съд - Бяла Слатина

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Б.С., 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Н. Гердова при участието на секретаря Ивка М. Вълкова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело № 20211410101253 по описа за 2021 година

Постъпила е искова молба от ищеца „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ: 201196810 със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Т., ж.к.“И.В.“, ул.“Б.“ № 17, ет.1 представлявано от управителя Б.Н., чрез пълномощника юрисконсулт А.Г., с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника М. ХР. АНГ. с ЕГН ********** от гр. Б.С., обл.В., ул.“Ц.А.“ № 30, за сумата от 1191,66 лв. главница дължима по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 280742 от 16.01.2020г. съгласно ЗПФУР, договорна лихва в размер на 414,68 лв. за периода от 16.03.2020г. до 09.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 16.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски в заповедното и исковото производство.

ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника М. ХР. АНГ. е депозирала писмена молба, с която уведомява съда, че била възпрепятствана в срока по чл.131 от ГПК да подаде писмен отговор. Приложила е медицинска бележка изд. от д-р М. от гр.Б.С. за детето В.С., че в периода от 16-22.11.2021г. се нуждае от домашно лечение.

С определение постановено по реда на чл.140 от ГПК в з.з. на 24.11.2021г. съдът оставил без уважение молбата на ответницата М. ХР. АНГ. за удължаване на срока за подаване на писмен отговор, съобразно изложените мотиви.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 964/2021г. по описа на 1

РС-Б.С.. Допусната е и изслушана ССчЕ, чието заключение н е оспорено я от страните и са възприето от съда като компетентно и обективно.

Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 964/2021г. по описа на РС-Б.С. срещу длъжника М. ХР.

АНГ. с ЕГН ********** от гр. Б.С., обл.В., ул.“Ц.А.“ № 30, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 267/19.07.2021г., с която е разпоредено длъжника да заплати на заявителя(кредитора) „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД гр.С., сумата от 1191,66 лв. главница дължима по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 280742 от 16.01.2020г. съгласно ЗПФУР, договорна лихва в размер на 414,68 лв. за периода от 16.03.2020г. до 09.07.2021 г., 502,33 лв., представляваща неустойка по чл.3 от договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 16.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски в заповедното в размер на 45,17 лв. внесена държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът М. ХР. АНГ. е депозирала писмено възражение срещу заповедта за изпълнение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед, като с настоящата искова молба кредиторът „ИЗИ ФИНАНС" ЕООД, гр.С. е предявил в срок иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането по процесният договор за паричен кредит сключен с ответника.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 16.01.2020 г. ответницата А., в качеството си на кредитополучател, сключила с ищеца договор за предоставяне на кредит от разстояние № 280742. Сключването на самия договор е извършено въз основа на подробна информация достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес са публикувани общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия”. След това кандидатът за кредит получава на електронната си поща писмо с преддоговорна информация за условията на договора, име и парола за достъп до личния му акаунт в сайта. Ако бъде одобрен, кандидатът получава на електронната си поща и линк към страница, договор и общите условия за писмено потвърждаване, чрез електронно подписване чрез електронна платформа www.signnow.bg. Eлeктронният адрес, който е посочила ответницата е [email protected] и телефонен номер ***. По този начин кредитополучателят е сключил договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява, че паричните средства са преведени по посоченият от него начин.

Гореописаната процедура е извършена от ответницата, в резултат на което е отпуснат кредит с главница в размер на 1300.00 лв. праведен чрез „Изи Пей“.

Към датата на подаване на заявлението в съда(16.07.2021г.) кредитът не бил изцяло падежирал, като ответницата преди това направила плащания в размер на 370.00 лв., от 2 които са погасени: 108.34 лв.- главница, 84.01 лв. - договорна лихва и 177.65 лв. - неустойка.

Впоследствие след входиране на заявлението от 16.07.2021г. е внесена сумата от 30.00 лв. на 19.07.2021г., поради това тази сума не е отразена в заявлението.

Ответницата следвало да изплати предоставеният й кредит на 24 месечни вноски, от които:

23 в размер на 54,17 лв. и последната 24-та в размер на 54,09 лв. за периода от 15.02.2020г. до 05.01.2022г. При изплащане на вноските по кредита същата трябва да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва посочена в договора, която е фиксирана и не търпи изменения по време на договора. Договорната лихва е уточнена в договора и е в размер на 40,15 %, т.е. за периода 16.03.2020г. – 09.07.2021 г. в размер на 414,68 лв. Същата ищеца претендира до датата на обявяване на предсрочната изискуемост. Ответницата е погасила част от договорната лихва в размер на 84,01 лв. за периода от 16.01.2020г.16.03.2021г.

