Решение № 62 от 04.03.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Дупница, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита Пл. Алексиева при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно наказателно дело № 20261510200029 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Г. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. РР.........., ул. Д. Г. №......... със съдебен адрес: гр.

Перник, ул. ,,Черешово топче“ № 2, офис 12, А. С., обжалва Наказателно постановление № 9742/12.12.2025 г., издадено от Началник отдел ,,Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция ,,Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция ,,Пътна инфраструктура“ – гр. София, с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание ,,ГЛОБА“ в размер на 3 000 лв. /1533.88 евро/ за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, ,,в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. С писмена молба по делото процесуалният му представител – адв. С. моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по съображения изложени в същата, както и да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 306,76 евро.

Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт Л., която моли да бъде потвърдено наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното от фактическа страна:

На 14.11.2025 г. около 10:20 ч. на път I-1, км 322 на отбивна площадка в посока гр.

Перник – гр. Дупница, М. Н. и Р. Г. - служители на Дирекция ,,Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ извършили проверка, при която установили, че Г. К. В. управлява и извършва превоз на товари с МПС с четири оси, с две управляеми оси марка ,,........ ",модел .........., с рег. №......... като в процеса на извършената проверка установили, че водачът извършва превоз на асфалт, видно от кантарна бележка /измерване/ № 14845/14.11.2025 г.

При направеното измерване с техническо средство - електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118845 и ролетка № 1311/18/5 м е констатирано следното: при измерено разстояние между осите 1,40 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 31.950 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква ,,в“ от Наредбата, 1 като превишението е с 12.950 тона. Резултатите от извършеното измерване са отразени в кантарна бележка № 400/ 14.11.2025 г. и са предявени на жалбоподателя.

За така констатираното нарушение актосъставителят М. Н. в присъствието на свидетеля Р. Г. съставил на жалбоподателя В. АУАН № 0011065 от 14.11.2025 г. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. ,,в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Водачът В. го подписал без възражение и въз основа на съставения акт, АНО издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП наложил съответното административно наказание.

Въз основа на установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, се налагат следните правни изводи:

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за обжалване. По същество се явява неоснователна.

Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове. В допълнение към изложеното следва да бъде посочено, че с изменението на чл.

189, ал. 12 от ЗДвП (Доп. ДВ, бр. 51 от 2007 г., предишна ал. 4, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) изрично е предвидена компетентност на председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или определени от него длъжностни лица, да издава наказателни постановления, каквато не е била предвидена в разпоредбата в относимата й редакция (Изм. и доп. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.08.2023 г.). Във връзка с това законово изменение настоящия съд възприема, че едва след 07.09.2025 г. за председателя на управителния съвет на АПИ е налице посочената в ЗДвП компетентност да издава наказателни постановления и за установени нарушения извън първоначално определения кръг с разпоредбата на чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП в относимата й редакция (Доп. ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 10.02.2023 г.), касаеща административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в. С изменението е разширен обхвата на компетентността на председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или оправомощени от него длъжностни лица, да издават наказателни постановления и за нарушения по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и нарушения по чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, който ясно е разбрал в извършването на какво административно нарушение е обвинен и е имал възможността да предприеме необходимите действия за защита на своите права и законни интереси. При проверка за законосъобразността на издадено наказателно постановление, съдът винаги е инстанция по същество и следва да прецени дали от АНО правилно е приложен материалният закон. В настоящия случай съдът констатира, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите пътни превозни средства и техните ремаркета, както и условията и редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване са уредени в Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни товари и/или тежки ППС.

В случая измерените параметри на управляваното от жалбоподателя ППС показват, че същото е ,,тежко“ по см. на чл. 3, т. 2 от Наредбата. Според последната разпоредба, тежки ППС са тези, които имат натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7.

Чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

В настоящия случай е нарушена именно тази разпоредба, във вр. с разпоредбите на Наредба № 11/2001 г. Установено е безспорно, че при измерено разстояние между осите 1,40 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 31.950 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква ,,в“ от Наредбата, като превишението е с 12.950 тона. В тази насока са показанията на свидетелите Н. и Г., които съдът кредитира като обективни, безпристрастни и съдействащи за изясняване на фактическата обстановка по делото. Те се подкрепят и от представените от АНО документи, удостоверяващи изправността на измервателните уреди: Удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване на ел. везна; Заявление за последваща проверка с регистрация за последващите проверки; ЕС декларация за съответствие с 2

Директива 2014/32/ЕС и Сертификат за съответствие на ролетката.

Чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП предвижда административно наказание "глоба" в размер на 3000 лв. за водач, който управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

В процесния случай е осъществен състав на административно нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – жалбоподателят е управлявал тежко ППС, с натоварване на оси, които надвишават нормите, определени в Наредба № 11/03.07.2001 г. Затова и правилно е санкциониран на основание цитираната разпоредба.

Според § 1, т. 14 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г., "неделим товар" е товар, който не може да бъде разделен на две или повече части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело до излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди, и който поради своите размери или маса не може да бъде превозван от МПС, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата.

Видът на превозвания товар в конкретния случай – асфалт, може да бъде ,,разглобен /разделен/ на части“ /чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г./, без това деление да доведе до излишни разходи /касателно извършването на самото деление/ или да породи риск от нанасяне на вреди /§ 1, т. 14 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г./, като позволява превозването на същия в рамките на общественото ползване на пътищата (чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. / с превозно средство, ремарке или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на Наредбата /§ 1, т. 14 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. /.

В този смисъл и с оглед вида на превозвания товар, не е необходимо водачът да разполага нито с разрешително, нито с разрешение въз основа квитанция за заплатени пътни такси във връзка с извършвания превоз. Разрешаването на движение на тежко ППС в рамките на специалното ползване на пътищата в този случай би било незаконосъобразно.

Това е така предвид, че нормативната уредба, регламентираща движението на извънгабаритни ППС – с маса или размери над законоустановените, няма за основна цел набирането на приходи /разрешаването във всички случаи става след заплащане на съответни такси, независимо дали в хипотеза на издаване на разрешително или в хипотеза на разрешаване въз основа само на квитанция за заплатени такива такси/. Една от целите на ЗП е упражняването, в рамките на управлението на пътищата, на контрол на превозните средства с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване /арг. от чл. 19, ал. 2, т. 6 от ЗП/. Съгласно чл. 27 от ЗП, АПИ проучва интензивността на движението и контролира теглото, осовото натоварване и габаритните размери на ППС чрез устройства за отчитане на тези характеристики с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Предвид това, независимо от предвидената в ЗП възможност за движение на извънгабаритни ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, разрешаването на такова движение в рамките на специалното ползване на пътищата (§ 1, т. 8 от ДР на ЗП, във вр. с чл. 18, ал. 5 от ЗП и § 2 от ПЗР на Наредбата за специалното ползване на пътищата, във вр. с Наредба № 11/03.07.2001 г., издадена на основание чл. 139 от ЗДвП), обвързано във всички случаи със заплащането на такси при превишаване на допустимите стойности, не е самоцел. Такова следва да се извършва само при отсъствие на друга възможност това движение/превоз, да могат да бъдат осъществени в рамките на общественото ползване на пътищата. Което е с основна превантивна цел – пътищата за обществено ползване да бъдат експлоатирани правилно, съответно да бъдат предпазени от разрушаване, до каквото без съмнение води движението конкретно на тежки ППС. Каквото ясно регламентира и разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. Т. е. във всички случаи, в които е налице възможност конкретен товар да бъде разделен на части, съответно превозен в рамките на общественото ползване на пътищата с превозно средство, ремарке или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата, така че ППС, с което превозът се извършва да не надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, е налице изрична забрана (арг. от общата разпоредба на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП) за превоз на товара по начин, по който със същия конкретно ППС ще бъде претоварено, съответно извънгабаритно – тежко, по смисъла на чл. 3 във вр. с чл. 6 и чл. 7 от Наредба № 11/03.07.2001 г.