Решение № 832 от 23.10.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 832 гр. гр. Хасково, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20265640101536 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ от А. К. Я., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ул.“**************** съдебен адрес: гр.Троян, ул.“****************, адв. Д.Г от АК - Ловеч против „Кредирект“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„****************

Ищцата твърди, че на 19.09.2025 г. между нея и ответното дружество е сключен договор за паричен заем № 1383610 за сумата от 818,07 евро. На 27.05.2026 г. тя упражнила правата си по чл. 11, aл. 1, т. 12 ЗПК като отправила искане към кредитора да ѝ бъде предоставено извлечение за извършените и предстоящи плащания по процесния договор за заем. Извлечението е било предоставено и видно от него, към 27.05.2026 г. ищцата заплатила сума в общ размер на 900,56 евро. За погасяване на остатъчното задължение обаче, кредиторът претендирал допълнителни 1140,17 евро.

Според ищцата, обективираната в извлечението неустойка била по същество скрита възнаградителна лихва, именувана по този начин за да не бъде включена в ГПР, с оглед на което счита, че процесният договор не 1 отговаря на разпоредбите на ЗПК и същият е недействителен. Намира, че сумата от 82,49 евро е платена при изначална липса на основание предвид недействителността на договора за заем и разпоредбата на чл. 23 3ПК.

По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът, на основание чл.55 ал.1 ЗЗД, да заплати в полза на ищцата сумата от 82,49 евро, платени при изначална липса на основание предвид недействителността на договора за заем, ведно със законната лихва върху нея от датата на исковата молба – 02.06.2026 г.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски, в т.ч и за адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат, за което е представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът оспорва предявения иск. Счита го за неоснователен и недоказан като са изложени следните съображения в тази насока:

Претенциите на ищеца за връщане на платени суми по Договор за потребителски кредит № 1383610, били неоснователни. Не била налице недействителност по смисъла на ЗПК. На първо място се посочва, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Настоящият случай бил именно такъв. Неустоечната клауза не била част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата била договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приеме са нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР били неоснователни. Валидността на Договор за потребителски кредит № 1383610 произтичала от това, че са съобразени с всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който бил сключен процесния договор. В доказателство на твърденията си, ответникът прилага Лог файл по договор за паричен заем № 1383610, който проследява в хронологичен ред всички настъпили събития в кредитното правоотношение. Заедно с лог файла прилага и попълненото от кредитополучателя Искане за сключване на договор за кредит, както и изпратения на посочения от него имейл адрес [email protected] Стандартен 2 европейски формуляр (СЕФ). С гореописаните документи изцяло се опровергавало твърдението, че клаузите в договора са в противоречие с принципа за добросъвестност и справедливост, респективно добрите нрави.

Видно било от лог файла, че още преди подписване на договора за заем кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията му. Така се доказвало, че договорът е сключен при добросъвестно договаряне от страна на ответното дружество и при спазване на изискванията на ЗПК. При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 59.1 % и ГПР определен в процесния договор в размер на 57.03 %, било видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не било налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Уговорената неустойка не била и не следвало да бъде включвана в ГПР. Кредитодателят бил длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката била проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай тя е била договорена под отлагателно условие – чл. 2 от Споразумението, сключено между страните. Между страните изрично и детайлно е било уговорено при какви конкретни обстоятелства и в кой конкретен момент потребителят ще дължи неустойка.

