Решение № 855 от 27.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 855 гр. София, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20211000503227 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 262361 от 09.04.2021 год., постановено по гр.д.№ 16637/2019 год. по описа на СГС, I-6 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена на правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на Н.Г. Д.- К. сумата от 50 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 14 460 лева – имуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.311, ал.1 от НК за което е била оправдана по НОХД № 1028/18 год. по описа на ОС-Пловдив, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от 08.11.2018 год. до окончателното плащане, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен до пълния размер от 150 000 лева, а този за имуществени вреди е отхвърлен до пълния размер от 17 770 лева. С решението ответника е осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца и сумата от 2 375.08 лева, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.

С определение № 270365 от 15.06.2021 год. по същото дело в производство по чл.248 от ГПК съдът е изменил постановеното решение в частта за разноските, като е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на адв. Е. Н. допълнително сумата от 475.01 лева, представляваща дължим ДДС върху определеното от съда адвокатско възнаграждение.

Решението е обжалвано от ищеца Н.Г. Д. - К. в частта с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от 50 000 лева до 150 000 лева, както и искът за имуществени вреди 1 е отхвърлен до пълния предявен размер от 17 700 лева, като се твърди неправилност.

Досежно неимуществените вреди, съдът в нарушение на чл. 52 от ЗЗД е присъдил занижен размер на обезщетение, като не е съобразил индивидуалните преживени морални травми, както и с практиката по сходни случаи. Не е съобразено обстоятелството, че е налице пълен срив на личния и професионален живот на ищцата. Досежно имуществените вреди се твърди, че следва да бъдат обезщетени и пътните разходи на адвоката, които не влизат в договорения адвокатски хонорар, тъй като последния е заплащан за положен труд, а не за разходи по пътуване. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на исковете до пълните размери. Претендира разноските по делото.

Решението е обжалвано и от ответника Прокуратура на Република България в осъдителните части, като се излагат доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД досежно присъдените неимуществени вреди, тъй като определеният размер е завишен и отново не е съобразен с практиката. Оспорват се изводите на съда по дължимостта и размера на претендираното адвокатско възнаграждение в наказателния процес. Моли за отмяна решението в осъдителните части и постановяване на ново, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени.

Въззиваемите страни по жалбите оспорват същите.

Подадена е и частна жалба от Прокуратурата на Република България срещу определението на съда, постановено в производството по чл.248 от ГПК, в която се твърди недължимост на ДДС върху адвокатското възнаграждение, а отделно от това то не е поискано с начислен данък. Молят за отмяна на определението и оставяне молбата без уважение.

Въззиваемият по частната жалба оспорва същата.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваните части за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в жалбите предмет на въззивен контрол касаещ размерът на присъденото обезщетение, намира следното:

Предмет на производството пред първоинстанционният съд е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционният съд и е следната:

Не се спори, че въз основа на жалба от трети лица, с Постановление от 10.06.2013 г. на прокурор при ОП-Пловдив, е възложена на служител при ОД на МВР-Пловдив проверка по преписка с вх.№ 2971/2013 г. по описа на ОП-Пловдив, като в тази връзка ищцата е предала копия от изискани от нея документи, а на 14.10.2013 г. депозирала и обяснение. На 06.03.2014 г. с Постановление на прокурор при РП-Пловдив е образувано ДП № 475/2013 г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР Пловдив, водено срещу неизвестен извършител. Ищцата, на 07.09.2015 г. е привлечена в качеството й на обвиняем за това, че на 20.12.2011 г. в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в качеството на длъжностно лице-нотариус с рег. № 036 на НК и в кръга на службата си е съставила официални документи-нотариални заверки, в които е удостоверила неверни обстоятелства, че документите са подписани от посочените в тях лица, с цел да бъдат 2 използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства, престъпление по чл.311, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като и е взета мярка за неотклонение „подписка“.

На 06.01.2017 г. ответникът внесъл в съда обвинителен акт срещу ищцата за извършено престъпление по чл.311, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, където е образувано НОХД № 137/2017 г. по описа на Пловдивски районен съд. През съда са проведени общо осем открити съдебни заседания на които ищцата се е явила. На 05.02.2018 г. наказателното производство приключва с Присъда № 30, с която ищцата е призната за виновна по част от повдигнатите й обвинения и оправдана по част от тях. Така постановената присъда е обжалвана от ищцата в осъдителната част и протестирана от Прокуратурата в оправдателната й част, като пред въззивния съд е образувано ВНОХД № 1028/2018 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, където са проведени три открити съдебни заседания. На 23.10.2018 г. въззивният съд постановява Присъда № 81, с която признава ищцата за невиновна по всички повдигнати обвинения, като не е протестирана от ответника и е влязла в законна сила на 08.11.2018 г.

Пред първоинстанционният съд са разпитани свидетелите И. П. и Ц. К., от чиито показания съдът кредитира, като дадени вследствие на преки впечатления. Свидетеля П. установява, че познава ищцата от 1981 г., когато били състуденти в СУ. Знае за воденото срещу нея наказателно производство в продължение на около пет години, тъй като той поел защитата от образуване на наказателното дело през 2013 г. до окончателното му приключване.

