Решение № 306 от 18.11.2022, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Смолян, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20225440100228 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „*“ ЕАД * против Д. А. Б., в която се твърди от ищеца, че на 06.12.2019 г. е подписано Приложение №1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 28.03.2019 г. между „*“ ООД и „*” ЕАД, по силата на който вземанията на „*“ ООД срещу Д. А. Б., произтичащи от Договор за паричен заем № * от дата 16.11.2018 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от страна на „*“ ООД, с Уведомително писмо, изпратено е известие за доставяне. Длъжника е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „*“ ООД с Уведомително писмо с изх. № */* от дата 13.12.2019 г,, изпратено с известие за доставяне от страна на „*“ ЕАД. в качеството й на пълномощник на цедента. „*“ ООД е упълномощило „*“ ЕАД в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 28.03.2019 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. На длъжника е изпратено уведомително писмо с изх.№ */*, което е получено лично, видно от представеното известие за доставяне на 18.12.2019 г. Към настоящата искова молба е приложено копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „*“ ООД чрез „*“ ЕАД с изх. № */* от дата 13.12.2019 г., което да бъде връчено на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея, което според съдебната практика съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение за спорното право. В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от 1

ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено, моли да се приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено.

Твърди се от ищеца,че на 16.11.2018 г. между „*“ ООД, като Заемодател и ответницата Д. А. Б. като Заемополучател е сключен договор за паричен заем с № *, при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения договор за паричен заем, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемополучателя под формата на заем парична сума в размер на 1700.00 лв., представляваща главница и чиста стойност на заема отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем“. Редът и условията, при които Заемодателят е отпуснал заема се уреждат от Договора и Общите условия на договора за заем, с разпоредбите на които Заемополучателят се е запознал и съгласил изрично и безусловно, като е удостоверил това обстоятелство с полагането на подписа си върху договора за заем. С подписването на Договора за заем Заемателят е удостоверил, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този Договор, съгласява се с тях и желае Договорът да бъде сключен. С полагането на подписа си на Договора за паричен заем, Заемополучателят е удостоверил, че е получил заемната сума в брой от представител на Заемодателя. Така предоставянето на посочената в поле „размер на отпуснатия заем“ сума съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора.

Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и опредЕ. добавка съставляваща печалбата на заемодателя. Годишния процент на разходите по заема е фиксиран за срока на Договора, като съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същия не може да бъде променян едностранно от страна на Заемодателя. Така, страните са договорили обща стойност на плащанията по заема в размер на 2287.41 лв., като по отношение на договорната лихва по заема страните са постигнали съгласие същата да е в размер на 587.41 лв„ която следва да се изплаща на части, включени в договорените месечни погасителни вноски. На основание сключения между страните договор, Заемополучателят се е задължил да върне заемната сума в срок до 18.05.2020г. на 18 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 127.08 лв., платими при първа погасителна вноска 16.12.2018 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 18.05.2020 г. Срокът на договора е 2 изтекъл на 18.05.2020 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем. Съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, в случай че Заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 99.02 лв. за периода от 13.10.2019 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020 г. — 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС. Заемополучателят не е заплатил дължимия паричен заем към Дружеството.

В тази връзка за за ищеца е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията му и по образуваното ч.гр.д. № 20225440100056, по описа на Районен съд - Смолян, е издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът е подал възражение срещу заповедта, поради което и с оглед дадените от съда указания предявява настоящия иск за установяяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение.

Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата,че същата дължи на ищеца следните суми: 990.45 лв.

(деветстотин и деветдесет лева и 45 стотинки) - представляващи главница по договор за паричен заем, 99.02 лв. (деветдесет и девет лева и 02 стотинки) - представляващи обезщетение за забава за периода от 13.10.2019 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена вноска) до датата на подаване на заявлението в съда.,ведно със законна лихва за забава от подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, за които суми по ч.гр.д.№*г. на СмРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.Претендира и за разноските в заповедното и в настоящото производства.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, с който оспорва иска. Твърди, че не оспорва,че между страните е подписан Договор за паричен заем № * от 16.11.2018 г., за сумата от 1 700 лв, която е получена от нея, както и че предсрочна изискуемост на кредита не е обявявана.

Навежда следните възражения по ЗПК: Липсва яснота относно методиката на формиране на ГПР - кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48, 00 %. Посочен е месечн лихвен процент по заема, но не се изяснява как тази стойност се отнася към ГПР по договора. Процесния договор не отговаря и на изискванията на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, изискващ погасителният план да включва дължимите плащания, срокове и условията за тяхното извършване, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнитените разходи. В случая липсва разбраема информация относно това, каква част от погасителната вноска погасява отделните 3 компоненти от задължението: главница, лихва, неутойка, таси и др. Видно от представения погасителен план вноската с неустойката по чл. 8 от договора е в размер на 228 лв, и при 18 на брой месечни вноски сбора е 4 104 лв., а не както е посочена обща сума за плащане 2 287, 41 лв. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т.

20, договорът за потребителски кредит е недействителен. В процесния договор за кредит, не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10, според който договорът трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му. В този смисъл навежда твърдение, че процесния договор е недействителен и поради това дължи само чистата стойност на кредита, т.е. размера на главницата, и то след приспадане на заплатените до момента суми по кредита, с които са погасявани недължимо платени лихви, разноски, такси и др. Твърди,че Уговорената в чл.8 от договора за заем неустоечна клауза за нищожна, поради следните съображения: В чл.8 от договора е уговорена неустойка с фиксиран размер 1 816, 59 лв., която е включена в погасителните вноски - на разсрочено плащане. Същата се дължи независимо, че задължение за заемателя може и да не възникне, ако успее да представи обезпечението по чл. 6, ал. 2 от договора и то отговаря на условията, посочени в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия. Освен, че една неустойка не може да бъде претендирана ако не е налице неизпълнение, размера на тази неустойка в случая представлява разход за кредитополучателя и е част от стойността на ГПР. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил т. нар. „неустойка по чл. 8 от договора“ - на стойност равняващ се на размера на отпуснатия заем, в „общата сума за плащане“, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и ГПР, са нищожни. На следващо място, в сключения между страните договор за заем неустойката по чл.8 от договора в размер на 1 816, 59 лв. не е включена в ГПР.

Уговорената неустойка всъщност е част от договора за заем, но е обособена като отделна разпоредба в договора, за да се заобиколи ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява годишния процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. Към момента на сключване на договора ГПР е 48, 00 %. Ако се добави към тази величина и уговорената неустойка, безспорно ще надхвърли лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.Излага и допълнителен аргумент за противоречие на удоворената неустойка с добрите нрави. В чл. 16, ал. 1 ЗПК е предвидено задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчна информация. При това положение се налага извод, че тя е в противоречие с целта на тази законова разпоредба, тъй като с нея на практика се прехвърля риска от неизпълнение на вмененото от законодателя на кредитора-търговец задължение да провери платежоспособността на потребителя-длъжник върху самия длъжник. Също така се вменява на длъжника задължение да осигури 4 обезпечение след като заемът е отпуснат, а ако не го направи задължението му нараства значително, което благоприятства достигането на свръхзадлъжнялост.

Разпечатката съдържа 16 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b7b23574-aa90-45cc-a9af-a6b6a9a7ac19