Определение № 93 от 17.01.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 93 гр. Варна, 17.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20233100900065 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба вх. № 31671/29.12.2023г., на основание чл. 248 от ГПК, от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД чрез адв. Р. М. от АК Варна за изменение на Решение № 531/11.12.2023г., постановено по делото, в частта за разноските, с която се претендира същите да се възложат върху ищеца, доколкото ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал твърденията на ищеца. В условията на евентуалност, моли за намаляване размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение под минималния, доколкото с оглед извършено признание от страна на ответника, делото не представлявало фактическа и правна сложност.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК e постъпил отговор от ищеца М. Ц. Д., с който изразява становище за неоснователност на молбата. Счита, че ответникът е дал повод за завеждане на настоящото дело поради извънсъдебното и процесуалното му поведение – конституирането на кредитора като взискател по образуваното изпълнително дело, както и оправено писмо по повод вземането. Отделно от това намира, че не е налице и признаване на иска, поради демонстрираното активно процесуално поведение, насочено към отхвърляне на иска.

Искането за намаляване на определеното от съда адвокатско възнаграждение намира за неоснователно, тъй като законът не позволява определяне на по-нисък от размерите, визирани в Наредбата.

За да се произнесе съдът съобрази, следното:

Молбата е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, но разгледана по същество молбата е неоснователна, по следните съображения:

Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК отговорността за разноски се понася от ищеца в случай, че е налице неоснователно предизвикване на делото, ответникът не е дал повод за образуването му и признае иска. В настоящия случай, с отговора на исковата молба ответникът е признал фактическата обстановка, но не са налице кумулативно изискваните предпоставки на чл. 78, ал.2 ГПК, тъй като с извънсъдебното си поведение същият е дал повод за завеждането на делото, а същевременно не е направил признание на иска по смисъла на чл. 237 ГПК, тъй като с отговора си ответникът е навел твърдения за недопустимостта и неоснователността му.

Целта на иска по чл. 439 от ГПК е да се отнеме възможността на кредитора да иска 1 принудително осъществяване на своето право. Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само в исков процес, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска или очаква да получи изпълнение.

Така, когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на фактически данни от ответната страна не е достатъчно, за да се освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка по чл.78, ал.2 от ГПК – липсата на повод за завеждане на производството.

Поради това съдът намира, че ищецът не е инициирал неоснователно исковото производство. Настоящият съдебен състав приема, че ответникът е станал причина за завеждане на делото, доколкото разполага с изпълнителен титул срещу ищеца за вземането, който може да послужи за образуване на ново изпълнително производство, в рамките на което длъжникът не би могъл да направи обвързващо кредитора или ЧСИ възражение за погасяване на вземането по давност, което да даде основание за прекратяване на делото. (в тази насока О № 242/31.05.2018г. по ч.гр.д. № 2062/2018г. пето гр.о на ВКС; О № 513/24.11.2016г. по ч.гр.д. № 1660/2016г първо т.о. ВКС; О № 50010/23.03.2023г. по ч.гр.д.

№ 3372/2022, четвърто г.о. ВКС).

Макар по изпълнително дело № 20158070402463 на ЧСИ Надежда Денчева след 01.11.2016г. да не е извършвано прекъсващо давността изпълнително действие, висящността на изпълнителното производство е поддържана и по този начин се обосновава правният интерес на ищеца за предявяване на исковата претенция.

Както се отбеляза, неоспорването на фактическата обстановка от страна на ответника, не може да се тълкува като признание на иска, тъй като процесуалното поведение на ответника издава активна защитна позиция, насочена към отхвърляне на иска.

С това и втората предпоставка липсва.

В решението си ВОС е мотивирал своето становище по залегналите по-горе въпроси с изложените съображения и преценявайки отново всички релевантни за изводите си обстоятелства, съдът не намира основание да измени горните изводи.

По отношение на обективираното искане да бъде намален размерът на адвокатското възнаграждение под минимума, заложен в Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения, поради липсата на фактическа и правна сложност на делото, съдебният състав намира същото за неоснователно.

Размерът на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна помощ при условията на чл. 38 от ЗАдв. се определя от съда съгласно заложените критерии в Наредбата. В случая съдът, съобразявайки материалния интерес по делото, направеното възражение за прекомерност, фактическата и правна сложност на спора и не на последно място законоустановените минимални размери за адвокатско възнаграждение, е определил такова, придържайки се към абсолютния минимум, поради което няма основание за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение под минималния размер по Наредба № 1/2004 г. на ВАС./ В този смисъл са Определение № 28/21.01.2022 г. по ч. т. д. № 2347/2021 г. на II т. о. на ВКС и Определение № 107 от 12.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 607/2021 г., II т. о./ По тези съображения и евентуално направеното възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно.

С оглед гореизложеното, депозираната молба от страна на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД за изменение на постановеното решение в частта за разноските се явява неоснователна.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 31671/29.12.2023г., на основание чл. 248 от ГПК, от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД чрез адв. Р. М. от АК Варна за изменение на Решение № 531/11.12.2023г., постановено по т.д. 65/2023г. по описа на ВОС, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3