Определение № 38429 от 19.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38429 гр. София, 19.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело № 20251110154929 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Независимо че спорът попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, настоящият състав на съда, като съобрази процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, и на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, доколкото обстоятелствата, за които се иска, не се оспорват от ответника.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 08.12.2026 г. от 09:55 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - и препис от писмения отговор с приложенията.

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :

М. Д. Ц. е предявила срещу „Л..“ ООД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 50503/17.07.2024 г. поради противоречието му със закона, а в условията на евентуалност – установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД 1 прогласяване нищожността на клаузата на чл. 27, ал. 1 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита.

Ищцата твърди, че сключила с ответника Договор за потребителски кредит № 50503, по силата на който заемодателят предоставил на заемателя сумата от 700 лева, която следвало да се върне в срок от 30 дни, при ГПР в размер на 42,58% и фиксиран ГЛП в размер на 36%. Било уговорено, че в 3-девен срок потребителят следва да предостави обезпечение по договора под формата на поръчител или банкова гаранция, като в противен случай дължи неустойка в размер на 189 лева. Счита договорът за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл.

19, ал. 1 ЗПК и размерът на ГПР не е действителният такъв, тъй като неустойката следва да се включи в общите разходи по кредита, а същата не е включена в ГПР по кредита. В условията на евентуалност релевира възражения за нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка, поради противоречие с добрите нрави. Намира, че с подобна уговорка се заобикаля императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Излага, че клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни, като твърди, че договорът е действителен и евентуалната нищожност на отделна негова клауза не влезе недействителност на целия договор. Сочи, че процесният договор е сключен при условията на ЗПФУР, като са спазен законовите изисквания при неговото сключване, на ищцата са представени всички необходими документи и същата е била наясно с всички условия по договора. Счита, че при формирането на ГПР са спазени всички законови изисквания и не е налице нарушение на чл.

19, ал. 4 ЗПК, доколкото неустойката се дължи само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, което било изрично посочено в погасителния план. Счита, че кредитополучателят е бил наясно, че неустойката не е включена в ГПР. Излага, че последната е действителна и кредитополучателят е имал 14 дни да упражни правото си на отказа от договора. Счита, че преди сключване на договора кредитополучателят е бил наясно с всички финансови аспекти на задължението си. Излага, че доколкото ищцата е ползвала многократно един кредитен продукт, то тя се е запознала многократно с условията му.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

По предявените искове с правно основание 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 З З Д в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на процесния договор за кредит и неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните, в частност уговарянето в полза на ответника на неустойка за непредоставено обезпечение.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже действителността на процесния договор чрез установяване наличието на основните съществени елементи от съдържанието на договора съгласно чл. 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК, както и че оспорената клауза е индивидуално уговорена.

2

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ, че неустойката не е част от ГПР.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3