Протокол № 1704 от 14.10.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1704 гр. Варна, 08.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ в публично заседание на осми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова при участието на секретаря Славея Н. Янчева

Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело № 20213100101057 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:47 часа се явиха:

Ищецът Б. Б. Б., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Д.Д., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Ответникът П. СТ. АТ., редовно призована, явява се лично и се представлява от адв.

Д.П.а, редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Ответникът Й. АТ. АТ. , редовно призован, явява се лично и се представлява от адв.

Д.П., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ по реда на чл.143 от ГПК пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна, като дава възможност на процесуалния представител на ищеца да поясни фактическите си твърдения, заложени в исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответника – да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да представи в отговора на исковата молба.

Адв. Д.: Запознах се с проекта за доклад и в тази връзка вчера депозирах молба, която 1 моля да бъде приобщена към доклада, преди да бъде приет за окончателен. Молбата е във връзка с ангажирания отговор на исковата молба и съответно ведно с представените доказателства.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила Молба с вх. № 20074/07.10.2021 г., депозирана от Б.Б. чрез адв. Д.Д., в която изразява становище относно депозирания отговор на исковата молба.

ВРЪЧВА препис от същата на процесуалния представител на ответниците за запознаване и становище.

Адв. П.: Няма да правя уточнения и допълнения на отговора на исковата молба.

Запознах се с молбата.

Адв. Д.: Поддържам възраженията за нищожност на саморъчното завещание и унищожаемост на нотариалното завещание. Възраженията по чл.30 ЗН са при условие, че се установи, че завещанията са действителни, съответно в единия случай ако се окаже, че подписа и ръкописно изписания текст на самото завещание са на А.А.Б., както и ако е действително, съответно неунищожаемо нотариалното завещание на В..

Адв. П.: По отношение на завещанието на наследодателя А.А.Б., същото завещание не е нищожно. Същото е писано и подписано от лицето, посочено като завещател. Освен това, завещанието на наследодателката В. Б. не е унищожаемо. Същата към момента на неговото съставяне е разбирала свойството и значението на постъпките си и е могла да ги ръководи.

По отношение на искането за възстановяване на запазената част от наследството на А.Б.Б., от името на моите доверители заявявам, че този иск е погасен по давност. Ищцата е узнала за саморъчното завещание на своя дядо А.Б.Б. в полза на баба й В. А. А. през 2010 г. и от този момент започва да тече давността за възстановяване на запазената част.

По отношение възстановяване на запазената част от наследството на В. Б., ищцата е узнала за съставеното от баба й нотариално завещание още в деня на съставянето му 03.08.2012 г.

За двете завещания ищцата е била уведомена лично през 2013 г. от ищцата П. СТ.

АТ.. През 2013 г. П. СТ. АТ. е представила нотариалното завещание на В. Б. земеделската кооперацията „Сеяч“, село Царевци с цел да получава дължимата рента. Този факт е бил известен на ищцата още същата година, тъй като тя е посетила кооперацията и също е била уведомена и от ръководството на кооперацията за представеното нотариално завещание, изходящо от нейната баба В..

По отношение на искането за унищожаване на завещанието, направено в условия на евентуалност на В. А. А. считам, че иска е погасен по давност на още едно основание. Искът 2 за унищожаване на завещанието е следвало да бъде предявен в едногодишния срок от смъртта на наследодателката. В случая става въпрос за една едностранна сделка и важат разпоредбите на чл. 31 и чл. 32 от ЗЗД.

Освен това на 23.04.2020 г. ищцата Б. Б. Б. е направила извънсъдебен отказ от правото на иск за възстановяване на запазената част от баба й В. А..

По отношение искането за възстановяване на запазената част, наследството на В. А.

А. не се изчерпва само с апартамент № 25, а при определяне на наследствената маса следва да се имат предвид и притежаваните от нея към момента на откриване на наследството земеделски земи. Това е известно на ищцата, но мога да представя писмени доказателства в тази насока.

Адв. Д.: Заявил съм възражения, а не искове за унищожаемост и по чл.30 от ЗН.

Предвид обстоятелството, че самата практика кореспондира с моето искане , което е по идентичен казус и с оглед иска по чл. 108 от ЗС и казуса, който съм представил е почти същия като настоящия случай и ответниците се бранят със завещание, както е в процесния случай считам, че възражението следва да се приеме като допустимо, а и основателно.

Адв. П.: Считам, че исковете за възстановяване на запазената част не могат да се разглеждат в производство по иск по чл. 108 от ЗС. Следва да се разглеждат в отделно производство. Производството по чл. 108 от ЗС би следвало да бъде спряно в този момент и след това да продължи разглеждането, когато продължи производството по възстановяване на запазената част.

С Ъ Д Ъ Т намира, че заявените от ищеца с възражения оспорвания на действителността на двете завещателни разпореждания обективирани в молбата с вх. № 20074/07.10.2021 г. на ищцата Б.Б., а именно за нищожност на завещанието от 05.04.1990 г. на А.А.Б. поради това, че не е написано и подписано от посочения като завещател А.Б., както и възражението за унищожаемост на нотариалното завещание от 03.08.2012 г. на В. А.

Б. поради това, че същата не е разбирала свойството и значението на постъпките си при изготвянето му по чл.43, ал.1 от ЗН са допустима форма на защита на ответника, доколкото с тях се цели преодоляване на заявените противопоставими права по отношение собствеността на процесния имот, поради което следва да бъдат приети за съвместно разглеждане.

