Решение № 330 от 14.10.2025, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. Петрич, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20241230102066 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и е образувано по молба, депозирана от В. И. М., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „М.“ № 41, чрез адвокат С. Н., АК – П., със съдебен адрес гр. П., ул. „Й.“ № 41, срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК:

131576434, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40 - 46, представлявано от управителя С.К.К. и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40 - 46.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за паричен заем № 5125427 от 24.05.2024 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който е усвоил изцяло сумата от 1 200 лева. На същата дата е сключил с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство № 5125427, с който да бъде обезпечен сключеният договор за заем.

По отношение на договора за паричен заем, сключен с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ищецът твърди, че същият е нищожен, тъй като противоречи на конкретно посочени в молбата императивни разпоредби на ЗПК – чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4, във вр. с чл. 22 ЗПК. Поддържа, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПК е различен от посочения в договора, като вписвайки в контракта ГПК от 54,93 % е заблудил потребителят, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР, която води до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици на чл. 22 ЗПК. Излага твърдения, че кредиторът е нарушил правата на потребителя, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем за нея начин действителна стойност на ГПР.

По отношение на договора за предоставяне на поръчителство, сключен с ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД, ищецът твърди, че същият е нищожен, поради накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, а именно 1 нарушава принципа за добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения и принципа за справедливост и съразмерност, както и необлагодетелстване на едната страна за сметка на другата, води до значителна нееквивалентност на насрещните престации. Сочи, че процесният договор е неравноправен по смисъла на чл. 143 ЗЗП, същият предвижда заплащането на възнаграждение, което е в необосновано голям размер, и което е допълнително възнаграждение на кредитодателя, като по този начин се заобикаля закона и по-конкретно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Релевира, че поставянето за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем № 5125427/24.05.2024 г., сключен между първото ответно дружество „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК: 131576434 и ищеца В. И. М., ЕГН: **********, като противоречащ на императивните изисквания на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В условията на евентуалност, да бъде прогласена нищожността и на акцесорния Договор за предоставяне на гаранция № 5125427/24.05.2024 г., сключен между второто ответно дружество „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 202513690 и ищеца В. И. М., ЕГН: **********, като лишен от правно основание, уговорен е неравноправно по отношение на потребителя, противоречи на добрите нрави и не е породил правни последици и на основание на обстоятелството, че обезпечава нищожна кредитна сделка.

Претендират се сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, депозира отговор, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на така предявения иск. Оспорва твърденията на ищцовата страна, че процесният договор за предоставяне на поръчителство противоречи на добрите нрави, като счита същите за недоказани, изтъква основния предмет на дейност на ответното дружество и свързания с това очакван финансов резултат. Сочи, че обявяването на нищожността на договора за предоставяне на гаранция на основание чл. 19, ал. 4 ЗПК, е неотносимо към процесния договор, тъй като последният не е потребителски, поради което твърденията за нищожност на договора на основание ЗПК са ирелевантни.

Поддържа, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е разход по кредита, а е насрещна престация срещу задължение за обезпечаване на кредит. Моли съда да отхвърли изцяло ищцовите претенции, като неоснователни и недоказани.

Претендира сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцовата страна.

В срока предвиден за това, ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ ЕООД, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, също депозира отговор, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на така предявения иск. Навежда, че процесният договор за паричен заем е действителен и е в пълно съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК. Поддържа, че нормата на чл. 11, т. 10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит да е посочен математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР, нито да бъдат нарочно изброени разходите, които формират ГПР, а да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Твърди, че ГПР по договора е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ЗПК и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което не е налице заобикаляне на материалноправните изисквания на последната законова разпоредба.

Оспорва ищцовите твърдения, че за да бъде отпуснат кредита е необходимо да се сключи договор за поръчителство с избрано от заемодателя дружество, като посочва, че изборът на обезпечение е зависел изцяло от волята на ищеца. Счита за неоснователни и твърденията, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в ГПР по договора за паричен заем не е включено възнаграждението по договора за поръчителство. Моли съда да отхвърли изцяло ищцовите претенции, като неоснователни и недоказани. Претендира сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцовата 2 страна.

Ответното дружество по първоначалния иск „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез своя процесуален представител, е депозирало и насрещна искова молба по реда на чл. 211, ал. 1 от ГПК. В молбата се сочи, че на 24.05.2024 г. В. И. М. е сключил с дружеството, в качеството му на заемодател, Договор за паричен заем № 5125427, по силата който е усвоил заемна сума в размер на 1 200 лева. С подписване на договора насрещния ответник се е задължил да върне заемната сума на 8 равни двуседмични вноски, всяка в размер на 176,40 лева, платими на равни периоди и с падежи, указани в чл. 2, т. 5 от Договора. Уговорен бил и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 45,00 %, въз основа на който размерът на общо дължимата възнаградителна лихва за срока на договора възлиза на 211,20 лева, така общата дължима сума съгласно чл. 2, т. 7 от Договора възлизала на 1 411,20 лева. Посочва се, че първата дължима вноска следвало да бъде заплатена на 26.06.2024 г., а последната на 22.01.2025 г., до която дата цялата дължима по договора сума следвало да бъде погасено.

Изложено е още, че ответникът по насрещната претенция не изпълнил задължението си своевременно за заплащане на дължима главница и начислена върху нея възнаградителна лихва, съгласно уговорените в договора падежи.

С депозирания от първоначалния ответник насрещен иск се иска от съда да постанови решение, с което да осъди В. И. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „М.“ № 41, вх. А, ет. 2 да заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет. 2, офис 40-46, следните суми, като исковете бъдат предявени при условията на евентуалност, а именно: сумата от 1068,60 лева, представляваща незаплатена дължима главница по Договор за паричен заем № 5125427, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата и сумата от 166,20 лева, представляваща дължимата възнаградителна лихва за периода от 26.07.2024 г. до 22.01.2025 г.; сумата от 1023,60 лева, представляваща на основание чл. 23 от ЗПК остатък от дължимата главница по процесния договор, след прихващане на вече заплатената лихва, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се сторените по делото разноски.

В законоустановения срок, от процесуалния представител на ответника по насрещния иск е постъпил отговор на насрещната искова молба, в който се изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения със същата насрещен иск. Сочи, че в процесния договор за заем е нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на ч. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК. Изложено е, че поради накърняване на принципа на „добрите нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се е стигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на насрещния ответник с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Твърди се, че възнаградителната лихва съставлява цена за предоставено ползване на заетата сума, а когато е налице такава нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Релевира се също така, че съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК да бъде посочен точния дължим лихвен процент и на ГПК договорът за потребителски кредит като недействителен не поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение, а по силата на чл. 23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което насрещния ищец няма правно основание да претендира насрещните искови претенции. В тази връзка моли предявения насрещен иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, претендира разноски по чл. 38 от ЗА по насрещния иск.

В проведеното съдебно заседание, страните, редовно призовани, не се явяват и представляват, като от процесуалните представители са постъпили писмени становища, с които поддържат и молят предявените искове да бъдат уважени, респ. отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор за паричен заем № 5125427 от 24.05.2024 г., сключен между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който ответникът 3 предоставил на ищеца сумата в размер на 1 200 лева, която последният следвало да върне на 8 месечни вноски в размер на 176,40 лева, при договорен лихвен процент от 35,00 % и ГПР в размер на 54,93 %. В чл. 4, ал. 1 от договора било уговорено, че ищецът следва да представи обезпечение по кредита, като на същия бил предоставен избор от три възможности: 1) две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 500 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ответника, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банки и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“, 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за общо дължимата сума по договора, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора, и 3) одобрени от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.