Решение № 3909 от 07.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3909 гр. София, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20231110165300 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу М. Й. Ц., ЕГН **********, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, ап. ***, с присъединен абонатен № ***, с която се иска от съда да бъде установено със силата на пресъдено нещо съществуването на вземане спрямо ответника за сумата от 1810,07 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 29.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 239,43 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за ТЕ, дължимо за период от 15.09.2020 г. до 04.07.2022 г.; сумата от 52,40 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 29.07.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата от 10,68 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за ДР, дължимо за период от 31.07.2019 г. до 04.07.2022 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК от 21.08.2022 г. по ч. гр. д. № 41395/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав.

В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, ап. ***, с присъединен абонатен № ***, по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че 1 продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сградаетажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. дело № 41395/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав. Претендира разноски.

Ищецът е представил писмени доказателства и е посочил допълнителни доказателствени средства за установяване на твърдения си, в т.ч. изслушване на съдебнотехническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. По искане на ищеца към настоящото исково производство е приложено за послужване ч. гр. дело № 41395/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Й. Ц., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, чрез особен представител адв. П. Д., с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва наличието на облигационни отношения между страните, доколкото ответникът не е собственик или ползвател на процесния имот, с оглед на което не е бил обвързан от Общите условия на ищеца. Твърди, че липсва изрично заявление на ответника във формата на молба-декларация за откриване на партида при ищцовото дружество. Оспорва заплащането на цената за услугата по дялово разпределение да се дължи на ищеца. Твърди, че в представения от ищеца договор, сключен с дружеството за дялово разпределение, не е посочено, че последното лице обслужва сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот. Сочи, че ищецът не е представил доказателства за отправена покана до ответника за заплащане стойността на услугата за ДР, поради което оспорва основанието за начисляване на мораторна лихва. Моли за отхвърляне на исковете. Възразява срещу искането за допускане на СТЕ и ССчЕ.

Конституираното по делото по искане на ищеца трето лице-помагач, в лицето на фирмата за дялово разпределение - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, изразява становище за основателност на исковете, като представя и намиращите се у него документи, касаещи дяловото разпределение и отчетите на уредите, инсталирани в процесния топлоснабден имот. От ТЛП заявяват, че през целия отоплителен период, достъп до имота не е осигуряван от страна на клиента, поради което на същия е начисляван разход на топлинна енергия за 2 топлоснабдения имот /за сградна инсталация, отопление и топла вода/ по емпиричен път, съобразно заложените в Наредбата за топлоснабдяването зависимости, формули и алгоритми.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след съвкупна оценка на събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ „битов клиент“ е този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а „потребител на енергия“ или природен газ за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.

От представените по делото и проформа оспорени от ответника писмени доказателства – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***/15.04.1999 г., на нотариус при СРС, Обезпечителна заповед от 19.06.2009 г. на СГС, Протокол от 26.12.2001 г. от проведено ОС на ЕС, с адрес в *** и Списък на етажните собственици към него /на л.14-22 от делото/, в който за ап. *** е вписан Т. И. И., който е декларирал срещу подпис че пълния отопляем обем на апартамента е 131 куб.м., а в имота има инсталирани 1 радиатор, един разпределител и 1 термостатен вентил, както и че ще се плаща наведнъж, съдът приема за установено, че ответника по делото М. Ц./ придобил имота в резултат на покупко-продажба през 1999 г./ притежава правото на собственост върху процесния апартамент ***, находящ се на горепосочения адрес в гр. София. Това обстоятелство не се и оспорва от ответника, като се потвърждава категорично и от приетите писмени доказателства по делото. Приетия по делото нотариален акт от 1999 г., е представен по делото като въпреки оспорването на особения представител на ответника, че същия не може да установява собствеността към процесния период, съдът намира, че по делото нито се твърди, нито се доказва, М. Ц., след придобиването на имота през 1999 г. да се е разпоредил с него в полза на трето лице, вкл. да е учредил право на ползване върху същия. Няма данни също, нито заявени твърдения, че в хода на производството, по което е било допуснато обезпечение от СГС (гр.д. № С-19/2009), установеното като собствено на ответника недвижимо имущество, част от което е процесния апартамент № *** е било отнето в полза на Държавата, по предявените от КУИППД искове с правно основание чл.28, ал.1 и ал.3 от ЗОПДИППД.

