Решение № 261 от 06.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Варна, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20263110200413 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по постъпила жалба от Е. Е. Е. с ЕГН **********, срещу НП № 25-0433-002438/04.12.2025 г. на Началник Първо РУ при ОД МВР - Варна, с което за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.

185 от ЗДвП на въззивника е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50.00 лева (25.56 евро).

С жалбата въззивникът иска отмяна на НП като незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния закон и процесуланите правила.

1

Оспорва изцяло фактическата обстановка и изразява несъгласие с констатациите направени от административно наказващия орган. Излага доводи и за несправедливост на наложеното наказание.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично. По същество моли съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се явява представител, депозирани са единствено писмени бележки със становище по същество и молба за присъждане на разноски.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Въззивникът Е. Е. Е. е правоспособен водач от 1996 г., като притежава СУМПС за категория "В","М", "АМ". През периода от придобиването на правоспособност до настоящия момент срещу него са издадени 22 НП и 2 фиша за различни нарушения на ЗДвП.

На 24.11.2025 г., възз. Е. Е. Е. управлявал лек автомобил - "Тойота Аурис" с рег. № **********. Около 13:17 ч. на същата дата, той се движел с горепосочения автомобил в гр. Варна, по ул. "Отец Паисий". В същото време екип на Първо РУ-Варна, в състав свидетелите Д. Ц. и Г. Г. извършвали контрол над пътното движение. Полицейският екип забелязал, че възз.Е. управлява без включени къси светлини или светлини за движение през деня.

Поради това го спрели за проверка, в рамките на която установили самоличността и правоспособността му да управлява МПС.

При тези констатации, св. Д. Ц. съставил срещу възз. Е. Е. АУАН Серия GA, № 3538016/24.11.2025 г., като описал допуснатото според него нарушение на ЗДвП, а именно на чл.70, ал. 3 от ЗДвП . Въззивникът бил 2 запознат със съдържанието на АУАН, като последния отказал да го подпише.

Възражения не постъпили в срокът по чл. 44 от ЗАНН.

Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП № 25-0433-002438/04.12.2025 г. В него наказващия орган приел изцяло фактическите и правни констатации на актосъставителя. Затова и наложил наказание на основание чл. 185 ЗДвП.

НП било връчено на жалбоподателя лично на 04.02.202 г., като на 05.02.2026 г. чрез наказващия орган възз. Е. депозирал жалба до ВРС.

В хода на съдебното следствие бяха разпитани актосътавителя Д. Ц., който е и очевидец на деянието - свидетеля Г. Г..

Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като са непротиворечиви, кореспондиращи с писмените материали по делото и помежду си. За логични и правдоподобни, съдът счита показанията на двамата полицейски служители, които като органи на полицията, ежедневно осъществяващи пътен контрол, е напълно нормално да не си спомня пътната проверка на въззивника.

Съдът изцяло кредитира писмените доказателства приобщени в хода на съдебното следствие.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно кредитираните от съда свидетелски показания, писмените материали преписката по АНП, вкл. АУАН, справка за нарушител/ водач и др. които не навеждат на различни правни изводи.

Съдът, предвид становището на страните и императивно 3 вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 05.02.2026 г. видно от входящия номер поставен на същата/ от надлежна страна - ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд - по место извършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен органНачалник Първо РУ в ОД на МВР -Варна, съгласно Заповед № 8121з.1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. В случая е безспорно видно, че проверката е извършена от компетентни органи, в рамките на предвидените им правомощия в ЗДвП, в Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение и цитираните по-горе заповеди на министъра на вътрешните работи и на директорите на ОД на МВР-Варна.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.

Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на 4 изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН , а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел очевидец, присъствал при установяване на нарушението и съставянето на акта.

Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т. к. не ограничава правото на защита на наказания субект да разбере в какво е обвинен. А значение в административно наказателния процес имат нарушения които реално, а не формално рефлектират върху правата на наказания субект. Поради това и не се споделя становището на в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения.

Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл.

53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е "маловажен", да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата н а чл. 52, ал. 4 от ЗАНН . Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Законодателят обаче не е предвидил произнасянето по възраженията да става с нарочен акт или пък задължение за АНО да ги 5 обсъжда в НП, а само и единствено задължението да ги прецени. В случая щом като е издал НП, предмет на настоящото производство, то безспорно АНО е възприел възраженията за неоснователни, което е и отбелязано в НП.

При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:

При наличните установени факти съдът намира, че правилно актосъставителя и наказващия орган са ангажирали отговорността на жалбоподателят и за нарушение по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП , съгласно който, през деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини. Не е необходимо да бъде намалена видимостта или да са налице специфични условия на пътната настилка, за да се управлява МПС с включени светлини и не е необходимо да се изясняват тези обстоятелства в АУАН и НП, тъй като самият закон повелява, че през деня МПС-та трябва да се движат с включени светлини. Законът е дал и възможност те или да са специални дневни светлини или къси, като в случая от показанията на св. И. се установи, че Н. е управлява процесното МПС без да е ползвал никакви светлини, като не бяха ангажирани доказателства от жалбоподателя, които да оборят свидетелските показания на този свидетел.

Действително, в закона не е употребен израза "включени задължителни светлини". Текста инкорпориран в чл. 70, ал. 3 е "се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини". Явно е при това положение, че отбелязването в акта и наказателното постановление "задължителни светлини", сочи на императивния характер на материалното правило за поведение установено в закона, а именно къси или дневни светлини, и ни най - малко не променя неговия характер или не дава възможност, нарушителя да не може да разбере в какво точно противоправно деяние е обвинен. Отделно актосъставителя не е длъжен да знае процесното МПС има ли или не дневни светлини. Затова и формулировката на закона е такава - къси светлини или дневни светлини. По същество, не съществува и друга възможност, а липсата на включени светлини измежду изброените две възможности води до извършване на нарушение на разпоредбата на чл. 70, ал.

3 от ЗДвП. От правна страна, че правилно е приложена и санкционната норма от наказващия орган.

6

Съгласно чл. 185 ЗДвП наказва се с глоба 50.00 /петдесет/ лв. водач, който извърши друго нарушение, за което липсва самостоятелна санкция. В случая наказващия орган, както и при първото нарушение, не е имал възможност за индивидуализация на наказанието, защото законодателят е определил същото в абсолютен размер и въпросът за неговата справедливост не следва да се обсъжда.

Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Очевидно наложените множество адм. наказания по ЗДвП не са успели да превъзпитат въззивника към съобразяване с разпоредбите на ЗДвП.

Констатираното поведение на въззивника, не би могло да се толерира, а следва да се накаже с цялата предвидена в закона строгост. Прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН спрямо конкретния нарушител би създало у въззивника чувството за безнаказаност, би култивирало липса на критичност към извършване на деяния от подобен род, което обезсмисля една от основните функции на административно наказателния закон, а именно индивидуална превенция на нарушенията.

При тази фактическа обстановка, съдът намира, че в случая производството по административно наказателна отговорност чрез издаването на НП се е развило при спазване на установените материални и процесуални правила, поради което и НП следва да бъде потвърдено.

С оглед направеното искане за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното:

На основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

7

От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл. 63д, ал. 4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП , вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80.00 до 150.00 лв., съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю. к по поддържане на обвинителната теза на АНО.