Определение № 9401 от 10.03.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9401 гр. София, 10.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно гражданско дело № 20221110129043 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от заявителя за изменение на постановеното по делото определение № 29371 от 02.11.2022 г. в частта за присъдените в полза на длъжника разноски за платено адвокатско възнаграждение, като същото бъде намалено до сумата от 50 лева.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата И. Х. К. изразява становище за неоснователност на искането.

Като взе предвид изложените в молбата доводи и данните по делото, съдът намира следното:

Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е основателно.

В разглеждания случай с определение от 02.11.2022 г. съдът е обезсилил издадената по делото заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, тъй като в срока по чл. 415 ГПК заявителят не е представил доказателства за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че заявителят е дал повод за образуване на производството по делото, поради което следва да понесе отговорността за направените от длъжника разноски по делото. От друга страна следва да се приеме, че заявителят своевременно е въвел възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, доколкото по делото няма данни същият да е бил уведомен за размера на претенциите за разноски на длъжника. По същество съдът намира същото за основателно, съображенията за което са следните:

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се съобрази разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съгласно която същото следва да се определи съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА.

В настоящия случай предмет на издадената заповед за изпълнение е вземане на заявителя потребени В и К услуги. Делото не се отличава с фактическа и/или правна сложност, като се претендира едно вземане по едно правоотношение между страните, което е характерно за договори за предоставяне на ВиК услуги. Делото не се отличава с каквато и да било особеност от множеството идентични заповедни производства в СРС, по които се претендират суми за потребена вода.

Ето защо съдът намира, че видът и обемът на извършената работа не обосновават адвокатско възнаграждение в размер по-висок от 50 лева за подаване на възражението по чл.

414 ГПК, тъй като последното няма самостоятелен характер, а служи единствено като формална пречка за влизане в сила на заповедта за изпълнение. То не служи като средство за материалноправна защита на длъжника, поради което не се изисква обосноваването му (чл. 414, ал. 1, изр. 2 ГПК). Съдът не дължи произнасяне по същество, а единствено следва 1 да се увери, че вземанията по заповедта за изпълнение са оспорени от длъжника, след което дължи указания на заявителя по чл. 415 ГПК.

С възприемането на това становище, настоящият състав на съда споделя аргументите, изложени в редица въззивни съдебни актове относно начина на определяне на възнаграждението за подадено възражение по чл. 414 ГПК, обективирани в Определение № 268172 от 07.05.2021 г. по ч.гр.д. № 4751/2021 г. на СГС, Определение № 4273 от 17.11.2021 г. по ч.гр.д. № 12926/2021 г. на СГС, Определение № 276018 от 24.11.2021 г. по ч.гр.д. № 2437/2021 г. на СГС, Определение № 3767 от 27.04.2022 г. по ч.гр.д. 2817/2022г. на СГС, Определение № 1204 от 14.02.2022г. по ч.гр.д. № 999/2018 г. на СГС, Решение № 265337 от 10.08.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6442/2020 г., IV-A с-в, Решение № 264070 от 18.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 15394/2019 г. и др.

По изложените съображения, молбата по чл. 248 ГПК следва да се уважи като присъдените разноски в полза на длъжника за платено адвокатско възнаграждение в размер на 332 лева бъдат намалени до сумата в размер на 50 лева. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че не намират приложение правилата на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските вънзграждения след допълненията и измененията обн. ДВ, бр.

88 /4.11.2022 г. , тъй като претендираното адвокатско възнаграждение е уговорено и заплатено и съответно присъдено преди посочените допълнения и изменения на Наредбата, на които длъжникът се позовава в становището си по молбата на заявителя по чл. 248 ГПК.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Определение № 29371 от 02.11.2022 г., постановено по гр. д. № 29043/2022 г., по описа на СРС, II ГО, 74 състав, в частта за разноските, като НАМАЛЯВА размера на присъдените в полза на И. Х. К., с ЕГН ********** разноски от 332 лева на 50 лева.

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2