Решение № 243 от 03.07.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Кюстендил, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20231500500003 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№9770/29.11.2022г., подадена от А. В.

Д., с ЕГН **********, с адрес в *********************************, чрез адв.И.И. от АК – Кюстендил, в качеството й на пълномощник и съдебен адресат, с адрес: гр.Дупница, ул.

„Солун“ №2, ет.2, насочена против решение №512 от 14.11.2022г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.№754/2022г. по описа на същия съд, в частта, в която съдът е предоставил упражняването на родителските права относно родените от брака между С. С.

Д., с ЕГН ********** и А. В. Д., с ЕГН **********, прекратен с развод, деца В.А.Д.., с ЕГН ********** и И.А.Д.., с ЕГН **********, на майката С. С. Д.; определил е режим на лични отношения с децата, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване за времето от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, един месец през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на майката и по три дни за Коледа всяка четна година и по три дни за Нова година всяка нечетна година; определил е местоживеенето на децата В.А.Д.., с ЕГН ********** и И.А.Д.., с ЕГН **********, при майката С. С. Д.; осъдил е А. В. Д., с ЕГН ********** да заплаща на В.А.Д.., с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 240.00 лева и на И.А.Д.., с ЕГН ********** – месечна издръжка в размер на 220.00 лева, чрез тяхната майка С. С. Д., считано от 26.04.2022г. до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на издръжките, както и е отхвърлил предявените от А. В. Д., с ЕГН ********** искове да му бъде предоставено на него упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца на страните В.А.Д.., с ЕГН ********** и И.А.Д.., с ЕГН **********; на С. С. Д. да бъде определен режим на лични отношения с децата, както и да бъде осъдена същата да заплаща по 200 лева месечна издръжка за всяко от децата, считано от датата на предявяване на иска и е осъдил А. В. Д. да заплати по сметка на РС-Дупница държавна такса по исковете за издръжка в размер на 1

662.40 лева.

Претендира се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго, с което на А. В. Д. бъде предоставено упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца на страните В.А.Д.., с ЕГН ********** и И.А.Д.., с ЕГН **********, на С. С. Д. да бъде определен режим на лични отношения с децата, както и да бъде осъдена същата да заплаща по 200 лева месечна издръжка за всяко от децата, считано от датата на предявяване на иска и бъдат отхвърлени предявените от С. С. Д. искове за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на децата и присъждане на издръжки.

Счита се, че при правилно възприета фактическа обстановка по делото, районният съд е формирал погрешни правни изводи и е извършил незаконосъобразна преценка кому да предостави упражняването на родителските права по отношение на двете деца. Изразява се несъгласие с извода на съда, че и при двамата родители съществуват добри условия за отглеждане на децата, без да бъде отчетен от една страна фактът, че за разлика от битовите условия при майката, които предполагат тя и двете деца да обитават обща стая, при бащата всяко дете би разполагало със самостоятелна стая, а от друга – обстоятелството, че малкото дете Илиян прибирайки се след училище в дома на майката би оставало само до прибирането й от работа, докато при бащата, то би било под надзора на дядо си, който е пенсионер. Наред с посоченото, в жалбата се изтъква, че съдът е формирал извода си за това, че интересът на децата би бил по-добре защитен, изтъквайки,че трудовата ангажираност на бащата изисква по-продължително отсъствие от дома в сравнение с тази на майката, без обаче да вземе предвид установения по делото факт, че от месец юли 2021г. до 15.09.2022г. децата са били при бащата и той се е грижил преимуществено за тяхното отглеждане и възпитание, макар и да са пребивавали при майката за по няколко дни. Твърди се, че и след 15.09.2022г. децата по-често са при жалбоподателя, който не можел да ги отпрати, позовавайки се на определения режим на лични отношения, а от тази ситуация се възползвала майката. Прави се оплакване, че размерът на присъдените месечни издръжки е завишен, както и, че не е ясно как е определен началният момент на дължимостта им – 26.04.2022г., при положение, че децата са при майка им от 15.09.2022г. насетне.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК насрещната страна – С. С. Д., чрез пълномощника й адв.И.Г. от АК-Кюстендил, е депозирала отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за правилност и законосъобразност на решението в обжалваните му части. Счита, че ДнРС е преценил всички факти и обстоятелства, които са от значение за защита правата и интересите на децата, както и е взел предвид, че макар да разполага с подходящи жилищни условия Ал.Д. съжителства с друга жена, което прави средата за отглеждането им неподходяща. Изтъква и установената липса на достатъчно време, което бащата да отделя на децата, с оглед ангажиментите му по два трудови договора. Моли се потвърждаване на обжалваното решение.

В хода на устните състезания пред настоящата инстанция жалбоподателят заявява, че поддържа жалбата в частта относно по-малкото дете – И.Д.., без да десезира съда с изявление в нарочен смисъл, като сочи, че зачита волята на дъщеря си В.Д. след развода да остане да живее със своята майка.

Насрещната страна възразява, че липсват основание двете деца да бъдат разделяни.

ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и горепосочените въззивна жалба и отговор, намери, че жалбата е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

Установената от районния съд фактическа обстановка по спора се възприема изцяло от настоящата инстанция, тъй като оплакванията във въззивната жалба касаят изцяло правните изводи на съда. На база събраните от ДнРС доказателства, както и тези, приобщени във въззивното производство, които отразяват някои настъпили промени в 2 обстоятелствата, се налагат следните фактически изводи:

А. Д. и С. К. са сключили граждански брак на 28.04.2007г. в гр.Сапарева баня. След сключване на брака същите заживели в дома на родителите на съпруга – къща, находяща се в сс.Р., общ.Сапарева баня, на ул. “Р.“ №23. От брака си имат родени две деца – В.А.Д.., родена на 12.06.2007г. и И.А.Д.., роден на 16.10.2014г.

През месец юли 2021г. съпрузите се разделили, като съпругата напуснала семейното жилище и се преместила да живее в жилището на своя брат, находящо се в същото село на ул.„Спартак“ №11, а децата останали в дома на бащата. Преди раздялата семейството обитавало втория жилищен етаж от къщата, където именно останали бащата и децата, а на първия живеели, както живеят и понастоящем, родителите на А. Д..

От началото на учебната година 2022г./2023г., а именно от 15.09.2022г. децата се преместили при майката, но независимо от това често и за дълги периоди по-малкото дете остава в дома на бащата.

В.Д. учи в гр.Дупница, а И.Д.. – в гр.Сапарева баня. Транспортът на по-малкото дете се извършва с училищен автобус.

След раздялата между родителите Ал.Д. заживял в семейното жилище с друга жена – Деница, която има две деца, които се отглеждат от нейната майка в гр.Дуница.

Първоначално С. Д. заживяла в дома на своя брат, където двамата обитавали съвместно един етаж, но след приключване на устните състезания пред първата инстанция, въззиваемата заживяла на съпружески начала с друг мъж от същото село, който има две пълнолетни деца.

Ал.Д. е реализирал брутни доходи от порядъка на 2 500 лева месечно, работейки на две места, но поради травма, понастоящем е в продължителен отпуск по болест, а едното от правоотношенията му е прекратено.

С. Д. работи по трудово правоотношение и реализира брутни доходи от порядъка на 930 лева месечно.

Никой от родителите не препятства контактите на децата с другия от тях, като бащата може да разчита на помощта и подкрепата на своите родители, единият от които – дядото на децата, е пенсионер и се намира в дома, когато бащата е на работа.

От заключението по назначената във въззивното производство съдебнопсихологическа експертиза, изготвено от вещото лице – клиничен психолог С. М., се установява, че и двете деца изпитват емоционална тревожност по отношение раздялата на родителите си и то по причини, че промените предизвикват промяна в досегашния им житейски стил и изградените навици. В., като по-голяма, по-бързо се справя и преработва настъпилия емоционален и социален дискомфорт, като рационализира преживяванията си и взима решение да остане с майката, защото това за нея е по-спокойната и сигурна жизнена среда. Присъствието на друга жена в жИ.та на баща й, която е в ролята на майка, засилват позицията й и взетото решение. Илиян проектира по-високо нИ. на тревожност и невъзможност да вземе решение, защото се счита за отговорен за емоционалните преживявания на родителите си. Детето се страхува да заявява привързаност към отсъстващия родител или да му се обажда по телефона, защото счита, че така ще обиди или нарани родителя, с когото е в момента. Илиян е обиден и на двамата си родители и това го кара да възприема като по-значими за себе си техните партньори. Той е грижовен към Деница – приятелката на баща си и счита, че трябва да остане при баща си, за да може да я пази, когато той се напие и й се развика. Същевременно, детето се чувства добре и спокойно и с приятеля на майка си. Илиян харесва жилището на баща си и проектира високо нИ. на привързаност към бабата по бащина линия; има потребност да вижда жИ.тните, които се отглеждат в дома на баща му и да проявява грижа и закрила към партньорката му.

3

Вещото лице не е установило спрямо някое от децата да е проявявано физическо, емоционално или психическо насилие, по-скоро и у двете е налице емоционален натиск и тревожност от житейската ситуация, в която са принудени да правят избор между двамата си родители и този натиск е особено силен за Илиян, който е още малък и не е в състояние да рационализира емоционалните си преживявания и страхове. Според експерта, двете деца са привързани едно към друго, въпреки че ако бъде гарантирана възможността да се виждат когато поискат раздялата им не би се отразила като травмиращо събитие.

Преценявайки установените по делото факти, настоящият състав на ОС-Кюстендил, намира от правна страна следното:

1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:

Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му в обжалваните части, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Дупница е валидно и допустимо.

2. Относно правилността на решението:

Решението на РС-Дупница, в която съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на двете деца на тяхната майка; определил Е местоживеенето им при нея; определил Е режим на лични отношения на бащата с децата и е отхвърлил предявените от същият насрещни искове, се явява правилно и следва да се потвърди, поради следното:

Настоящата въззивна инстанция счита, че мотивите на районния съд съдържат задълбочен анализ на доказателствата по делото и обсъждане на всички относими към извършване на дължимата преценка факти, в резултат на което съдът е формирал правилен и обоснован правен извод, че най-добрият интерес на децата изисква същите да не бъдат разделяни едно от друго, а родителските права по отношение на двете да бъдат предоставени за упражняване на майката, която занапред да се грижи за тяхното отглеждане и възпитание и при която децата да живеят.