Решение № 860 от 01.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 860 гр. Пловдив, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев при участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20265300500712 по описа за 2026 година

Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Постъпила е ВЖ от „Бест кепитъл България „ ЕАД/ предишно наименование „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *** против Решение № 51/ 05.01.2026г. по гр.д.№ 7596/20205г. на ПРС, с което е отхвърлен предявеният на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ГПК от БЕСТ Кепитъл България" ЕАД /с предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД/, ЕИК: *** против М. В. Д., ЕГН ********** за заплащане на разликата от уважения размер до пълния претендиран размер от 870,79 лева /445,23 евро, както и предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл.

240, ал. 2 и чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на сумата в размер на 104,27 лева/53,31 евро - договорна лихва за периода от 20.05.2022 г. до 17.12.2022 г. и 636,02 лева/325,19 евро - неустойка, дължима поради неизпълнение на задължение по чл. 8 от Договор за паричен заем № 991943/20.05.2022 г. за осигуряване на обезпечение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 27.02.2025 г. до окончателното изплащане Писмен отговор не е постъпил от въззиваемата страна М. В. Д., редовно уведомен.

ПОС като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като 1 процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Съдът е сезиран с обективно съединени осъдителни искове във връзка с указания на заповедния съд по реда на чл.415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 ГПК от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД против М. В. Д. за заплащане на претендирани суми по сключен договор за паричен заем от 20.05.2022г. между ответника и „Креди Йес“ ООД, вземанията по който са били прехвърлени впоследствие на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД по договор за цесия от 17.12.2022г., съответно за сумата 870,79 лева- непогасена главница, 104,27 лв – договорна лихва и 636,02 лв – неустойка за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на вземанията, ведно със законната лихва върху вземанията от подаване на заявлението по чл.417 ГПК по ч. гр. д. № 387/2025г. на ПРС. Договорените клаузи по сключения договор за паричен заем били за предоставяне на потребителя на сума от 1000 лева на 7 погасителни вноски от по 254 лева, при месечен лихвен процент от 3,330 % и ГПР - 48,67 %, с клауза за предоставяне на обезпечение / чл.6 от договора/ и договорена неустойка в размер на 640,43 лева при непредоставянето й / чл.8 от договора/.

ПРС е извършил служебна проверка на процесния договор за наличието на неравноправни клаузи като потребителски договор, като е констатирал нарушение на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК поради необоснованост на посочения Годишен процент на разходите съгласно изискването на чл.19, ал.1 ЗПК във връзка с приложение на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК , вкл. разходите по допълнителните услуги – в случая застрахователните премии, както и предвидената неустойка по договора, които следва да се включат в ГПР.

Поради това е отчетено наличието на скрито оскъпяване на кредита, което поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, в явно противоречие с Директива 93/13/ЕИО. С оглед на това на основание чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК процесният договор е приет за недействителен и на основание чл.23 ЗПК присъдена на ищеца- кредитор само непогасената част от дължимата главницата по договора в размер на 381,42 лева.

С настоящата ВЖ кредиторът поддържа претенциите си за присъждане и на акцесорните вземания по процесния договор с оспорване на правните изводи на ПРС относно констатираната недействителност на договора, както и с възражението, че не е присъдена законната лихва върху главницата. Доводите са неоснователни, а фактическите и правни изводи съответстват на обективираното в процесния договор за паричен заем относно договорените между страните по него условия, част от които представляват неравноправни клаузи, водещи до значително неравновесие в правата на страните по договора, въвеждащи в явно заблуда потребителя и при заобикаляна на закона, водещо до оскъпяване на кредита при липса на яснота и предварителна информация за потребителя за преценка относно цената на получавания финансов ресурс по кредита. Постановеното решение е в пълно съответствие с установената съдебна практика по идентични казуси с аналогични параметри по съдържанието на процесния договор, споделяна от настоящата въззивна инстанция , при която дефицитът от информация относно вида, броя и характера на разходите , които са включени в обобщения посочен в договора годишен процент на разходите от 48, 678%, води 2 до извод за необоснованост и непредвидимост за потребителя относно действителния размер на тези разходи при липса на реална възможност за преценка и информиран избор относно икономическата обоснованост при сключване на договора. Въззивният съд приема в съдебната си практика наличието на нарушения на изискванията на чл.5 и чл.11, ал.1 т.10 ЗПК, вкл. поради нищожност на клаузата по чл.8 относно договорената неустойка в размер на 640,43 лева, съставляваща приблизително 2/3 от главницата по кредита и излизаща извън присъщите й обезпечителни и гаранционни функции, водеща до скрито оскъпяване на кредита в чистата му договорена стойност от 1000 лв , при явно нарушение на ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, представляващо „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП.

