Определение № 3066 от 08.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3066 гр. Пловдив, 08.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20245300502815 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, чрез пълномощника му по делото юрисконсулт И., против Определение № 10388 от 22.08.2024г., постановено по гр.д. №123/2024 г. по описа на РС-Пловдив, XXII- ри гр. с-в, с което е допълнил Определение № 6865/ 05.06.2024г., постановено по ч.гр. д. № 123/ 24г., по описа на Районен съд- Пловдив, XXII- ри гр. с-в, като е осъдил „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД да заплати на адвокат Г. Г. М., АК -Пловдив, с адрес на практиката********************************************* сума в размер от 150 лева, представляваща адвокатски хонорар, определен по реда на чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, за предоставена правна защита и съдействие на Б. Н. С., ЕГН ********** в рамките на заповедното производство.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и решаване на въпроса по същество, като се иска определеното в полза на процесуалния представител на длъжник адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв. да бъде намалено.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба о т ответната страна по жалбата- адвокат Г. М., в качеството му на пълномощник на длъжника Б. Н. С..

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, е основателна.

Първоинстанционният съд с Определение № 6865 от 05.06.2024г. е обезсилил изцяло издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 89/ 04.01.2024г., по ч.гр.д. № 123/ 2024г., по описа на Районен съд- Пловдив, XXII- ри гр. с-в. Тъй като първоинстанционният съд не се е произнесе по отговорността за 1 разноските, по реда на чл.248 от ГПК длъжникът Б. Н. С., чрез адвокат М. е поискал изменение на определението в частта му за разноските. С обжалваното определение съдът, на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адв. М. е определил адвокатско възнаграждение в размер от 150 лева.

Настоящият състав на съда намира, че така постановеното определение е неправилно.

В конкретния случай съдът е бил валидно сезиран с искане за присъждане на разноски от страна на представляващия длъжника Б. С. в заповедното производство, като е поискано да бъде присъдено по реда на чл. 38 ЗАдв. адвокатско възнаграждение за извършените процесуални действия.

Според нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ на нуждаещо се от издръжка, материално затруднено лице или на свой роднина, близък или друг юрист, при постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания, съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗАдв.

Кредиторът не е предявил в указания му от съда законов срок иск за установяване на вземането си, което е станало причина за обезсилване на самата заповед. Следователно до обезсилването на заповедта по чл.410 ГПК се стига единствено и само по вина на самия кредитор, с оглед на което и негова следва да е отговорността за разноските. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на длъжника, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В договора за правна защита е отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл.38 ал. 2 ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.

Според настоящият съдебен състав размерът на това възнаграждение зависи от естеството и обема на процесуалните действия, извършени от представителя.

Формализираното заповедно производство не предпоставя нужда от процесуално представителство за длъжника. Възражението, съгласно изричния текст на закона не се нуждае от мотивиране, а длъжникът получава формуляра, с който би могъл да упражни правото си на защита.

За определяне на размера на възнаграждението за безплатна правна помощ за заповедното производство, изчерпваща се с депозиране на възражение по чл. 414 ГПК, съдът съобразява разрешенията, дадени с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C438/22 и с Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16, задължителни за прилагане от националните съдилища, актуалната съдебна практика на ВКС (напр. Определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2022 г., I т. о., ТК, Определение № 343 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1990/2023 г., II т. о., ТК, Определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 560/2021 г. по описа на ВКС), разпоредбите на чл. 26 – чл. 27 НЗПП и тази на чл. 3 ГПК, като приема, че в случая липсва каквато и да е фактическа и правна сложност на случая, доколкото са претендирани вземания в нисък размер, предявени по реда на силно формализираното заповедно производство. При отчитане на посочените обстоятелства, релевантната съдебна практика и разпоредбите на закона, предвид, че разписаното в Наредба № 1/2004 г. не е задължително за съда при произнасянето по отговорността за разноските, съдът определя възнаграждение за депозиране на възражение по чл. 414 ГПК от името и за сметка на длъжника Б. С. в размер на сумата от 50 лева.

Предвид горното определеното по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. възнаграждение следва да се намали на 50 лв., в който смисъл следва да се измени обжалваното определение.

2

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 10388/22.08.2024 г. постановено по ч.гр.д.

№ 123/24 г. по описа на Пловдивския районен съд, ХХІI-ри гр. с. в частта, с която „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780 е осъдена да заплати на адвокат Г. Г. М., АК– Пловдив, с адрес на практиката********************************************* сума в размер от 50 лева, представляваща адвокатски хонорар, определен по реда на чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, за предоставена правна защита и съдействие на Б. Н. С., ЕГН ********** в рамките на заповедното производство.

ОТМЕНЯ Определение № 10388/22.08.2024 г. постановено по ч.гр.д. № 123/24 г. по описа на Пловдивския районен съд, ХХІI-ри гр. с. в частта, с която „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, е осъдена да заплати на адвокат

Г.

Г.

М.,АК–

Пловдив, с адрес на практиката********************************************* сумата за разликата над 50 лв. до присъдения размер от 150 лв., представляваща адвокатски хонорар, определен по реда на чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, за предоставена правна защита и съдействие на Б. Н. С., ЕГН ********** в рамките на заповедното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3