Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1165 от 05.04.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 7241/2023
Вид
Решение № 1165
Подписан
05.04.2024
В сила
25.11.2025
Състав
Мартин Стаматов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 458 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 460 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 464 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 171 ал. 1 и ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 171 ал. 1 и ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.173, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1165 гр. Варна, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Стаматов при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело № 20233110107241 по описа за 2023 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „***“ *** ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор Ю.Б.Ц., чрез адвокат И. Л. от ***, съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. ***, с която като взискател по изп. дело *** на ЧСИ ***. рег. № *** на КЧСИ, претендира да бъде прието за установено, че не съществува подлежащо на принудително изпълнение вземане за публични задължения посочено в Удостоверение с изх. № ***г. на присъединения взискател - ***гр. ***, ЕИК по БУЛСТАТ ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, спрямо длъжника К.

П. С. ЕГН **********, адрес гр. ***, за сумите от 198,55 лева – сбор на лихвите върху ежемесечните вноски за данък обществено осигуряване, считано от датата /първата на 26.02.2013г./ след падежа на всяка вноска до 25.04.2018г. вкл.; 59,72 лева - сбор на лихвите върху ежемесечните вноски за универсален пенсионен фонд считано от датата /първата на 26.02.2013г./ след падежа на всяка вноска до 25.04.2018г. вкл;

10682,42 лева по публично изпълнително дело ***г. образувано срещу К. С., от които 6029,94 лева – сбор от начислените ежемесечни главници с първа дата 01.01.2012г. до 31.12.2016г. вкл., и 4652,48 лева – сбор от начислените лихви върху всяко от задълженията за главница, за периоди от датите /първата на 27.02.2013г./ следващи падежите им за доброволно плащане посочени в Удостоверение с изх. № ***г. до 03.05.2023г., поради погасяването на правото за принудително му събиране по давност съобразно чл. 171 ал. 1 и ал. 3 ДОПК.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: На 30.06.2021г. между „***“ АД и „***“ ЕАД бил сключен договор за цесия, по силата на който ищецът придобил вземане от Договор за кредит № ***г. от 25.10.2007г. срещу кредитополучатели С. Т. С. и К. П. С., за което е издаден изп.л. по гр.д. ***г. по описа на Районен съд ***. Срещу двамата кредитополучатели било образувано изпълнително дело №***г. по описа на ЧСИ ***, рег. № ***, ВОС, преобразувано по № ***г. по описа на ЧСИ *** ***. Към момента на завеждане на ИМ 1 изпълнителното производство било продължено при ЧСИ ***, с рег. № *** под № *** по нейн опис. Извършена била публична продажба на възбранени по делото имоти при обща цена от 42 122 лева. ЧСИ *** изискала актуално удостоверение за дължими публични задължения за всеки един от длъжниците от ТД на НАП ***. Съгласно Удостоверение с изх. № ****г. към ТД на НАП *** общо дължимите суми от ответника К. С. били в размер на 15 595,05 лева. Общо дължимите суми от С. Т. С. били в размер на 5336.52 лева. Съдебният изпълнител изготвил Протокол за разпределение от 22.05.2023г. по изпълнително дело *** с който разпределил постъпилите 42 000 лева. В полза на съдебният изпълнител били разпределени 1780.40 лева такси и разноски съгласно ТТРЗЧСИ, в полза на ТД на НАП *** 20 931.57 лева, от които 15 595.05 лева публични задължения дължими от К. П. С. и 5336.52 лева публични задължения дължими от С.С., в полза на „***“ ЕАД остатъкът в размер на 19 410.03 лева. С настоящата ИМ се оспорва само дължимостта на публични задължения претендирани от *** от длъжника - ответник К. С. на стойност: 198,55 лева – общ размер на лихва върху вноски за данък обществено осигуряване за периода 26.02.2013г. до 25.04.2018г. вкл.; 59,72 лева – общ размер на лихва върху вноски за универсален пенсионен фонд за периода 26.02.2013г. до 25.04.2018г. вкл.; 10682,42 лева по публично изпълнително дело ***г. образувано срещу К. С., от които 6029,94 лева общо начислена главница за периода 01.01.2012г. до 31.12.2016г. вкл., и 4652,48 лева – начислена лихва за всяко от задълженията по главницата за периода от датата, следваща срока за доброволно плащане до 03.05.2023г., представляваща част от вземане по публично изпълнително дело ***. образувано срещу К. С., които са включени в процесното разпределение на основание Удостоверение с изх. № ***г. от ТД на НАП ***. Не се оспорва дължимостта на разликата до 15240,84 лева, за която сума е образувано изпълнителното дело от публичен изпълнител с № ***г. срещу К. С..

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник *** ***, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска. Сочи, че *** *** представляваща държавата е присъединен взискател по ИД *** на ЧСИ с рег. № 719 на основание чл. 458 от ГПК, за публични вземания на държавата в общ размер на 15 595.05 лева и реда за оспорване, установяване, събиране, отписване на публични задължения е по ДОПК и съответните нормативни актове, а не по реда на чл. 464 от ГПК. Твърди се, че публичните задължения на К. П. С. по УПФ, ДОО, ЗО и лихви за тях, най-старото от които се отнася за период 2012г. е следвало да бъде платено през 2013г., и давността за погасяването му започва да тече през 2014г., поради което 10г. давност за най-старото задължение изтича в края на 2023г. и не е погасена към настоящия момент, както правилно е отразено в издаденото от НАП Удостоверение № ***г. Относно изтичане на 5г. давност съгл. чл.171, ал.1 от ДОПК, сочи, че не се следи служебно от НАП съгласно чл.173, ал.2 от ДОПК, поради което позоваването на ищеца на кратка давност по тази разпоредба е неоснователно. Прави се възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК.

От ответника К. С. не е подаден отговор на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства – договор за прехвърляне на вземания № ***г., приложение № *** към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен между „***“ АД и „***“ АД на 30.06.2021г., протокол за приключване във връзка с Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 30.06.2021г. сключен между „***“ АД и „***“ АД, изпълнителен лист от 28.10.2013г. по гр.д.№ ***г. по описа на ВРС, *** състав, молба вх.№ ***г., уведомление от 06.07.2022г. от ЧСИ *** до С.С., уведомление от 06.07.2022г. от ЧСИ *** до К.С., молба вх.№ 46342/26.1.2021г., съобщение изх.№ 23169/06.10.2022г., съобщение изх.№ 23173/06.10.2022г., удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки с вх.№ 20612/06.12.2022г., удостоверение изх.№ ***г., протокол за разпределение на 2 постъпила сума от публична продан от 22.05.2023г., се установява, че:

На

30.06.2021г. между „***“ АД и „***“ ЕАД бил сключен договор за цесия, по силата на който придобил вземане от Договор за кредит № ***г. от 25.10.2007г. срещу кредитополучатели С. Т. С.и К. П. С., за което е издаден изп. лист по гр.д. ***г. по описа на Районен съд ***. Срещу двамата кредитополучатели било образувано изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ ***, рег. № ***, преобразувано под №***г. по описа на ЧСИ ***, ***. Към момента на завеждане на ИМ изпълнителното производство било продължено под № *** по опис на ЧСИ ***, с рег. № ***, с район ОС ***. Извършена била публична продажба на възбранени по делото имоти при обща цена от 42122 лева. ЧСИ *** изискала актуално удостоверение за дължими публични задължения за всеки един от длъжниците от ТД на НАП *** Съгласно Удостоверение с изх. № ***г. към ТД на НАП *** общо дължимите суми от ответника К. С. били в размер на 15 595,05 лева. Общо дължимите суми от С.Т. С. били в размер на 5336.52 лева. Съдебният изпълнител изготвил Протокол за разпределение от 22.05.2023г. по изпълнително дело ***с който е разпределил постъпилите 42000 лева в полза на съдебният изпълнител 1780.40 лева такси и разноски съгласно ТТРЗЧСИ, в полза на ТД на НАП *** - 20931.57 лева, от които 15595.05 лева публични задължения дължими от К. П. С. и 5336.52 лева публични задължения дължими от С. С., и в полза на „***“ ЕАД - 19 410.03 лева.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е отрицателен установителен с правно основание чл. 464 ГПК.

В цитираната норма е предвиден правен способ, чрез който един от конкуриращите взискатели в изпълнителното производство оспорва вземането на друг взискател-привиден кредитор на същия длъжник. Предмет на този иск е установяване несъществуването на вземането, обективирано в изпълнителния титул, с който привидният кредитор се легитимира като взискател, или установяване, че не съществува право на принудително изпълнение за събирането му поради изтекла давност. Правният интерес от този иск възниква от момента на присъединяване на взискателя към вече образуваното изпълнително производство, от който обективно възниква конкуренция между взискателите за удовлетворяване на вземанията им от имуществото на длъжника, и съществува до момента, до който сумата по разпределението не е предадена на взискателя с оспореното вземане С оглед дадената правна квалификация на иска, ищецът следва да установи наличието на правен интерес от предявяването му – наличието на висящ изп. процес, по който ищецът е взискател, а ответниците респ. присъединен взискател и длъжник, като по това изп. дело е извършено разпределение на събрани суми не повече от един месец преди предявяване на иска, респ. ответникът /взискател/ носи доказателствената тежест за установяване наличието на материално- и процесуалноправна законосъобразност на изпълнителния процес по изпълнителното дело, по което е присъединен като взискател, вкл. като докаже съществуването на подлежащо на принудително изпълнение материално право в неговия патримониум при образуване на делото и понастоящем, както и наличие на годно изпълнително основание; предприети от него правни действия, с които е прекъснал или спрял давността по отношение на вземането, считано от издаване на съответното изп. основание; другият ответник /длъжник/ следва да докаже евентуално твърдяни от него факти, на които основава правата си. В този смисъл е трайната съдебна практика – пр. Решение № 104 от 16.08.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2683/2018г., IV г. о., ГК.

В случая не се спори, че ищецът и ответникът *** гр. *** имат качеството на взискатели по изпълнително дело *** по описа на ЧСИ ***, с рег. № *** на КЧСИ, с район ***. По това изп. дело на 22.05.2023г. е извършено разпределение по см. на чл.

460 ГПК, като процесният иск от е подаден ищеца /взискател/ на 06.06.2023г. в 3 законоустановения едномесечен срок. По изложените съображения съдът намира иска за допустим.

В изходящ от ответника **** гр. ***документ – удостоверение № ***г. са посочени датите на изискуемост на оспорените вземания за главници и периодите на начислените лихви за забава върху тях, като считано от тях към датата на извършеното разпределение са изтекли сроковете по чл. 171ал. 1 и ал. 3 ДОПК.

В настоящия случай въпреки разпределената доказателствена тежест и даденото на ответника – взискател изрично указание, че не е поискал или представил относими и допустими доказателства относно горепосочените факти в негова тежест на доказване, от негова страна процесуални действия за установяването им не са извършени /пр. за прекъсване или спиране на давността чрез извършени изп. действия по публично изпълнително дело ***. или др./

Въз основа на изложените доводи съдът намира, че искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл. 78 ал. 1 ГПК право на разноски има ищеца. В случая, доколкото повод за завеждане на иска е станал единствено конкуриращия взискател *** гр. *** следва в негова тежест да се възложат разноските по делото на стойност 516,30 лв. за държавна такса.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 464 ГПК по отношение на „***“ ЕАД ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор Ю.Б.Ц., като взискател по изп. дело *** на ЧСИ *** рег. № *** на КЧСИ, че не съществува подлежащо на принудително изпълнение вземане за публични задължения посочено в Удостоверение с изх. № ***г. на присъединения взискател - *** гр. ***, ЕИК по БУЛСТАТ ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, спрямо длъжника К. П. С.