Решение № 5073 от 23.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5073 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100511392 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 23.05.2025г., постановено по гр. д. № 46008/2024г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 88 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от “А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД срещу А. Д. П. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД за установяване съществуването в полза на ищеца на следните вземания: за 2 257, 47 лв. –дължима, но незаплатена главница по договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане с уникален номер 503213517, със системен номер М6302361 и сумата 422, 66 лв. – мораторна лихва върху главницата, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на завлението за издаване на заповед за изпълнение - 02.10.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 54410/2025г. по описа на СРС.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца “А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели 1 до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Поддържа се, че обжалваното решение е недопустимо, поради обстоятелството, че съдът не се е произнесъл по своевременно направеното от ищеца иска за постановяване на неприсъствено решение. Сочи, че са налице всички кумулативни предпоставки за постановяване на решение по чл. 239 от ГПК, но въпреки това СРС не се е произнесъл по надлежно подадената молба в този смисъл. Излагат се и доводи за необоснованост на решението, както и за произнасяне извън предмета на спора и предприетата от ответника защита. Въззивникът аргументира становище, че съдът не е следвало да обсъжда възраженията на ответника, наведени извън срока за отговор на исковата молба. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат в пълен размер.

Въззиваемият А. Д. П. не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 229 от ЗЕС, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

При извършената проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд приема, че обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. За да стигне до този извод съобрази следното:

Въззивникът е навел възражение за недопустимост на постановеното съдебно решение поради допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непроизнасяне по своевременно направеното от ищцовото дружество искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу 2 ответника или да оттегли иска. В чл. 239, ал. 1 от ГПК са посочени предпоставките, при наличието на които съдът постановява неприсъствено решение, а в ал. 3 е предвидено, че когато съдът прецени, че те не са налице, той отхвърля искането с определение и продължава разглеждането на делото.

По въпроса за правните последици от непроизнасянето на първоинстанционния съд по направено искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение с посочените в ГПК съдебни актове - определение по чл. 239, ал. 3 ГПК, или неприсъствено решение, и вместо това постановяване на решение по общия исков ред, с което искът е бил отхвърлен, е формирана съдебна практика на ВКС, намерила израз в решение № 157 от 29.11.2010г. по т.д. № 262/2010г., Първо ТО, която се споделя от настоящия съдебен състав. В посоченото решение е прието, че след като ищецът е упражнил своето процесуално право и своевременно е поискал произнасяне от първоинстанционния съд с неприсъствено решение, съдът е следвало да приложи процесуалната норма на чл. 239, ал. 3 ГПК точно, съобразно вложения от законодателя смисъл, опирайки се на обективните факти по делото. Ако първоинстанционният съд счита, че някоя от конкретно посочените законови предпоставки не е спазена, то съдебният акт, с който е следвало да се произнесе по това искане е точно определен от процесуалната норма и това е определението по чл. 239, ал. 3 от ГПК за отхвърляне на искането и продължаване разглеждането на делото по общия исков ред. С това определение съдът следва да маркира кои точно предпоставки отсъстват и съставляват пречка за постановяване на неприсъствено решение, а не да премине към произнасяне с решение по съществото на спора. Посочено е още, че постановяването на решение по съществото на спора, въз основа на анализ на представените с исковата молба писмени доказателства, без оспорване на релевантните факти от страна на ответника, вместо по направеното от ищеца искане с определение по чл. 239, ал. 3 от ГПК, или с решение по чл. 239, ал. 2 от ГПК, обуславя недопустимост на така постановеното решение, защото своевременното упражняване от страна на ищеца на процесуалното право да иска приложение на института на неприсъственото решение препятства произнасянето на първоинстанционния съд с решение по реда на общото исково производство, преди произнасянето по искането с определение по чл.

239, ал. 3 от ГПК. Това процесуално нарушение е съществено и не би могло да бъде санирано от въззивния съд с оглед спецификата на института на 3 неприсъственото решение и неговия режим /необжалваемост и процедури по чл. 240 ГПК пред въззивен съд/ - единствено в компетенциите на първоинстанционния съд е постановяването на неприсъствено решение, което не подлежи на контрол пред по-горестоящ съд. В този случай постановеното по общия ред първоинстанционно решение подлежи на обезсилване, като постановено по невъведено искане, предвид направеното от ищеца такова за произнасяне с неприсъствено решение и липсата на произнасяне по него с допустимите от закона надлежни съдебни актове.

В процесния случай се установява, че ответникът А. П. не е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, изтекъл на 22.11.2024г.