Посочва, че ищцата била много жизнерадостен човек още от студентските години, винаги била весела, участвала във всички сбирки, включително след завършването на университета, когато се събирал випуска, тя винаги е присъствала и се е държала винаги много жизнерадостно, но след образуването на наказателното производство, ищцата се обадила на свидетеля през нощта разтревожена и плачеща по телефона, съобщила му, че са й образували дело, че текат някакви проверки. Установява, че след като я привлекли като обвиняема ищцата се прекършила, защото тя като юрист много добре знаела, че ако делото приключи с осъдителна присъда тя щяла да загуби правата си на нотариус. Изпитвала притеснения, че ако й затворят кантората няма кой да издържа семейството, тъй като мъжът й по това време работел в нейната кантора като юрисконсулт и ако затворят кантората на практика и двамата остават без работа. Споделяла още, че губи клиенти от това, че е образувано дело, тъй като в Пловдив я познават много добре. Ищцата е нотариус от дълги години. Клиентелата се отдръпнала, включително и една от банките, които обслужвала, също се оттеглила като клиент, което вкарало ищцата в още по-силна депресия. Ищцата много се променила и тази промяна продължава и към момента. През последните пет години единствената тема, по която може да се разговаря с ищцата е делото. Тя се е фиксирала в този проблем. В Пловдив всички знаели за това дело, защото местен вестник „Трафик“, непрекъснато отразявал развоя на делото срещу ищцата. Делото на първа инстанция продължило, като на всяко проведено съдебно заседание винаги имало някаква статия в местния печат, в която ищцата била представяна като корумпиран нотариус. Колегите също знаели и се интересували, какво се случва с делото на ищцата. При едно от поредните обаждания посред нощ, ищцата като търсела в интернет сведения за себе си да види какво се пише, попаднала на някаква страница на ВКС, в която тя фигурирала като дело със значим 3 обществен интерес с корупционни подбуди. Ищцата изпратила на свидетеля линка, като при отварянето му той констатирал, че действително има един списък, който съгласно заповед на председателя на ВКС се води за значими дела с обществен интерес, с корупционен елемент и т.н. и името на ищцата фигурирало там като нотариус с изнесен обвинителен акт по чл. 311 НК. В този списък /приет като доказателство по делото/ информацията я подава Прокуратурата. Те подават към ВКС какви дела да се включат в списъка на лицата по тези критерии, които са въведени и трябва да бъдат там.

Свидетеля К. пък установява, че също се познават с ищцата следването си в университета, а за воденото дело разбрала от самата ищца, която изпаднала в изключителен стрес, не вярвала, че това се случва на нея. Оплаквала се, че непрекъснато преживява стрес по време на водените разпити, даване на обяснения на досъдебното производство, което се отразявало и на работата й, и на концентрацията й. Отдръпнали се много от клиентите на кантората, които й осигурявали постоянно работа. Ищцата споделила и свидетелката лично проверила, че воденото наказателно производство е станало достояние на доста хора. Свидетелката установява, че когато се изпише името на ищцата в търсачката на Гугъл, излиза сайт на ВКС, където нейното име фигурира не като инициали, а е изписано пълно с трите именанотариус в Пловдив, с регистрационен номер, нотариалната кантора и с много нелицеприятното пояснение, че срещу нея се води дело с вероятен корупционен мотив. Това силно я притеснило. Въпреки, че била с ясното съзнание, че не е извършила престъпление, психическото състояние на ищцата било много разклатено и това продължило много дълго време. Ищцата от човек с много голяма жизненост и енергия и великолепно чувство за хумор, се превърнала в един потиснат човек, който изпадал в депресивни състояния.

Наложило се да пие антидепресанти, за да може да се стабилизира, да работи и да изхранва семейството си. От ищцата свидетелката знае, че въпреки оправдателната присъда продължават нейните тревожни мисли, продължава да изпада в депресивни състояния, а отскоро, може би от 5-6 месеца има постоянни кризи с повишаване на кръвното налягане, което по мнение на лекарите се дължи на стреса, а не на физиологична причина.

От приетото пред първоинстанционният съд заключение на изготвена психологическа съдебно-медицинска експертиза се установява, че периодът 2013 г. - 2018 г. е бил сериозен стресов фактор в живота на ищцата, който е обхванал продължителен период във времето, с което е представлявал протрахиран фактор на въздействие и това е оказало значимо, интензивно и трайно въздействие и отражение върху психическото здраве на ищцата, като последици от преживяното са налице и днес като отражение в емоционалната, личностова и поведенческа сфера.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно чл.2 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени от органите на следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в престъпление, в случай, че лицето бъде 4 оправдано. Съдът приема, че отговорността на държавата в лицето на нейните държавни органи е предвидена с оглед репариране на вредите, причинени при осъществяване властническите функции на държавата, в лицето на нейните органи, които безспорно са възложени и на ответника по делото, което е и единственият критерий, изведен в ЗОДОВ.