Страните се споразумели, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя в 14-дневен срок от сключване на договора, ще бъде дължима неустойка за непредоставяне на обезпечение. В случая неустойката била дължима едва след изтичане на срока за предоставяне на обезпечение, което изключвало нейната дължимост към момента на сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, ставало ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. ГПР бил сбор от разходите, които представляват цената за предоставената на потребителя услуга. За да бъде информирано решението на кредитополучателя, то същият следвало да е наясно предварително за размера на тази цена. Именно поради това законодателят установил императивното задължение за институциите, предоставящи заеми и кредити по занаят да посочват сбора и компонентите на ГПР. Съгласно чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО „За целите на изчисляването на годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от 3 задълженията му според договора за кредит“. Неустойката, от своя страна, обслужвала неизпълнението и нейната функция била да обезщети страната по сключения договор. Тя представлявала право на изправната страна и подлежала на договаряне между страните. Разходите, които се включват в ГПР били такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. В настоящия случай неустойката е била индивидуално договорена между страните, като клаузата била напълно ясна и разбираема – такава би била дължима при кумулативно наличие на следните предпоставки: - след изтичане на срока за предоставяне на обезпечение; - само в случай че заемополучателят не е предоставил обезпечение; - и при наличие на непогасено и активно задължение към кредитодателя. При така формулираните клаузи и от съдържанието на договора ставало ясно, че още към момента на сключването му потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Това било постигнато с индивидуално уговорени параметри на договора, за които потребителят е бил наясно предварително, като е имал възможността да се откаже от договора без каквито и да било последици при сключването му, както и след това.

Твърденията на ищеца, че страните са уговорили обезпечението да бъде представено в изключително кратък срок било неоснователно. Оспорената от ищеца неустойка била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора един или двама поръчители, които отговарят на посочените в договора условия. Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните: ответното дружество предоставило паричен заем срещу обезпечение, а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума и договорената лихва. Процесният договор за потребителски кредит бил сключен изцяло по волята на ищеца, който попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Към договора 4 било налице и споразумение, в което допълнително, изчерпателно и детайлно са били уговорени условията и предпоставките за плащането на неустойката.

Отделно от това Кредиторът осигурил достатъчно дълъг срок за предоставяне на договореното обезпечение – 14 дни. Същият срок изцяло съвпадал със срока за отказ от договора, уреден в закона и изрично между страните. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят разполагал с цели 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената неустойка, както и без никакви други отрицателни последици – заплащане на обезщетения или такси. Именно чрез възможността за отказ от договора се гарантирали в най-пълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. В конкретния случай сроковете за отказ и обезпечение били почти еднакви и едновременно с това достатъчни, за да се направи преценка дали е налице възможност за предоставяне на обезпечение или е по-изгодно за кредитополучателя да се откаже от договора.

Напълно невярно било и твърдението, че условията за предоставяне на обезпечение, респективно за избягване на задължаването с тази неустойка, били „крайно завишени“. Съгласно чл. 6, ал. 1 Обезпечението на договора следва да бъде поръчител, който да отговаря на следните условия: - размерът на осигурителния му доход да бъде равен на двукратния (при един поръчител) или еднократния (при двама поръчители) размер на МРЗ, която към момента на договора е в размер 1077 лева; - да не е поръчител по друг договор за кредит с кредитора; - да не е кредитополучател по договор за кредит, по който е налице неизпълнение; - да няма кредити с класификация в БНБ различна от „Редовен“.

По отношение на осъдителния иск е посочено в отговора, че от неоснователността на установителния иск за обявяване на нищожност на договора в цялост и на доводите за недействителност на неустоечната клауза следвал извод и за неоснователност на иска за връщане на даденото по договора, респективно клаузата за неустойка. Ответникът не оспорва, а признава получаването на процесната сума, за което били представени доказателства, но твърди, че договорът и отделните му клаузи са 5 действителни по изложените в отговора съображения, поради което в полза на кредитодателя било налице валидно правно основание да задържи плащанията по договора.

С оглед на изложеното, ответникът моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства Договор за обезпечен потребителски кредит № 1383610 от 19.09.2025 г., се установява, че на посочената дата между А. К. Я. и „Кредирект“ ЕООД е сключен процесният договор за потребителски кредит, по силата на който на ищцата е предоставен паричен заем в размер на сумата от 1600,00 лева/818,07 евро, със срок на заема - 18 месеца, платими на 18 месечни вноски, съгласно погасителен план, инкорпориран в договора (чл.3, ал.3) с първа падежна дата 20.10.2025 г. и последна падежна дата – 19.03.2027 г. при фиксиран лихвен процент – 46 % и посочен ГПР от 57.03 %. Посочено е, че общо дължимата сума по кредита е в размер на 2446,94 лева/1251,10 евро.