Що се отнася до упражняване правата по чл.30 от ЗН, то съдът намира че чрез възражение същите могат да бъдат заявени само от ответник в процеса в предявен срещу него иск касаещ недвижим имот предмет на разпореждане, накърняващо запазена част на ответника. Когато се заявяват от ищец и резултатът от произнасянето по чл.30 от ЗН ще обуслови извод за принадлежност на право на собственост по отношение на конкретен имот, то съдът намира че следва да бъдат заявени чрез самостоятелен иск, решението по който следва да бъде влязло в сила, за да въведе промяната в правото на собственост.Искът 3 по чл.30 от ЗН е конститутивен и въвежда правната промяна едва с влизането му в сила, което означава, че не би могло в рамките на един и същ процес съдът да уважи иск по чл.30 от ЗН и преди то да е влязло в законна сила да уважи и иск по чл.108 от ЗС основан на права признати с решението по чл.30 от ЗН, още повече че производството по чл.30 от ЗН може да завърши с решение, с което запазената част на ищеца да бъде допълнена с пари /чл.37 от ЗН/, а не чрез възстановяване на собственост по отношение на имот. Нещо повече, заявявайки права по чл.30 от ЗН с възражение ищецът препятства защитата на ответника лишавайки го от възможност да се защити чрез правопогасяващо възражение за давност, както е в настоящия случай, което е допълнителен аргумент, че когато се упражнява от ищец същото следва да се под формата на иск. На това основание намира, че възражението на ищцата Б.Б. по чл.30 от ЗН не следва да бъде прието за съвместно разглеждане в рамките на настоящото производство. Това не препятства правото на ищцата да упражни правата по чл.

30 от ЗН чрез нарочен иск в самостоятелно производство, резултатите от който ще бъдат съобразени от съда разглеждащ иска за собственост.

Адв. Д.: Считам, че е резонно.

Адв. П.: Дори да се установи действителност на завещанието, при положение, че конститутивен иск за възстановяване на запазена част не може да се гледа в това производство. Трябва първо да има влязло в сила решение, с което евентуално да бъде възстановена запазената част и да продължи производството.

СЪДЪТ намира, че проекта за доклад следва да се допълни с приемането на тези възражения, поради което на основание чл. 146 от ГПК пристъпи към ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

Производството по делото е образувано по повод предявени в условията на субективно кумулативно съединени искове от Б. Б. Б. против П. СТ. АТ. и Й. АТ. АТ. с правно основание чл.108 от ЗС за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на 7/8 ид.части от недвижим имот – апартамент с ид.№ *** по Кадастралната карта на гр.Варна находящ се в гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ № 79, вх.Б, ет.5, ап.25 със застроена площ от 85,98 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение както и 2,97161% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и и за осъждане на ответниците да и предадат владението на 7/8 ид.части от имота.

ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ заявените от Б.Б. против П.А. и Й.А. възражения по чл.42, б.“б“, вр.чл.25, ал.1 от ЗН за нищожност на саморъчно завещание на А.А.Б. от 05.04.1990г. поради това, че не е написано и подписано от посочения като завещател А.Б., както и възражението по чл.43, ал.1 от ЗН за унищожаемост на нотариалното завещание от 03.08.2012г. на В. А. Б. поради това, че същата не е разбирала свойството и значението на постъпките си при изготвянето му.

4

Обстоятелства, на които се основава исковата претенция:

В исковата и уточняващата молби ищцата Б.Б. твърди, че е собственик на 7/8 ид.части от недвижим имот - апартамент с ид.№ *** по Кадастралната карта на гр.Варна находящ се в гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ № 79, вх.Б, ет.5, ап.25 със застроена площ от 85,98 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение както и 2,97161% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж като собствеността е придобила по силата на наследяване от В. А. Б. /нейна баба/ и Б.А.Б. /нейн баща/.

Наследодателката В. Б. е придобила имота по време на брака си с А.А.Б. през 1967г. с нот.акт № 176, том 5, дело № 2243/1967г. Излага, че ответниците П.А. и нейният син Й.А. ползват имота без правно основание и моли предявените срещу тях искова за собственост да бъдат уважени, като се приеме за установено, че ищцата е собственик на 7/8 ид.части от имота, както и да бъдат осъдени да и предадат владението на тях.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците П. СТ. АТ. и Й. АТ. АТ. , чрез процесуалния им представител, в който заявяват становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорват твърденията на ищцата, че е собственик на 7/8 ид.части на процесния имота, като ответникът Й.А. твърди, че е негов едноличен собственик. Излага, че имотът е придобит през 1967г. от съпрузите А. и В. Б. като на 05.04.1990г. А.Б. със саморъчно завещание се е разпоредил в полза на съпругата си с цялото свое притежавано имущество, в следствие на което след смъртта му през 1992г. едноличен собственик на имота е станала В. Б.. На 03.08.2012г. с нотариално завещание В.

Б. е завещала своето имущество на сина си А. А. и на съпругата му – първата ответница П.А., а след смъртта на В. на 29.11.2012г. собственици на апартамент № 25 са станали наследниците по завещание. След смъртта на А. А. през 2014г. собствената му квота от имота е наследена по равно от съпругата му П. и от синът Й.А.. На 15.08.2018г. с договор за дарение П.А. е дарила собствените си ¾ ид.части от имота на сина си, с което Й.А. е придобил целият имот.

На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищцата Б.Б., че носи доказателствена тежест да установи твърденията си, че е собственик на 7/8 ид.части от процесния имот на въведеното правно основание –по наследяване от В. Б. и Б.Б., както и че същите са били негови собственици на валидно правно основание; Следва да установи, че ответниците упражняват фактическа власт по отношение на процесния имот; По заявените възражения, следва да установи, че завещателката В. А. Б. е страдала от заболяване към датата на съставяне на нотариалното заявещание, което е препятствало възможността й да разбира свойството и значението на постъпките си;