Спрямо претендиралата главница е обявена предсрочна изискуемост. Предвид така създалата се ситуация, ищецът направил опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред, но тъй като същите останали без успех и ответникът не погасява задълженията си съгласно договореното, “ИЗИ ФИНАНС”ЕООД депозирал пред Районен съд - гр.Б.С. заявление по реда на чл.410 от ГПК и е образувано ч.гр.д. № 964/2021г. По същото е издадена заповед за изпълнение, но М.А. депозирала възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК и съдът дал възможност на "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД да предяви иск по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

Предвид факта, че ищеца не претендира сумата от 502,33 лв., представляваща неустойка по чл.3 от договора, а същата е предмет на издадената заповед № 267/19.07.2021г. по ч.гр.д.№ 964/2021г. по описа на БСлРС, то съдът с определение постановено по реда на чл.140 от ГПК в з.з. на 24.11.2021г. прекратил производството по гр. д. № 1253/2021 г. по описа на Районен съд – Б.С., образувано по искова молба от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ: 201196810 със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Т., ж.к.“И.В.“, ул.“Б.“ № 17, ет.1 представлявано от управителя Б.Н., чрез пълномощника юрисконсулт А.Г., с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника М. ХР. АНГ. с ЕГН ********** от гр. Б.С., обл.В., ул.“Ц.А.“ № 30, за сумата от 502,33 лв., представляваща неустойка по чл.3 от договора, поради ненадлежно предявен иск.

Обезсилил Заповед № 267/19.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 964/2021г. по описа на Районен съд гр. Б.С. в частта за сумата 502,33 лв., представляваща неустойка по чл.3 от договора.

Определението за прекратяване на делото в тази част не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Със същото определение съдът оставил без уважение молбата на ответницата М. ХР. АНГ.

3 за неподаване на писмен отговор.

По делото е допусната и изслушана ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните и е възприето от съда като обективно и компетентно.

Вещото лице П.П. в с.з. заяви, че поддържа заключението, което е изготвил и установил, че процесната сума по кредита в размер на 1300.00 лева е преведена чрез „Изи Пей“ на ответницата, видно от приложена разписка на л.53 по делото. Същата сума е отпусната и осчетоводена в счетоводните регистри на ищеца.

Ответницата извършила плащане по процесния договор в общ размер на 370.00 лева, като с него са погасени следните компонентни от кредита: главница в размер на 108.34 лева, договорна лихва в размер на 84.01 лева и неустойка в размер на 177.65 лева.

Размера на остатъчната дължима сума от ответницата към ищцовото дружество е общо 1 606.34 лева, от която: остатъчна главница в размер на 1 191.66 лева и 414.68 лева договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 16.03.2020г. до 09.07.2021г.

В табличен вид посочил сумите в заключението.

Предвид изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

I. ОТНОСНО иска с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД.

Приетият за разглеждане иск е допустим, на основание чл.415 от ГПК, като предявен в предвидения срок, от и спрямо надлежните страни, считано от съобщаването за постъпилото възражение, при наличие на правен интерес, с оглед постъпилото възражение срещу дължимостта на суми по издадената заповед.

Разгледан по същество, същият се явява основателен, по следните съображения:

В случая на 16.01.2020г. между „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, гр.С., като заемодател и М.А. в качеството на заемател, е сключен договор за паричен заем № 280742/16.01.2020г. по силата на който ищцовото дружество предоставило на ответницата заем в размер на 1300,00лв.

Този заем следвало да бъде върнат до 05.01.2022г.

В конкретния случай се касае за сключване на договор за паричен заем от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние.

Съгласно чл.18 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал.2, получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор.

Съгласно ал.2 на текста за доказване на електронни изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).

Алинея 3 предвижда, че изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието 4 на другата страна, и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

В исковата молба ищецът заявява, че съгласно разпоредбите на ЗПФУР е организирал система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, при която от отправянето на предложението до сключване на договора страните използват средствата за комуникация от разстояния. Представения по делото сключен от разстояние Договор за заем, в който се съдържат личните данни на ответника-заемател М. ХР. АНГ. с ЕГН **********, данни от личната й карта – номер и дата на нейното издаване, постоянният и настоящият й адрес, телефон за връзка ***; e - mаil адрес: [email protected], както и посочената нейна банкова сметка № BG11STSA93000019832318 в Банка ДСК ЕАД, по която се иска превеждане на сумата в заем, е достатъчно според настоящият съдебен състав да се приеме, че договорът установява размяна на изявления и обективира съгласия на страните за неговото сключване по смисъла на ЗПФУР. След одобрение на кандидата за финансовата услуга - в случая за предоставяне на заем - на ответницата й е изпратено на посочената от нея електронна поща([email protected]) електронен формат на договора за паричен заем от разстояния. Същата е потвърдила сключването на договора, като избрала изпратения й от заемодателя линк за потвърждение. Едва тогава с потвърждението от заемателя договорът е сключен и сумата му е преведена. Сключването е осъществено посредством избиране на изпратена препратка на съответната интернет страница на заемодателя, където заемателя кандидатства за отпускане на заема. С активирането му на така изпратения линк, потребителят е потвърдил съгласието си по договора и че е съгласен с Общите условия на заемателя. В самия изпратен й договор в т. 14 е посочено, че Общите условия са неделима част от настоящия договор. От изложеното съдът счита, че между страните е сключен Договор за предоставяне на паричен заем от разстояние.