Решение № 1415 от 16.06.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1415 гр. Бургас, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20252120100986 по описа за 2025 година

Делото е образувано по повод исковата молба на А. В. П., от гр. ...., за осъждане на ответника М. П. Т., от гр. ...., да й заплати следните суми: 15 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди (физически, психологически и емоционални болки и страдания), последица от непозволено увреждане – нанесена от ответника на ищеца средна телесна повреда в гр. ...., при инцидент от 10.06.2022 год., и 1000 лева – обезщетение за имуществени вреди, състоящи се в направени от ищеца разноски по НОХД № 3598/2024 год. на БсРС – за заплатено адвокатско възнаграждение, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 15 000 лева, начиная от деня на деликта – 10.06.2022 год., до окончателното й изплащане.

В проведеното по делото на 11.06.2025 год. открито съдебно заседание ищецът А. П. е изменила главния иск за обезщетение за неимуществени вреди, като е увеличила размера му от 15 000 лева до 20 000 лева; в същото открито съдебно заседание е предявила акцесорен иск за обезщетение за забава върху главницата от 1000 лева, начиная от подаване на исковата молба – 11.02.2025 год., до окончателното й изплащане.

1

В обстоятелствената част на молбата си ищецът П. е изложила следните фактически и правни твърдения: със споразумение по НОХД № 3598/2024 год. на БсРС ответникът се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 133, вр. чл. 129, ал. 2 от НК, за това, че на 10.06.2022 год. в гр. Бургас, на тротоара на бул. „....“, при управление на индивидуално електрическо превозно средство марка „NeoLine”, модел „Т28“, блъснал в областта на гърба пешеходката А. П. и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна половина на горната челюст, обхващаща орбиталния и темпоралния израстък в областта на горната челюст, с нарушаване на целостта на алвеоларния израстък, със засягане на максиларния синус, счупване на латерална и вентро-максиларни стени на десен максиларен синус; влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца; увреждането е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок повече от 30 дни, причинени са интензивни болки и страдания за дълъг период от време; ищцата е прегледана от ортопед в противошоковата зала на УМБАЛ Бургас, направен й е рентген на главата и дясната ръка, на които не са описани фрактури; предписано й е носене на ортеза на китка за обездвижване през следващите 14 дни, а раната на лицето й е била обработена и залепена; забранено й е било да пие обезболяващи, което е обострило страданието й; първата нощ спала неспокойно, измъчвана от силна болка, която на следващия ден станала нетърпима; лицето й започнало да се подува, бузата отекла, не можела да отвори устата, за да говори и да се храни; на следващия ден състоянието й се влошило още повече, оттокът на бузата се засилвал, изпитвала непоносима болка, окото се затворило почти напълно, а хематомът около и вътре в окото ставал все по-голям; съдебен лекар удостоверил състоянието й със съдебно медицинско за нанесена телесна повреда; направила си скенер на глава, който показал „фрактура на дясната зигоматична кост в областта на орбиталния и темпорален израстъци, базално в областта на максилата, с нарушаване на целостта на алвеоларния израстък; фрактура на латералната и вентро-максиларната стени на десен максиларен синус, с наличие на хеморагична колекция в просвета му“; неврохирург от МБАЛ „Сърце и мозък“ в гр. Бургас потвърдил резултатите от скенера и съобщил, че фрактурата е многофрагментна и единият от фрагментите е много близо до горночелюстната артерия и има сериозна опасност от разкъсването й, което се характеризира като животозастрашаващо състояние; ищцата била приета в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, а оперативна интервенция била насрочена веднага за следващия ден, поради съществуващата опасност костните фрагменти да зараснат неравномерно, което би довело до обезобразяване на лицето и до задълбочаване на наличната травма на нерва, придружена от липса на чувствителност в засегнатата област и водеща до затруднение при дъвчене и говорене; успешно е извършено оперативно наместване на фрактурата, ищцата била изписана с предупреждение, че след 2 притискането на нерва от костния фрагмент възстановяването ще бъде много бавно и има шанс чувствителността на горната устна, венеца и зъбите да не се възстанови напълно; през следващите две седмици ищцата приемала само течни и пасирани храни в много малки количества, понеже не можела да отвори уста, нито да използва сламка; през следващите няколко месеца, с много усилия, масажи и чрез силна болка се е опитвала да си отваря устата, за да може да говори и да започне да се захранва; възстановяването на нервите и чувствителността в горната устна, венеца и зъбите било много бавно, а и до днес чувствителността на някои зъби не е напълно възстановена; през този дълъг период ищцата изпитала множество допълнителни страдания, свързани с честите прехапвания на бузата и езика, което водело до възпаление на раните и причинявало нови болки; болките в засегнатите зъби при всяка хрема също станали постоянен проблем, което довело до чести посещения при стоматолог; увреждането на дъвкателните мускули на засегнатата страна довело до слабост при дъвченето и постоянно притеснение, че тя няма да се възстанови напълно; засегната е и психическата стабилност на ищцата, която след инцидента изпитва силен страх от тротинетки или други превозни средства; тя се бои да преминава през мястото на инцидента и това я блокира емоционално, тя изпитва постоянен стрес и тревожност; ищцата страда от усещане за несигурност, че травмата може да я бележи за целия й живот, срамува се да говори и да се усмихва; често й се налага да обяснява защо има лицева асиметрия и говори по особен начин, което я кара да преживява инцидента отново; ответникът дължи обезщетение и за направените от ищеца съдебни разноски по НОХД 3598/2024 год. на БсРС, за конституирането й като частен обвинител по делото, за заплатено от нея адвокатско възнаграждение в размер от 1000 лева.