/препис от исковата молба е връчен при условията на чл. 44, ал. 1 от ГПК – при отказ, удостоверен от връчителя с подпис и дата/; не се е явил в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Ответникът е депозирал молба на 13.02.2025г. /извън едномесечния срок за подаване на исковата молба по чл. 131 от ГПК/, с която е оспорил ползването на далекосъобщителни услуги и е релевирал възражение за погасяване на вземането по давност. Ищцовото дружество е поискало с молба от 24.02.2025г., подадена преди провеждане на първото заседание по делото, постановяването на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК.

Първоинстанционният съд е докладвал молбата на “А 1 България” ЕАД в проведеното на 25.02.2025г. съдебно заседание, включително и искането му по чл. 238 и чл. 239 от ГПК, но не се е произнесъл по същото. Обявил е устните състезания за приключени и на 23.05.2025г. е постановил решение по общия ред, с което е отхвърлил предявените искове поради недоказаност, че ищцовото дружество е изправна страна по договора и е предоставил договорените услуги, чиято цена претендира.

Настоящият съдебен състав счита, че при изрично направено искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение и ако съдът е преценил, че не е налице някоя от предвидените в закона предпоставки, то той е имал задължението да постанови определение, с което да отхвърли искането за постановяване на неприсъствено решение /акт по чл. 239, ал. 3 от ГПК/. Това определение следва да съдържа мотиви, в които да се посочат конкретно предпоставките, които не са налице или съставляват пречка за постановяване на неприсъственото решение. В настоящия случай липсва съответното 4 произнасяне от първоинстанционния съд, с което да се отхвърли искането за постановяване на неприсъствено решение с нарочно определение и да се продължи разглеждането на делото по общия ред - чл. 239, ал. 3 ГПК. Съдът е констатирал липсата на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. първо от ГПК едва с решението си по съществото на спора, постановено по общия ред, с което е отхвърлил иска като неоснователен. Така за ищеца не е била налице възможност да организира защитата си - при евентуално постановяване на определение по чл. 239, ал. 3 от ГПК, когато съдът е счел, че предявеният иск не е вероятно основателен, ищецът е можел да се възползва от възможността да попълни делото с допълнителни доказателства, подкрепящи претенцията му. Липсата на произнасяне на съда с определение по чл. 239, ал. 3 ГПК е преклудирала това негово право. Касае се до съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване процесуалните права на ищеца.

Произнасяйки се направо с решение по съществото на спора, обсъждайки приложените към исковата молба писмени доказателства, без да е налице оспорване от страна на ответника, съдът е постановил недопустимо решение.

По изложените съображения първоинстанционното решение подлежи на обезсилване, като постановено по недопустимо /невъведено/ искане, предвид направеното искане за произнасяне с неприсъствено решение от страна на ищеца и отсъствие на произнасяне по това искане с допустимите от закона съдебни актове – решение по чл. 239, ал. 1 ГПК, с което се уважава поради вероятната му основателност предявения иск, или определение по чл. 239, ал.

3 ГПК за отхвърляне на искането, и с последица - продължаване разглеждането на делото по общия ред. Делото следва да се върне на СРС за ново разглеждане от друг състав, като производството следва да продължи от онова процесуално действие на съда, свързано с произнасяне по искането по чл. 238, ал. 1 ГПК на ищеца, т.е. делото следва да се насрочи за разглеждане в първо открито съдебно заседание, в което съдът следва да се произнесе по искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение. При преценка наличието на предпоставките по чл. 238 от ГПК съдът следва да съобрази, че длъжникът е подал в законоустановени срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение срещу издадената заповед за изпълнение (съгласно образеца, утвърден на основание чл. 425 ГПК с наредбата на министъра на правосъдието), но то не е обосновано с конкретни оспорвания за непораждане или несъществуване на предявените от заявителя парични притезания, поради 5 което то не може да се приравни на отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. Бланкетното възражение срещу заповедта за изпълнение, подадено от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, не може да се приравни нито на писмен отговор срещу исковата молба, нито на искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, нито на упражнено право на защита и в исковото производство. По същество в този смисъл е формираната от ВКС практика – напр. решение № 215/9.01.2018г. на ВКС по гр. д. № 3802/2017г., III г. о.; решение № 6/3.01.2024г. на ВКС по гр. д. № 3258/2023г., III г. о.; решение № 70/7.04.2021г. на ВКС по гр. д. № 112/2021г., III г. о., решение по т.д. № 180/2026г. на ВКС, II т. о., при постановяването на които са разглеждани основанията за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по дела, образувани по искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.