Определение № 431 от 18.09.2024, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 431 гр. В=, 17.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В=, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЖС

Членове:

ГПЙ

НДН като разгледа докладваното от ГПЙ Въззивно частно гражданско дело № 20241300500286 по описа за 2024 година

Делото е образувано по частната жалба на Ц. С. Ц. чрез пълномощника си Адвокатско дружество „Д. и партньори „БУЛСТАТ *** срещу определение №1177/20.06.2024 г. по гр.д.№1135/2023 г. по описа на Районен съд-В=, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 201/10.04.2024 г., постановено по гр.д. № 1135/2023 г. по описа на РС-В= в частта за разноските , поради което се обжалва изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

Сочи се ,че с молбата по чл. 248 от ГПК било поискано присъждане на още разноски в размер на 438,74 лв., представляващи разходи за гориво.С обжалваното определение Районен Съд-В= бил оставил без уважение искането , като приел, че разноските в съдебното производство включват единствено сумите, които страната е разходвала за заплащане на държавни такси, депозити за вещи лица и други, както и за оказана правна помощ. С оглед на това съдът бил приел, че разходите за гориво са извън обхвата на отговорността за разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК, като е оставил молбата по чл. 248 от ГПК без уважение.

Поддържа се ,че обжалваното определение е неправилно и че като такова следва да бъде отменено.При едно разширително тълкувание на разпоредбата на чл. 78 от ГПК се достигало до извода, че пътните разходи, представляващи разходи за гориво за придвижването на процесуалния 1 представител на ищеца до седалището на компетентния съд и обратно са разноски ,свързани с производството по делото, които осъществяват участието му в открити съдебни заседания и извършване на правни действия в процеса, ако са представени съответните доказателства за това. По аналогия в подкрепа на горното била и практиката на съдилищата, включително и тази на Районен съд- В=, съобразно която на свидетелите и вещите лица, които са от друго населено място, различно от седалището на съда, им се изплащали разходи за път, при представяне на доказателства за извършени разходи за билет/гориво.

Не на последно място, до същия резултат би се стигнало, ако разходите за пътуване бъдат инкорпорирани в претендираното възнаграждение, което страната е заплатила на процесуалния си представител, без да се направи разбивка по пера. Извеждането на претенцията за пътни разходи като самостоятелна претенция било с цел единствено прегледност и всеки един от направените и претендирани за възстановяване разходи от страната.

Видно от приложенията към представения списък по чл. 80 от ГПК, били представени доказателства с какъв автомобил са били извършени пътуванията, разходи на същия за гориво, както и фискални бонове, удостоверяващи сторените разходи за гориво, поради което ответникът дължал тяхното заплащане.

С оглед на гореизложеното се иска да бъде отменено обжалваното Определение № 1177/20.06.2024 г., постановено по гр.д. №.1135/2023 г., по описа на РС-В=, III с-в, като се постанови ново, с което да се уважи молбата по чл. 248 от ГПК и се присъди на Ц. С. Ц., ЕГН ********** сумата от 438,74 лв.сторени разноски по делото, представляващи разходи за гориво.

Ответната страна ,редовно уведомена,не е взела становище по частната жалба.

След като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства ,Съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Пред Районен съд-В= е постъпила молба от Ц. С. Ц., чрез процесуалния му представител адв. Й. Д. от САК, в която се иска изменение на решението в частта на разноските, като му се присъдят още разноски в размер на 438.74 2 лева, представляващи разходи за гориво.

С Решение № 201/10.04.2024 г. съдът се е произнесъл по искането на ищеца за присъждане на разноски, като е постановил ответникът да заплати на ищеца сторените разноски за платена държавна такса и за вещо лице в общ размер на 200.00 лева и сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева.

Съдът е приел,че отговорността за разноски е обективна и цели репарирането на разноските, направени по делото, както и възнаграждението на един адвокат, като в обхвата й не попадат други облигационни вземания на страните, независимо от техния източник, в т.ч. и пътни разноски,както и че разноските в съдебното производство включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса държавни такси,за вещи лица и други подобни , както и разноски за оказаната правна защита.

Съдът е изложил доводи,че заплащането на пътни разходи по повод пътуване до седалището на компетентния съд и разходи за гориво е извън обхвата на отговорността за разноските по смисъла на чл. 78 от ГПК,тъй като тези суми не са съдебно-деловодни разноски ,поради което не могат да се претендират по този ред. В този смисъл била и константната съдебна практика,която съдът не сочи.

С оглед гореизложеното с обжалваното определение съдът оставил без уважение молба с вх. № 5492/10.05.2024 г. от ищеца Ц. С. Ц., чрез процесуалния му представител адв. Й. Д. от САК за изменение на решение № 201/10.04.2024 г., постановено по гр.д. № 1135/2023 г. по описа на Районен съд - В=, в частта на разноските.

Окръжен съд-В= намира ,че обжалваното определение законосъобразно и че следва да бъде потвърдено поради следното : е

Страната ,в чиято полза е постановено съдебното решение ,има право на направените разноски по производството ,включващи държавни такси,възнаграждението на един адвокат и др.разноски ,наричани в съдебната практика съдебноделоводни разноски ,като в обхвата й не попадат други облигационни вземания на страните, независимо от техния източник, в т.ч. пътни разноски на адвокатите ,разноски за хотел и пр.В този смисъл е константната практика на ВКС ,напр. решение

3

№192/25.06.2014 г. на ВКС ,гражданска колегия, четвърто отделение по гр.дело № 5663/2013 г. ,в което се казва : „сумите за пътни и дневни командировъчни пари не са съдебноделоводни разноски, нито адвокатски хонорар, поради което не могат да се претендират на осн. чл. 78 ГПК „. В горния смисъл е и решение № 189/20 юни 2014 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 5193 по описа за 2013 година,в което се казва :“ Отговорността за разноски също е деликтна, но тя е уредена като ограничена обективна отговорност за вредите от предявяването на неоснователен или недопустим иск и включва само внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат.

Отговорността за разноски е ограничена, защото не включва всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по делото (например пътните разноски за явяването на страните пред съда – за разлика от уредбата в ЗГС) и е обективна, защото ищецът отговаря без вина, стига ответникът да е дал повод за завеждане на делото.“

В горния смисъл са още определение №51/08.02.2017 г. на ВКС по ч.гр.д.№2024/2016 г., определение №379/16.10.2018 г. на ВКС по ч.гр.д.

№3121/2018 г. ,трето ГО, решение №67/03.04.2014 г. на ВКС по гр.д.

№2944/2013 г.,четвърто ГО, решение №54/17.02.2016 г. на ВКС по гр.д.

№5091/2015 г.,четвърто ГО, решение №414/27.07.2009 г. на ВКС по гр.д.

№1049/2008 г.,четвърто ГО и др.

Водим от горното и на основание Чл.248 ал.3 ГПК Съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №1177/20.06.2024 г. по гр.д.№1135/2023 г. по описа на Районен съд-В=, с което е оставена без уважение молбата на Ц.

С. Ц. чрез пълномощника си Адвокатско дружество „Д. и партньори „БУЛСТАТ *** по чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 201/10.04.2024 г., постановено по гр.д. № 1135/2023 г. по описа на РС-В= в частта за разноските.

Определението е окончателно.

Препис от определението да се връчи на страните .

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5