Решение № 2106 от 10.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2106 гр. София, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100513876 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК.

Образувано е по жалба на Г. Й. М. – длъжник по изп. дело № 20178630402580 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 в КСЧИ, срещу отказа на съдебния изпълнител, обективиран в съобщение изх. № 51814/24.10.2023 г., да прекрати изпълнителното производство на основание на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

В жалбата се сочи, че изпълнителното производство е образувано срещу наследодателя на жалбоподателя Б.А.Ц. и на 25.10.2023 г. той е бил уведомен за постановения отказ, както и че е конституиран като длъжник. Твърди, че след наложената по искане на взискателя възбрана върху недвижими имоти на Б.А.Ц., вписана на 13.01.2020 г., и до настоящия момент съдебният изпълнител не е предприел каквито и да е изпълнителни действия за събиране на вземането на взискателя, което е основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.

Взискателят „Софийска вода” АД не е представил отговор на жалбата.

Съдебният изпълнител в мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че не е налице основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 т ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като взискателят е искал предприемане на изпълнителни действия преди изтичане на двугодишния срок от предишно изпълнително действие.

Съдът, след преценка на материалите по изпълнителното дело намира за установено следното:

1

Изпълнителното производство по изп. дело № 20178630402580 на ЧСИ С.Х. е образувано по молба на взискателя „Софийска вода” АД от 17.08.2017 г. въз основа на изпълнителен лист от 06.04.2017 г., издаден по ч.гр.д. № 19453/2016 г. на СРС. Взискателят е възложил на съдебния изпълнител на основание чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника и да определи начина на изпълненето.

С молба от 17.05.2019 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да предприеме срещу длъжника изпълнителни действия – запор върху банковите му сметки, опис на притежавани от движими вещи и възбрана върху недвижими имоти, запор върху трудовото му възнаграждение и/или пенсия.

На 27.09.2019 г. е изпратено запорно съобщение до НОИ за налагане на запор върху получаваната от длъжника пенсия. На същата дата е изпратено запорно съобщение до „Изипей” АД за налагане на запор върху сумите по микросметката на длъжника.

С постановление от 19.12.2019 г. е наложена възбрана върху собствени на длъжника недвижими имоти.

На 12.03.2021 г. е постъпила молба от взискателя с искане за предприемане на изпълнителни действия – налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, насрочване на опис на движими вещи и налагане на възбрана на недвижими имоти, налагане на запор върху трудовото възнаграждение или пенсия. На 17.02.2023 г. е постъпило ново искане от взискателя за извършване на посочените изпълнителни действия срещу длъжника.

С оглед установената след справка в НБД „Население” смърт на длъжника Б.А.Ц., настъпила на 06.01.2022 г., с постановление на ЧСИ от 10.07.2023 г. на основание чл. 429, ал. 2 от ГПК на нейно място са конституирани като длъжници в изпълнителното производство наследниците й – Г. Й. М. и А. Й. М..

С молба вх. № 73258/16.10.2023 г. длъжникът Г. Й. М. поискал изпълнителното производство да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Със съобщение изх. № 51814/24.10.2023 г. до длъжника Г. Й. М. същият е уведомен, че по подадената от него молба е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство поради липсата на основание.

Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява. Прекратяването поради т.нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.

Установеният в посочената разпоредба срок е преклузивен и започва от тече от последното изпълнително действие по изпълнителното дело. Изтичането на този срок води до 2 прекратяване на започналото изпълнително производство, но не до погасяване на материалното право и след неговото изтичане може да се започне ново изпълнително производство.

В случая не са налице установените в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство.

С молбата си за образуване на изпълнителното производство от 17.08.2017 г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши всички изпълнителни действия посочени в чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ. Срокът от две години, в който бездействието на взискателя води до прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече от датата на подаване на молбата от взискателя, съдържаща искане от съдебния изпълнител да извърши определено изпълнително действие. Това важи и в случаите, в които взискателят е направил искане, но съдебният изпълнител бездейства, както и когато действието не се извършва, тъй като взискателят не е внесъл дължимите авансово разноски за осъществяване на съответното изпълнително действие. В двугодишния срок от подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело – на 17.05.2019 г. взискателят е подал молба за извършване на конкретни изпълнителни действия срещу длъжника – запор върху вземания, опис на движими вещи и възбрана върху недвижими имоти на длъжника.

Последното извършено изпълнително действие е наложената на 19.12.2019 г. възбрана върху недвижими имоти на длъжника. Преди изтичане на две години от извършване на това изпълнително действие – на 12.03.2021 г. взискателят е отправил ново искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия, а впоследствие с молба от 17.02.2023 г. същият е отправил ново искане за предприемане на посочените изпълнителни действия.

Следователно, не е налице бездействие на взискателя по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

С оглед на горното обжалваният отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство на основанието по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК е законосъобразен и подадената жалба следва да се остави без уважение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г. Й. М. – длъжник по изпълнително дело № 20178630402580 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 в КСЧИ, срещу отказа на съдебния изпълнител, обективиран в съобщение изх. № 51814/24.10.2023 г., да прекрати изпълнителното производство на основание на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4