Ищецът А. П. е ангажирала доказателства, моли за присъждане на деловодните разноски.

Ответникът е оспорил исковете със следните насрещни твърдения: предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е основателен, но прекомерен по размер; налице е транспортен инцидент, при който и ищцата със своето поведение е допринесла за противоправния резултат – тя е носела слушалки на ушите и е гледала в дисплея на мобилния си телефон, с отклонено внимание към заобикалящата я среда; в района на инцидента не е имало ограничение за управление на електрическото превозно средство; от медицинската документация по делото не може да се направи извод за усложнения във връзка с лечението на ищцата; хиперболизират се обстоятелства, които не са били установени в хода на разследването и които медицинската експертиза не установява; следва да се имат предвид икономическите възможности на ответника и здравословното му състояние – безработен, пенсионер с минимална пенсия, страдащ от епилепсия със средно чести големи припадъци, а това не му дава възможност да прилага ефективен физически и умствен труд; ответникът не притежава недвижими имоти и лек 3 автомобил, което още повече усложнява състоянието му; искът за обезщетение за имуществени вреди е неоснователен, тъй като по другото дело процесуалният представител на ищцата П. не е взел никакво участие.

Твърдението си за съпричиняване на щетата от ищеца ответникът е пояснил в писмена молба от 03.04.2025 год.

Ответникът моли за частично уважаване на иска за неимуществени вреди и за присъждане на деловодните разноски; не ангажира доказателства.

Съдът намира предявените обективно съединени осъдителни искове за допустими; правните им основания са чл. 45, ал. 1 във вр. с чл. 51, ал. 1, 52, чл.

84, ал. 3 и чл. 86, ЗЗД.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Видно от писмените данни по делото, с Определение № 612/10.12.2024 год. по НОХД № 3598/2024 год. на БсРС, поправено с протоколно определение от 17.12.2024 год., ответникът М. Т. е признат за виновен в това, че на 10.06.2022 год. в гр. Бургас, на тротоара на бул. „.....“, при управление на индивидуално електрическо превозно средство марка „NeoLine”, модел „Т28“, блъснал в областта на гърба пешеходката А. П. и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна половина на горната челюст, обхващаща орбиталния и темпоралния израстък в областта на горната челюст, с нарушаване на целостта на алвеоларния израстък, със засягане на максиларния синус, счупване на латерална и вентромаксиларни стени на десен максиларен синус – престъпление по чл. 133 вр. чл. 129, ал. 2, НК. Ищецът А. П. твърди, че в резултат от това престъпно деяние е претърпяла неимуществени вреди – болки, страдания, психически и емоционален дискомфорт, чието репариране налага присъждане на обезщетение от 20 000 лева; за правната си защита в съдебния наказателен процес е заплатила адвокатско възнаграждение от 1000 лева, които следва да й бъдат възстановени.

В подкрепа на тези твърдения са показанията на свид. Г..К.., който сочи, че А. изживяла тежко непозволеното увреждане – във физически и психологически аспект; след инцидента била замаяна и неадекватна, трудно говорела; не можела да се храни и да си затваря усттата; след преглед със скенер била установена опасност за живота й поради отчупена остра костица 4 от скулата й, която може да разкъса артерия; болките на А. не са отшумели и понастоящем; не можела да дъвче и все още се страхувала да излиза от дома си и да пресича улицата, изпада в стресово състояние при шум зад гърба си.

По делото е изготвено и прието експертно медицинско заключение, неоспорено от страните, което съдът цени като компетентно и безпристрастно.

Вещото лице сочи, че е налице причинно-следствена връзка между деликта и травмите на ищеца А. П.; болките и страданаята й са продължили повече от 30 дена; налице е непоправима и неподлежаща на корекция костна и мекотъканна лицева асиметрия, която няма да изчезне; ищцата е в невъзможност да извършва определени мимики и движения; налице са и последици с функционален характер, в т. ч. проблеми с дъвкателния процес, с възпалителните процеси в горните дихателни пътища, с дишането, със слуха в дясното ухо, с говора, с отварянето на устата и със зрението; функцията на челюстите е частично възстановена, но няма да настъпи пълно възстановяване.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира главния иск за обезщетение за неимуществени вреди за доказан по основание.

Нормата на чл. 300, ГПК обвързва гражданския съд с постановената присъда в наказателното производство относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, поради което настоящият съдебен състав намира, че на 10.06.2022 год. ответникът М. Т. е извършил непозволено увреждане срещу А. П., като я е блъснал на тротоара на бул. „....“, гр. Бургас, с управляваното индивидуално електрическо превозно средство и така, по непредпазливост, е извършил престъплението по чл. 133, НК. Съдебният състав отчита формата на вина на ответника – непредпазливост, и обстоятелствата, при които е извършено деянието – удар в гърба на пешеходеца А. П., в светлата част от денонощието, в летен период в градска среда, при явно несъобразяване от страна на ответника с обстановката, в която управлява електрическото превозно средство и възможните опасности от засягане на права и законни интереси на пешеходците и другите участници в уличното движение. Като последица от деянието за ищеца А. П. са настъпили ясно изразени вреди – физически и психологически болки и страдания, трайно затруднение на дъвченето и на говоренето за срок повече от 30 дни. Този извод на съда се подкрепя от показанията на разпитания свидетел Г..К.., разкриващ продължителното съществено и неблагоприятно изменение в начина на живот 5 на ищеца А. П., на силно влошеното й емоционално равновесие и практическото унищожаване на нормалното й ежедневие, като пряка последица от извършеното от ответника престъпление от общ характер.