Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 319 от 15.11.2021, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 2311/2021
Вид
Решение № 319
Подписан
15.11.2021
Състав
МАРИНЕЛА КРАСИМИРОВА МАРИНОВА-СТОЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Перник, 15.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря Божура Г. Антонова като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА Гражданско дело № 20211720102311 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на АС. КР. Р. срещу „Креди Йес“ ООД, с която се иска да бъде осъдено ответното дружество да й заплати сумата от 299 лв., представляваща недължимо платена сума по потребителски кредит от 14.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се посочва, че между АС. КР. Р. и „Креди Йес“ ООД е сключен договор за паричен заем № 938014/14.01.2020 г. Посочва се, че отпуснатият заем бил в размер на 400 лв., размерът на погасителната вноска 142,31 лв., денят на плащане 13-то число, вноската била месечна, броят на вноските три, месечният лихвен процент 3,330%, датата на първото плащане 13.02.2020г., размерът на ГПР 48,9922%, а размерът на общата сума, която следвало да се върне 426,93 лв. Посочва се, че съгласно чл. 6 от договора страните постигнали съгласие задължението на заемателя да бъде обезпечено с гарант, отговарящ на условията на чл. 10, ал.2, т.1 от Общите условия, и още едно обезпечение-ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В чл.

8 от договора е предвидено, че ако заемателят не представи уговореното обезпечение в тридневен срок от сключването му или представи обезпечение, което не е отговаря на изискванията, дължи неустойка в размер на 272,07 лв., с начин на разсрочено плащане, посочен в погасителния план към договора. Тъй като ищцата не изпълнила задължението си да представи в срок обезпечение й е начислена неустойка в посочения 1 размер, като общата сума, която е следвало да заплати била в размер на 699 лв. Твърди се, че ищцата е погасила тази сума с извършени плащания на 13.02.2020г., на 31.03.2020г. и на 23.04.2020г. Обосновава се нищожност на договора на осн. чл. 22 ЗПК и чл. 26 ЗЗД. Договорът не бил оформен в предвидената от закона форма, не бил написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи да са с еднакъв вид, форма и размер, шрифт не по-малък от 12. Не бил включен съществен елемент от изискуемото съдържание -ГПР-не били описани основните данни за формирането му. На следващо място грешно бил посочен размерът му, действителният такъв бил в размер на 299 %, който надвишавал максимално установения праг, предвиден в чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Клаузата за неустойка била нищожна на осн. чл. 26 ЗЗД – като накърняваща добрите нрави, като заобикаляща забраната на чл. 33, ал.1 ЗПК, същевременно била и неравноправна на осн. 143, ал.2, т. 5 ЗПК. Разходите за заплащане на неустойка следвало да се включат в ГПР, но в нарушение на чл. 19, ал.1, вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК ответникът не ги включил. Ако го сторел то размерът на ГЛП ще е определен в противоречие с чл. 19, ал.4 ЗПК, което обуславя нищожност на целия договор. Сочи се, че и размерът на възнаградителната лихва, в който е начислена неустойка е изключително висок и противоречащ на добрите нрави. Обосновава се и унищожаемост на договора, като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия.

Тъй като договорът за заем бил нищожен, ищцата дължала връщане само на чистата стойност на кредита и заплатеното над тази сума в размер на 299 лв. било платено без основание.

Ответната страна е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по подробно изложени съображения. Ответникът твърди, че процесният договор за кредит е породил валидно облигационно правоотношение между страните, като са спазени всички изисквания на ЗПК. Неразделна част от така сключения договор са и приложените Общи условия по договор за заем в сила от 24.07.2018г.. За запознаването с клаузите на ОУ свидетелства подписът на заемателя, положен на всяка една от страниците от Общите условия (ОУ), а за изрично изразеното съгласие с тях - чл.12 от договора за заем. Твърди се, че с ищцата е постигната индивидуалната договорка скрепена в чл. 8. Във връзка с обещаното обезпечаване на договора заемателят е следвало в 3 - дневен срок от сключването му да предостави надлежно обезпечение, което не сторил и към сумата по договора за заем, представляваща главница и лихви е включена и индивидуално уговорената в чл.8 от договора за заем неустойка. Не се оспорва, че ищцата е заплатила трите погасителни вноски с включена в тях неустойка по чл. 8 по погасителния план. Изложени са доводи за валидност на неустоечната клауза.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

2

По делото е представен договор за паричен заем № 938014/14.01.2020 г., сключен между страните. Уговорено било заемодателят да предостави сумата от 400 лв. на ищцата, която тя се задължава за върне при сроковете и условията, посочени в договора, като относно получаване на сумата изявлението на ищцата за получаването й, инкорпорирано в договора, има характер на разписка. Уговорено било размерът на погасителната вноска да е 142,31 лв., денят на плащане 13-то число, вноската била месечна, броят на вноските три, месечният лихвен процент 3,330%, датата на първото плащане 13.02.2020г., на последното 13.04.2020г., размерът на ГПР 48,9922%, а размерът на общата сума, която следвало да се върне 426, 93 лв. Съгласно чл. 6 от договора страните постигнали съгласие задължението на заемателя да бъде обезпечено с гарант, отговарящ на условията на чл. 10, ал.2, т.1 от Общите условия, и още едно обезпечение-ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В чл. 8 от договора е предвидено, че ако заемателят не представи уговореното обезпечение в тридневен срок от сключването му или представи обезпечение, което не е отговаря на изискванията, дължи неустойка в размер на 272,07 лв., с начин на разсрочено плащане, посочен в погасителния план към договора. Приложен е погасителен план, диференциран съобразно начислението или не на неустойка. Приложен е стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, връчен на ищцата на 13.01.2020г. като посочените параметри при същия размер на заем от 400 лв., съответстват на уговорените в договора. Приложени са и Общи условия на „Креди Йес“ ООД, относими към договорите за заем, сключвани от дружеството. Същите са подписани от ищцата на всяка страница.

