Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1846 от 08.02.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 39861/2022
Вид
Решение № 1846
Подписан
08.02.2023
Състав
КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 139а · Закон за енергетиката
  • чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 13 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1846 гр. София, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20221110139861 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, чрез юрк. К., срещу П. П. П., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1198,89 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.7.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със законната лихва от 04.10.2021 г. до изплащане на вземането; 207,23 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.12.2018 г. до 27.09.2021 г.; 24,75 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 04.10.2021 г. до изплащане на вземането; 7,62 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г. до 27.09.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.10.2021 г. по ч.гр.д. № 57121/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с П. П. П. договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода 01.07.2017 г. – 30.04.2020 г. на ответника топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в АДРЕС, която потребителят не заплатил в 45-дневен срок от датата на публикуването на месечните фактури на интернет страницата на дружеството, поради което изпаднал в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва приложените от ищеца писмени доказателства. Релевира възражение за настъпила погасителна давност.

Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени 1 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаването на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.

Същевременно, обаче, не е изключено наличието на облигационно правоотношение по повод доставяне на топлинна енергия до имот и между ищцовото дружество и лица, което не са собственици или носители на ограничено вещно право на ползване върху недвижимия имот, тъй като изброяването в чл. 153, ал. 1 не е изчерпателно и по силата на чл. 9 ЗЗД, предвиждащ свобода на договарянето, на волята на правните субекти е предоставено създаването на облигационна връзка с конкретно съдържание. Това положение е посочено в ТР 2/2017 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, в т. 1 от което е изяснено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобИ. качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. За доказване наличието на такова правоотношение важат общите правила, като установяването на това обстоятелство може да стане например посредством представяне на декларация за открИ.не на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. В тълкувателното решение е посочено още, че облигационното отношение между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От представената по делото спогодба от 21.09.2012 г., се установява, че на посочената дата Столична община, в качеството на собственик на ап. 342, находящ се в АДРЕС“, и П.

П. П., в качеството на ползвател, се спогодили считано от 21.09.2012 г. ползвателят да заплаща месечно финансово обезщетение за ползване на имота в размер на 60 лв. Съгласно чл. 3 от спогодбата, ползвателят заплаща всички разходи, свързани с поддържането и издръжката на жилището – ел. енергия, топлоенергия, вода и др., като се задължава в едномесечен срок от подписване на спогодбата да открие партиди на свое име. По делото не са налице доказателства за сключване на спогодба с друго лице относно процесния имот преди или по време на исковия период. На следващо място, от представеното от ищеца 2 заявление-декларация за открИ.не на партида, подадено от П. П. П., с изричното съгласие на кмета на Столична община – район „Люлин“, се установява, че ответникът е отправил искане до ищеца за открИ.не на партида на негово име за процесния имот, като е декларирал, че ще го използва за жилищни нужди, както и че домакинството му се състои от 3 члена. Това изявление представлява предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. След като ищецът, като доставчик на топлинна енергия за битови нужди, е приел отправеното към него предложение от П. П. П., входирал го е, продължил е да доставя топлинна енергия до процесния апартамент и да издава фактури на посочения в заявлението абонатен номер, то следва да се приеме, че е сключен с ответника облигационен договор при Общи условия за ползване на топлинна енергия за жилището.

Това договорно правоотношение е продължило да съществува и за исковия период, поради липсата на доказателства, че тази облигационна връзка е била прекъсната по-рано. При това положение, въз основа на доказателствата по делото следва да се приеме, че ответникът П.

П. П. e потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период. В този смисъл доказано е основанието (източниците) на вземанията, предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответника П. П.

П. са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.

Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлениетопо чл. 410 от ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. От представените по доказателства се установява вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния период, видно от представените по делото документи.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на 3 общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: в процесната сграда по решение на ЕС не били поставени ИРРО, като разпределението на постъпилата ТЕ в абонатната станция за отопление се разпределяло от „Топлофикация София“ ЕАД на база отопляеми обеми на отделните имоти съгласно констативен протокол, приложен по делото; за процесния имот е изчислена ТЕ за отопление от сградна инсталация на пълен отопляем обем 51 куб.м. и за ТЕ за отопление на имот на отопляем обем 51 куб.м.; през исковия период ТЕ за отопление, отдадена от сградна инсталация, е изчислена по съответната формула съобразно приложимата наредба; за исковия период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части; в процесния имот е монтиран един брой водомер за топла вода, който е отчетен на 28.04.2018 г., 28.05.2019 г. и 31.05.2020 г., като отчетите с подпис на потребител са представени на вещото лице и същите фигурират в изравнителните сметки; за отчетни периоди 2017/2018 г., 2018/2019 г. и 2019/2020 г. отчетеното количество топла вода е коригирано спрямо показанието на общия водомер в абонатната станция: намалено с -1.196 куб.м. за 2017/2018 г., намалено с -4.21 куб.м. и увеличено с +1.125 куб.м. за 2019/2020 г.; изчисленията, извършени от ФДР, са в съответствие с действащата наредба; топломерите са преминали на метрологична проверка през 2 годишен период и при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности; технологичните разходи били извадени от общото количество ТЕ, влязло в АС, като същите били за сметка на топлофикационното дружество.