Решение № 3042 от 12.10.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3042 гр. В., 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20213110116384 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Етажната собственост с адм. адрес гр. В., ж.к. Т. № * , представлявана от управителя „А. Б.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. А. А. М. № * срещу В. Р. К. , ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. Г. Р. № *, заместил по реда на чл. 227 от ГПК като законен наследник починалата в хода на процеса З. М. К.a, обективно и кумулативно съединени искове с с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.2 вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС за приемане за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 257,42 лв., представляваща сбор от месечни такси за поддръжка и управление на общите части в периода м.07.2018 г. – м.07.2021 г., както и сумата от 206,00 лв., представляваща сбор от месечни такси за фонд ремонт и обновление в периода м.07.2018 г.

– м.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.08.2021 г. до окончателното изплащане, които суми са предмет на Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № */2021 г. по описа на ВРС, ХX -ти състав.

Ищeцът излага, чрез адв. К. А., че за процесните суми в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. */2021 г. на ВРС, срещу която длъжникът З. М. К. е възразила в срок. Излага, че размерът на претенциите е определен с решения на ОС на ЕС. Сочи, че за периода м.07.2018 г. – м.07.2021 г. ответникът дължи такси заподдръжка и управление на ЕС в размер на 257,42 лв., както и такси за фонд ремонт и обновление от 206,00 лв. Сочи, че на общо събрание на ЕС проведено на 07.12.2015 г. в т.2 и т.3 от протокола са обективирани решения, с които е определено размерите на таксите за поддръжка и управление да се определят съобразно броя на обитателите в апартамент, а вноската за фонд ремонт и обновление е определна на 1,00 лв. за апартамент. Поддържа се, 1 че на последващо общо събрание от 06.10.2020 г. с решението по т.2 е определено вноската за ремонт и обновление да се увеличи на 20,00 лв. месечно от апартамент до събиране на сумата от 6000,00 лв. Излага се, че с решението по т.3 от ОС проведено на 06.10.2020 г. е гласувано да се образуват съдебни производства срещу длъжниците към ЕС със задължение над 200,00 лв. Сочи се, че протоколите на общите събрания не са обжалвани и са влезли в сила. По изложените съображения се моли за уважаване на исковете срещу собственика на апартамент № * и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба чрез адв. Д.

К., с който исковете се оспорват като недопустими и неоснователни. Счита за нищожен Протокола за ОС от 06.10.2020 г., като сочи, че той както и протоколът за ОС от 07.12.2015 г. са съставени в нарушение на чл. 12, чл. 13, ал.1, чл. 16, ал.4 и чл. 16, ал.6 от ЗУЕС, оспорва и съдържанието им, както и качеството на лицата, които са ги подписали.

Поддържа, че първоначалният ответник З. Карабашлиева никога не е живяла в апартамента, а заради онкологичното заболяване новоконституираният ответник В. Карабашлиев и семейството му също са се пренесли при нея, като в действителност са ползвали процесното жилище до края на 2017 г. Излага се, че поради това, че в процесния период имотът не е ползван от никого и на основание чл. 51, ал.2 от ЗУЕС ищецът не дължи такси за поддръжка и управление. Оспорва дължимостта и на сумите за фонд „ремонт и обновление“.

В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат изразените позиции по спора чрез процесуалните си представители.

Ищецът доразвива доводите си и в писмени бележки.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 38 от ЗУЕС решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове. Когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14дневен срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7. Когато собственик, ползвател или обитател не изпълни решение в определения срок, председателят на управителния съвет (управителят) може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.

410, ал. 1, т. 1 от ГПК, като към заявлението се прилага препис от решението на общото събрание - ал. 2.

Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д.

№ */2021 г., по описа на ВРС, че в полза на ищеца срещу ответникът е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за претендираните суми, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника. Същевременно установителните искове са предявени в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.

В производството по предявените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.2 вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС ищецът следва да докаже: 1) че ответникът е собственик на обект – апартамент № * в Етажната собственост с адм. адрес: гр. В., ж.к. Т. № *, 2) че по надлежния ред са определени вноските във фонд „Ремонт и обновяване” и месечните такси за „поддръжка и управление, включително, 3) че са взети посочените в исковата молба решения на общото събрание на етажната собственост. 4) Ищецът следва да установи вземанията си и по размер.

По делото не е било спорно също и че за процесния период м.07.2018 г. – м.07.2021 г. първоначалният ответник е бил собственик на процесния апартамент № * с адм. адрес: гр.

В., ж.к. Т. № *.

Между страните не е спорно, че в сградата, находяща се в гр. В., ж.к. Т. № *., са налице повече от три самостоятелни обекта, принадлежащи на различни собственици, 2 поради което приложение намира уредбата в ЗУЕС по аргумент от чл.3 от същия закон.

Съобразно чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС, собствениците на обекти в режим на Етажна собственост имат задължение да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство и обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални части, а съгласно т. 10 от цитирания законов текст заплащат и разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Според правилото на чл. 51 от ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.