Приложени са приходен касов ордер, платежни нареждания за заплатени от ищцата суми, както и удостоверение от 24.04.2020г., издадено от ответното дружество, с което същото удостоверява, че сумите по процесния кредит са заплатени. Заявеното в писмото от „Изипей“ АД, че за посочения период не са открити данни за извършени плащания от страна на ищцата към ответното дружество не променя извода на съда, че посочената сума от 699 лв. е постъпила по сметка на дружеството, който извод се основава от изявлението на дружеството в представеното удостоверение – представляващо признание на факт, преценено в съвкупност с другите доказателства – платежни документи, и заключението на СИЕ. Същевременно липсва оспорване на този факт.

Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, поради което кредитира, извършените плащания по кредита от ищцата са в размер на 699 лв., като с тях са погасени главница в размер на 400 лв., договорна лихва в размер на 26,93 лв. и неуйстока в размер на 272, 07 лв. ГПР при включени само такива за договорна лихва от 26,93 лв. е 48,1535 лв., а при включени и разходи за неустойка в размер на 3278,3951%.

3

От представените три договора за заем с различни лица се установяват известни раличия в сравнения с процесния договор относно някои клаузи, най-вече при посочването, че при изчисляване на ГПР не вземат предвид разходите, които заемателят заплаща при неизпълнение на задължението си, каквато клауза липсва в процесния, но следва да се държи сметка, че тези договори са сключени в периода 2831.08.2021г., а процесният 14.01.2020г. Дали съдържанието на типовите договори, които е сключвал ответникът към релевантния момент – 14.01.2020г. съответства на тях и различни клаузи се съдържат само в процесния договор и те са резултат от индивидуално договаряне, не може да се прецени на база на такава ангажираните доказателства. Същевременно и в тези договори се съдържа идентична клауза за нейстойка, което идва да покаже, че същата е типова, предварително изготвена от търговеца клауза.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е иск по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Предмет на доказване от ищеца е получаването на сумата 299 лв. лв. от обогатилото се лице -ответника, която му е дадена от обеднялото лице, а от ответника основанието за получаване й. Правното основание, което сочи ответникът е сключеният договор да кредит, чиято действителност се оспорва от ищеца.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.

Настоящият състав на съда, като съобрази предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията на сключения договор, намира за неоснователни доводите н а ищеца, че процесният договор н е отговоря на изискванията на ЗПК за действителност съобразно чл. 22 ЗПК. Договорът е сключен в писмена форма и в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 11 ЗПК. Посочени са индивидуализиращи данни за страните, размера на получената сума, общия размер, който потребителят следва да върне, лихвен процент, размерът, броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В процесния договор не са налице форматиране на текста или разлики в големината на шрифта, на който той е съставен, които да затрудняват правилното възприемане на информацията или да въвеждат в заблуждение потребителя. От факта, че потребителят е подписал договора, следва че той е имал физическата възможност да възприеме съдържанието му /да го прочете/, съответно е дал информирано съгласие за сключването му. В противен случай е имал възможността и е следвало да откаже да подпише договора. За да се установи дали размерът на шрифта на процесния договор е по-малък от изискуемия се по закон е налице необходимост от констатации в този смисъл от специализирано в тази област 4 лице. Такива констатации не са направени и събрани по надлежния процесуален ред.

Дори и да се приеме за установено, че шрифтът на процесния договор не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, настоящият състав счита, че това несъответствие не би следвало да води до недействителност на конкретното облигационно правоотношение на основание чл. 22 от ЗПК. Безспорно това е предвидената от законодателя санкция за неспазване на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, но същата не съответства на тежестта на нарушението. Изискването за изготвяне на договора за кредит с конкретен размер на шрифта е въведено с цел охраняване интересите на икономически по-слабата страна - кредитополучателя, от недобросъвестни практики, при които сключените договори съдържат твърде малки букви, което затруднява кредитополучателя да осъзнае съдържанието на отделните клаузи, тоест не е самоцелно. В конкретния случай правата и интересите на кредитополучателя не са нарушени, тъй като договора е сключен в писмена форма, по разбираем и ясен начин, приложените копия са четливи. Изрично в него е посочена сумата за усвояване на кредита, лихвения процент, броя на вноските и на падежа на всяка една от тях. Всичко това дава възможност на потребителя да прецени обхвата на своето задължение и след като вида и размера на шрифта не е пречка за това, не следва само поради формалното несъответствие, кредитодателят да бъде санкциониран с най-тежката санкциязагубване на правото на лихви и разноски по кредита.

На следващо място процесният договор е в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК - съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.