Следователно, заявените от ответника оспорвания, че липсват доказателства за облигационни отношения между страните са бланкетни, проформа заявени и недоказани.

3

Всички посочени по-горе в решението писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност обосновават извод, че ответника М. Й. Ц. се явява единствен собственик на процесния ап. *** с посочен по-горе адрес, а в това си качество и потребител на доставената до него топлина енергия за битови нужди. Между страните няма спор, че за процесния топлоснабден апартамент № *** е открита партида, с присъединен аб. № ***, по която се отчита потребеното количество топлинна енергия, доставено до имота и която партида е служебно открита на името на ответника, след придобиване на имота през 1999 г.

При избора на на топлинен счетоводител, на проведеното общо събрание на ЕС в жилищната сграда /на 26.12.2001 г./, находяща се в ***, не е присъствал лично М. Ц., но същия към този момент все още е малолетен и в отношенията си с другите субекти е бил представляван от своите законни представители /родители/ или пълномощник. В представения по делото Протокол от проведено ОС на ЕС от 26.12.2001 г. за имота, на който е присъединен аб. № ***, т.е. за ап. *** е вписан като присъстващ Т. И. И., за който няма данни дали е представлявал собственика по пълномощие или е бил към този момент обитател на апартамента /ползвател, наемател/. Въпреки това, приетото от мнозинството от присъстващите етажни собственици решение, да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на ТЕ и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки, обвързва и неприсъствалите или непредставляваните такива, поради което съдът приема, че възражението на ответника в този смисъл, не е основателно.

В резултат на проведеното ОС и взетото решение, е бил сключен първоначалния Договор № ***/20.09.2002 г., между ЕС и „Техем Сървисис“ EООД за извършване от последния на монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в СЕС съгласно изискванията на ЗЕ. Въпреки, че по делото няма данни договорът да е бил продължен след изтичане на първоначалния 2 годишен срок, от доказателствата, представени от ФДР в лицето на „Техем Сървисис“ ЕООД е видно, че именно последното дружество осъществява дейността по „топлинно счетоводство“ за СЕС, в която се намира ап. *** на ответника. От становището на третото лице – помагач и представените доказателства по делото се установява, че в процесния топлофициран имот не е извършван реален отчет на уредите, поради неосигурен достъп от страна на клиента, поради което и съобразно заключението на СТЕ, разпределена е ТЕ за отопление на имот с 3 броя радиатори с разпределител, без отчет, на мощност, разпределена е ТЕ за сградна инсталация в зависимост от пълния отопляем обем на апартамента от 131 куб.м. и за сградата от 10641 куб.м., а ТЕ за БГВ е изчислена на база, без водомер, за 1 потребител по 140 л./денонощие, като количествата ТЕ за подгряване на топла битова вода са изчислени по т.5.2. от Приложение към чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването от 2020 г.

Видно от становището на ТЛП за целия процесен период, клиентите от процесната СЕС имат сключен договор за ежемесечен отчет на уредите и обработка на данните от тях, като ответника Ц. е консуматор на количеството ТЕ припадащо се на имота от количеството 4

ТЕ, отдадено от сградната инсталация, количеството ТЕ, потребено от отоплителните тела и количеството ТЕ, необходимо за подгряването на изразходените кубически метри топла вода.

При изготвянето на дяловото разпределение всеки месец, дела за отопление на имота е изчислявано съгласно изискванията в т.6.5. от Приложение към чл.61 от Наредбата за топлоснабядването, а дела за топла вода е бил изчислен съгласно алгоритмите, заложени в чл.69, ал.2, т.2 от НТ на база брой потребители – един, поради неосигуряван достъп до имота в края на всеки от отчетните месеци в отоплителния период. За тези си твърдения, ФДР е представил и писмени доказателства, приети по делото /на л.125-129/ като същите не са оспорени от ответника.