На основание чл. 11, ал. 1, т. 5 – т. 10 и чл. 48 от ЗУЕС от компетентността на общото събрание е да определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата; определя размера на паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване“; планира извършването на ремонтни дейности на общите части, както и да определя необходимите за тях разходи. Общото събрание се свиква, провежда и взема решения по определен в ЗУЕС ред, а решенията му подлежат на отмяна по съдебен ред поради незаконосъобразност (неспазване на процедурата и императивни правни норми) по реда на чл. 40 от ЗУЕС в едномесечен преклузивен срок от оповестяването им.

Влезлите в сила решения на общото събрание са задължителни за всички етажни собственици, включително за гласувалите против тях и за неучаствалите във вземането им лица. В този смисъл е и каузалната практика на ВКС, обективирана в решение № 39/19.02.2013 г. по гр.д. № 657/2012 г. на ВКС, I г.о. и др.

В случая ищецът основава претенциите въз основа на решения на ОС на Етажната собственост с адм. адрес гр. В., ж.к. Т. № * проведени на 07.12.2015 г.(л. 10 - 11) и 06.10.2020 г. (л. 7- 9).

В т. 2 от дневния ред на първото събрание е предвидено определяне на такси за поддръжк и управление и вноска за фонд ремонт, а с решение на ОС по т.2 присъстващите 93% ид.ч. от общите на ЕС са гласували единодушно следното „Разпределяенето на разходите за входа да бъде на член домакинство. Вноска за фонд ремонт и обновление – 1,00 лв. месечно за апартамент“.

В т. 2 от дневния ред на второто събрание е предвидено увеличение на вноската за вноската за фонд ремонт, а с решение на ОС по т.2 присъстващите 67% ид.ч. от общите на ЕС са гласували единодушно следното „Вноската за фонд ремонт и обновление се увеличава на 20,00 лв., месечно от март до събиране на сума от 6000,00 лв.“.

Следва да се отбележи, че не се твърди и няма данни, посочените решения да са оспорени в законовия срок, а доводите на ответника за незаконосъобразност/нищожност на посочените решения са неоснователни. ЕС се управлява от общото събрание на етажните собственици, чрез взетите от него решения. Те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица и насочени към постигане на обща цел. Законът урежда специална процедура за вземане на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт, гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителност на решението. Законосъобразността се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС. Специфичен е и контролът за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна безсрочно (в този смисъл Решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС, I г. о., ГК и Решение № 654/01.10.2009 г. по гр. д. № 1506/2008 г. на ВКС, III г. о. ), контролът за законосъобразността на решението на ЕС е съдебен и е ограничен със срок за предявяване на иска. Възможността за атакуване на законосъобразността на тези решения, в т.ч. и досежно противоречието им с императивни правни норми - конкретно чл.51 от ЗУЕС, е ограничен във времето – до изтичане на срока по чл.40 от ЗУЕС. След изтичане на този срок решенията 3 се стабилизират и подлежат на изпълнение. Не е допустим и инцидентен контрол на неоспорени в срок решения на общото събрание (Определение № 25/25.01.2019 г. по ч.гр.д.

№ 4119/2018 г. на ВКС).

От друга страна видно от лексикалното тълкуване на текста на взетото решение по т.2 от протокола за ОС на процесната ЕС проведено 07.12.2015 г., същото на практика не съдържа ясно определен, фиксиран в цифрово изражение размер на дължимата от етажните собственици такса за поддръжка и управление по чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС, но дори и приблизително определяем нейн размер. По тези съображения приетият от ОС по т.2 текст „Разпределянето на разходите за входа да бъде на член домакинство.“, на практика е равен на пълна липса на взето решение на ОС на ЕС по смисъла на чл. 11, ал.1, т. 5 от ЗУЕС за определяне размера на вноската за поддръжка и управление.

Поради така установената липса на материалната предпоставка на чл. 38, ал.1 от ЗУЕС, а именно наличие на валидно взето решение за определяне размер на това вземане, само на това основание искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.2 вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 от З У Е С подлежи на отхвърляне като неоснователен, а в случай, че визираната сума действително е била платена от ЕС за поддръжа и упраление, то ищецът би могъл да претендира същата на плоскостта на неоснователното обогатяване.

От друга страна решенията по т.2 от протоколите за ОС проведени на 07.12.2015 г. и 06.10.2020 г. съдържат надлежно взети решения по смисъла на чл. 11, ал.1, т. 7 от ЗУЕС за определяне размера на паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване“, а именно за сумите от по 1,00 лв. месечно на апартамент, съответно 20,00 лв. месечно считано от март 2021 г. Същевременно вноската по чл. 6, ал.1, т.9 от ЗУЕС за фонд „Ремонт и обновление“ с е дължи от ответника независимо от това дали имотът на наследодателката му е бил обитаван или не във визирания период, доколкото нормите уреждащи начина на формиране на посочения фонд не правят такова разграничение, подобно на предвидените в чл. 51, ал.2 и ал.3 от ЗУЕС досежно таксите за поддръжка и управление. Респективно за процесния период м.07.2018 г. – м.07.2021 г. наследодателят на ответника е дължал 32 вноски от по 1,00 лв. за периода м.07.2018 г. – м.02.2021 г. и 5 вноски от по 20,00 лв. за периода м.03.2021 г. – м.07.2021 г., или общо 132,00 лв., до който размер искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл.