Заповед за изпълнение № 1998 от 02.09.2026, Районен съд - Лом
- Съд
- Районен съд - Лом
- Дело
- Частно гражданско дело 2540/2026
- Вид
- Заповед за изпълнение № 1998
- Подписан
- 02.09.2026
- Състав
- Лилия Йорданова Любенова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143-146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 20-24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 20-24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 20-24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 20-24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 20-24 · Закон за потребителския кредит
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.26 · Наредба за заплащането на правната помощ
ЗАПОВЕД
ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. гр. Лом
Районен съд – Лом, Шести състав в проведеното на 02.09.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 2540 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Лилия Й. Любенова Д., районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:
Длъжникът К. Д. В. ЕГН: **********, адрес ********** общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, да заплати на кредитора АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД ЕИК:
**********, седалище и адрес на управление **********, общ. Столична, обл. София (столица), сумите:
1 502,01 EUR (хиляда петстотин и два евро и 01 цент), представляваща главница по договор за заем, ведно със законната лихва за период от 31.08.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 25.53 EUR (двадесет и пет евро и 53 цента)- съобразно уважената част, юрисконсултско възнаграждение в размер на: 40.90 евро /четиридесет евро и 90 евро цента/.
ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите:
405,47 EUR (четиристотин и пет евро и 47 цента), представляваща договорна лихва Договорна лихва за периода от 06.12.2024 г. до 30.01.2026 г., 123,40 EUR (сто двадесет и три евро и 40 цента), представляваща мораторна лихва Мораторна лихва за периода от 31.01.2026 г. до 30.08.2026 г.
ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за определяне и присъждане на разноски в заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение за размера над 40.90 евро /четиридесет евро и 90 евро цента/, до претендирания размер от 168.73 евро /сто шестдесет и осем евро и 73 евро цента/.
Вземането произтича от следните обстоятелства: Заем № ********** от дата 06.11.2024г.: На 06 ноември 2024г., между К. Д. В. /Заемател/ и ********** ООД, ЕИК ********** (правоприемник на което е ********** АД, ЕИК **********) /Заемодател/ е сключен договор за паричен заем № **********. Съгласно същият, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя паричен заем в размер на 1585.00€, която сума е предоставена посредством методите, посочени в договора и с това Заемодателят е изпълнил задължението си. Длъжникът се е задължил да върне отпуснатата сума, ведно с дължимата договорна лихва в размер на 458.73€, съгласно условията на сключения договор, като заплати общо сума в размер на 2043.73€ на 15 Месечни погасителна/и вноска/и. Съгласно сключения от страните договор, Заемателят е декларирал, че приема всички условия 1 посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и тези посочени в Общите условия. Длъжникът е трябвало да изплати целия заем на 30 януари 2026г. предвид което вземанията по договора са изцяло изискуеми. Съгласно клаузите на сключения договор длъжникът дължи и обезщетение за забава върху непогасената главница, в размер на 123.40€, както и законната лихва от момента на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на дължимите суми.
На 15 декември 2025г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД между ********** ООД, ЕИК ********** (правоприемник на което е ********** АД, ЕИК **********) и Агенция за контрол на просрочени задължения ООД, ЕИК **********, по силата, на който вземането е прехвърлено в полза на Агенция за контрол на просрочени задължения ООД (правоприемник на което е Агенция за контрол на просрочени задължения АД, с ЕИК:
**********, считано от 25.11.2022 г.) изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 17 декември 2025 г. от ********** АД посредством писмо с обратна разписка.
При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът констатира обоснована вероятност за очевидно неравноправни клаузи в договора, сключен с потребителя (по смисъла на чл. 20-24 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП), поради което искането за тези суми се отхвърли. От приложения към заявлението препис от договор за потребителски кредит се установява, че е сключен при предварително определени от страна на кредитодателя договорни клаузи. Договорът е бланков, съдържа общи условия и макар определен като индивидуален, всъщност не е налице индивидуално уговаряне на неговите условия. Видно от договора финансовата институция е посочила абсолютни стойности на лихвения процент по заема, годишен процент на разходите (ГПР) и годишното му оскъпяване. Това налага извод, че кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието му.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за потребителски кредит следва да се посочи ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В случая процесният договор за кредит формално отговаря на това изискване, доколкото в него е налице посочване на ГПР и общата дължима сума по кредита. Липсва яснота дали в ГПР се включва неустойката за непредставяне на обезпечение в 3-дневен срок от усвояване на сумата, визирана в клаузите на договора. Сочи се, че „при изчисляване на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор.“ От цитираното не става ясно дали неустойката е част от формулата за определяне на годишния процент на разходите или стои извън нея. Освен това в чл. 1 ал. 3 и ал. 4 е посочено, че за извършената от Кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, Заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 2203.65лева. С подписване на настоящия договор, страните се уговарят таксата по горната алинея да се заплати от Заемателя разсрочено като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски. Подобна клауза сама по себе си е недействителна, т.к. противоречи на разпоредбата на чл. 10а ЗПК, като отделно от това не става ясно включена ли е тази сума в ГПР или не.
По този начин на практика не е предоставена адекватна възможност на потребителя да се информира за това какви са условията и стойността на кредита, в това число и вида на отделните компоненти, определящи ГПР.
2
С уговарянето на допълнително възнаграждение, а именно за визираната неустойка за непредставяне на обезпечение, се нарушава разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. В договора за заем е уговорен ГПР, но същият е формално посочен. Разходите за заплащане на тази неустойка са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР, което води до нарушаване на сочената норма. По този начин кредитополучателят не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора, поставящ го в неравноправно положение спрямо насрещната страна. Така процесният договор за кредит се явява в противоречие с изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, съответно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. С оглед горното е налице хипотезите по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, което обосновава извод за недействителност на договора, а съобразно чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи възнаградителна лихва или други разходи по кредита. В изложения смисъл е Определение №361/13.05.2025 г. по в.ч.гр.дело № 207 по описа за 2025 г. на ОС Монтана.
Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС Монтана, от която не се представя препис за връчване.
По отношение на разноските: Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско възнаграждение, т.к. не е обвързан от претендираното от заявителя възнаграждение.
Съгласно чл.26 от НЗПП, към която препраща чл.37 ЗПП, за защита в заповедно производство възнаграждението е от 80 до 230 лв. /40.90 евро до 117,60 евро/. С оглед претендираното вземане и характера на производството съдът счита, че на заявителя се следва юрисконсултско възнаграждение в размер от 40.90 евро /четиридесет евро и 90 евро цента/, равняващо се на 80 лева. Юрисконсултско възнаграждение в този размер се следва, защото не се касае за водене на исково производство, което се отличава с повече процесуални действия и съответно с повече положен юридически труд от страна на процесуалния представител и защото юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на адвокатското такова.
Заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба пред ОС Монтана в едноседмичен срок от връчването.
Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД IBAN: **********, валута на сметката: EUR, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: ********** ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА
1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:
1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез 3
Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.
1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.
414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.
2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.
3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.
Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.
Тази информация не е проверявана от съда.
5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.
Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:
( Лилия Й. Любенова Д. )
4