Решение № 10762 от 05.10.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 2178/2022
- Вид
- Решение № 10762
- Подписан
- 05.10.2022
- Състав
- ПЕТЪР САВОВ САВЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 187 · Кодекс на труда
- чл. 195, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал. 2, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 357, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 10762 гр. София, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ПЕТЪР С. САВЧЕВ при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г. като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело № 20221110102178 по описа за 2022 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ гр.София, 05.10.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в в открито заседание на четвърти октомври 2022 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2178/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.т. 1, 2 от КТ и чл. 357, ал. 1 от КТ.
1
Ищецът Д. Г. Я., ЕГН: **********, адр. гр. София, ул. „.. твърди, в депозираната си искова молба, че е работила по трудов договор с ответника .. 94-96, на длъжността „помощник възпитател”. Ищецът твърди, че със заповед № 101/12.01.2022 г. трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – поради дисциплинарно уволнение. Счита, че заповедта за уволнението й е незаконосъобразна, поради което моли същата да бъде отменена, като такава, както и да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.
Твърди, че отново на 12.01.2022 г. й е връчена заповед № 99/12.11.2022 г. /датата на заповедта очевидно е технически сгрешена, доколкото няма спор, че заповедта е от 12.01.2022 г./, с която й е наложено дисциплинарно наказание „забележка”. Твърди, че посочената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „забележка” е незаконосъобразна. Ето защо, моли заповед № 99/12.11.2022 г. да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Твърди, че отново на 12.01.2022 г. й е връчена заповед № 100/12.01.2022 г. , с която й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Твърди, че посочената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” е незаконосъобразна. Ето защо, моли заповед № 100/12.01.2022 г. да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Моли присъждане на деловодни разноски.
Ответникът оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни, по съображения, изложени в отговора на исковата молба. Моли присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т.т. 1 и 2 КТ:
Видно от неоспорения от страните доклад по чл. 146, ал. 1 от ГПК, страните не спорят и съдът приема за установено по делото, че ищецът е работил по трудов договор при ответника на длъжността „помощник възпитател”, когато трудовото му правоотношение било прекратено със заповед № 101/12.01.2022 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – поради дисциплинарно уволнение. Посочената заповед е приложена под л. № 30 от делото, като съдът приема, че при изготвянето й не е спазен императивът на чл. 195, ал. 1 от КТ, което определя заповедта, като незаконосъобразна. Съгласно посочената разпоредба, заповедта за уволнение следва да съдържа конкретно посочване на дисциплинарното 2 нарушение по характер и дата, което се свързва с осигуряването правото на защита на уволнения. В посочената заповед не се съдържат конкретни дисциплинарни нарушения, а само общо е посочено, че 12.01.2022 г. не е изпълнена работа и е застрашен емоционалнопсихическият на децата. Посоченото е крайно недостатъчно, за да се определи заповедта като мотивирана.
Въз основа на изложеното до тук, съдът приема, че исковете по чл. 344, ал. 1, т.т. 1 и 2 КТ следва да се уважат без да се обсъждат други възражения на ищеца и ответника.
По обективно съединените искове с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ:
Видно от неоспорения от страните доклад по чл. 146, ал. 1 от ГПК, страните не спорят и съдът приема за установено по делото, че ищецът е работил по трудов договор при ответника на длъжността „помощник възпитател”, когато на 12.01.2022 г. са му връчени заповед № 99/12.11.2022 г. /датата на заповедта очевидно е технически сгрешена, доколкото няма спор, че заповедта е от 12.01.2022 г./, с която й е наложено дисциплинарно наказание „забележка” и заповед № 100/12.01.2022 г. , с която й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Посочените заповеди са приложена съответно под л.л. №№ 34 и 32 от делото, като съдът приема, че при изготвянето им не е спазен императивът на чл.
195, ал. 1 от КТ, което определя заповедите, като незаконосъобразни. Съгласно посочената разпоредба, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да съдържа конкретно посочване на дисциплинарното нарушение по характер и дата, което се свързва с осигуряването правото на защита на уволнения. В посочените заповеди не се съдържат конкретни дисциплинарни нарушения. В заповед № 99/12.11.2022 г. само общо е посочено, че 12.01.2022 г. е злоупотребено с доверието и уронено доброто има на работодателя /преписан е текстът от закона – чл. 187 от КТ/, като същото е посочено е в заповед № 100/12.01.2022 г. Посоченото е крайно недостатъчно, за да се определи заповедите като мотивирани.
Въз основа на изложеното до тук, съдът приема, че исковете по чл. 357, ал. 1 от КТ следва да се уважат без да се обсъждат други възражения на ищеца и ответника.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗАдв във вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. К. Д. Г., БУЛСТАТ: **********, адр. гр. .. сумата от 2 360 лв. разноски по делото. На осн. чл. 78, ал.
6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 320 лв.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
3
ПРИЗНАВА, че ответника .. 94-96 незаконно е уволнил ищеца Д. Г. Я., ЕГН: **********, адр. гр. София, ул. „.. от заеманата длъжност „помощник възпитател” със заповед № 101/12.01.2022 г. , и отменя заповед № 101/12.01.2022 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА ищеца Д. Г. Я., ЕГН: **********, адр. гр. София, ул. „.. на длъжността „помощник възпитател” при ответника .. 94-96.
ОТМЕНЯ заповед № 99/12.11.2022 г. , с която ответникът .. 94-96 е наложил на ищеца Д. Г.
Я., ЕГН: **********, адр. гр. София, ул. „.. дисциплинарно наказание „забележка”.
ОТМЕНЯ заповед № 100/12.01.2022 г. , с която ответникът .. 94-96 е наложил на ищеца Д.
Г. Я., ЕГН: **********, адр. гр. София, ул. „.. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
ОСЪЖДА ответника .. 94-96 да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. К. Д.
Г., БУЛСТАТ: **********, адр. гр. .., на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗАдв във вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 2 360 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА ответника .. 94-96 да заплати на СРС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 320 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4