Не са в противоречие с установената константна съдебна практика принципно и правните изводи относно необходимостта разходите за застрахователните премии, както и тези за неустойка при непредоставяне на изискваното от кредитора обезпечение, да бъдат включени в ГПР, което изначално е определен само като процентно съотношение при липса на детайлизация в изпълнение на императивното изискване за яснота по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

В аналогична насока е приеманото от настоящата инстанция във връзка с чл.15 от Общите условия към договора за заем № 991943/ 20.05.2025г., като се намира, че застрахователните вноски следва да се включат като разходи в ГПР, тъй като същият следва да включва всички разходи по договора. Както се посочи в конкретния случай липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР в посочения му размер от 48, 678%, което е довод за бланкетното му посочване и не дава възможност да се проверят индивидуалните компоненти и съответствието му на разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, за който да е посочено не само цифровото изражение какъв ГПР от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, а изчерпателно да бъдат посочени всички разходи. Дали сключването на застраховка е задължително условие или не за получаване на кредита и дали потребителят сам е пожелал сключването й, е несъстоятелен, доколкото принципно преценката за неравноправния характер на такава клауза, водеща до оскъпяване на кредита поради поемане на разходи в значителен размер във връзка с неговото сключване, води до неравновесие между правата и задълженията на страните не е в интерес на потребителя, в насока на която е и съдебната практика на СЕС, вкл. с изрично произнасяне по поставения въпрос от жалбоподателя дали процесния разход следва да се включи в ГПР. Така именно освен постановеното решение на Съда на ЕС от 21.04.2016г по дело С-377/14 , така и актуалното Решението на СЕС от 21 март 2024г. по дело С-714/22 постановява, че понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисионни, такси и всякакви видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора с изключение на нотариалните /такси/; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по специално застрахователни премии , също се включват , ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е условие за получаването на кредита или получаването му при предлаганите условия, макар и в основния договор да е посочено, че застраховката не е задължителна.

3

Възражението относно наличието на неприсъдена законна лихва върху дължимата част от главницата по кредита е неотносимо в производството по обжалване на решението по реда на чл.258, ал.1 ГПК поради предвидената правната възможност за реализиране на правата по чл.247, ал.1 или чл.250 , ал.1 ГПК за допускане на очевидна фактическа грешка или допълване на постановеното решение.

По така изложените съображения жалбата се явява неоснователна, а обжалваното решение в обжалваната му част ще се потвърди като правилно, обосновано и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр. I ГПК, въззивният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 51/ 05.01.2026г постановено по гр. д. № 7596/ 2025г по описа на ПРС в частта , в която е отхвърлен предявеният на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ГПК от БЕСТ Кепитъл България" ЕАД /с предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД/, ЕИК: *** иск против М. В. Д., ЕГН ********** за заплащане на разликата от уважения размер от 381,42 лв до пълния претендиран размер от 870,79 лева /445,23 евро, както и предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 и чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на сумата в размер на 104,27 лева/53,31 евро - договорна лихва за периода от 20.05.2022 г. до 17.12.2022 г. и 636,02 лева/325,19 евро - неустойка, дължима поради неизпълнение на задължение по чл. 8 от Договор за паричен заем № 991943/20.05.2022 г. за осигуряване на обезпечение, като неоснователен.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5