Определение № 3369 от 11.10.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3369 гр. София, 11.10.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Д. Й. Н. като разгледа докладваното от И. Д. Й. Н. Административно наказателно дело № 20231110201649 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.63д от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.248 от ГПК.

Образувано е по молба по чл.248 от ГПК с вх. № 217319/01.08.2023г., подадена от процесуалния представител на въззиваемата страна с искане да се измени Решение № 3592 от 25.07.2023г. по НАХД № 1649/2023г. по описа на СРС, НО, 10 състав в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

На основание чл.63д от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.248, ал.2 от ГПК, с Разпореждане от 02.08.2023г. СРС – 10 състав е разпоредил да изпрати препис от молбата с вх. № 217319/01.08.2023г. на жалбоподателя Ц. и на адв.

К., като е дадено право на отговор в 1-седмичен срок от получаване на съобщението. Съобщенията за това Разпореждане на съда, ведно с препис от молбата от 01.08.2023г., са връчени на адвокат К. и на жалбоподателя Ц. на 07.09.2023г. – видно от лист 22 и лист 23 от делото. От адв. К. - пълномощник на Л. Ц. е депозирано по делото становище с вх. № 252370/12.09.2023г.

(докладвано на съдията – докладчик с делото на 21.09.2023г. ). В него се посочва, че молбата за изменение на Решението на СРС е неоснователна, тъй като жалбоподателят е поискал присъждане на разноски и пред всички съдебни инстанции, а АССГ в Решението си изрично е указал при новото разглеждане на делото СРС да се произнесе за разноските. Обръща се внимание, че и за трите съдебни инстанции поисканото адвокатско възнаграждение е в минимален размер. Иска се молбата с вх. № 217319/01.08.2023г. да бъде оставена без уважение.

СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните, прие следното от фактическа и правна страна :

По НАХД № 1649/2023г. по описа на СРС, НО, 10 състав е постанов ено 1

Решение № 3592/25.07.2023г., с което е отменено Наказателно постановление № СОА22-РД11-685 от 30.06.2022г., издадено от Заместник кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на основание чл.22, ал.5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.178е от Закона за движение по пътищата, на Л. Ц. Ц. е наложена „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП. Със същото Решение СРС е осъдил Столична община да заплати на Л. Ц. Ц. сумата от 1000 (хиляда) лева за направени по делото разноски за адвокат пред СРС, НО, 129 състав, пред АССГ, XXIII касационен състав и пред СРС, НО, 10 състав.

Решението на СРС е съобщено на въззиваемата страна Заместник кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“ на 27.07.2023г. (видно от лист 19 от делото). Срокът за обжалване на Решението на СРС е 14-дневен и започва да тече за въззиваемата страна от тази дата – 27.07.2023г. От същата дата следва да се пресмята и срокът за подаване на молба за изменение на Решението – съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, към която норма препраща чл.63д от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК. Считано от 27.07.2023г., срокът по чл.248, ал.1 от ГПК за въззиваемата страна изтича съответно на 10.08.2023г. Молбата за изменение на съдебното решение на СРС е подадена от процесуалния представител на въззиваемата страна в СРС на 01.08.2023г.

Поради това и доколкото изхожда от лице с представителна власт (съгласно пълномощното, приложено на лист 9 от делото), съдът приема, че молбата по чл.248 от ГПК е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Първоначално по повод на жалбата на Л. Ц. Ц. срещу Наказателно постановление № СОА22-РД11-685 от 30.06.2022г., издадено от Заместник кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, е било образувано НАХД № 10255/2022г. по описа на СРС, НО, 129 състав. С Решение № 3609 от 29.09.2022г. съдът е потвърдил Наказателното постановление. С Решение № 524/31.01.2023г. АССГ – XXIII касационен състав е отменил Решение № 3609 от 29.09.2022г. на СРС, НО, 129 състав по НАХД № 10255/2022г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СРС. Тогава е било образувано НАХД № 1649/2023г. по описа на СРС, НО, 10 състав.

В Решение № 524/31.01.2023г. АССГ – XXIII касационен състав изрично указва на съда, на който връща делото за ново разглеждане (т.е. на СРС, НО, 10 състав) да се произнесе по разноските, ако такива са претендирани, съгласно чл.226, ал.3 от АПК. Именно в изпълнение на тези /задължителни за 2 настоящия съдебен състав/ указания СРС, НО, 10 състав се е произнесъл в Решение № 3592/25.07.2023г. по НАХД № 1649/2023г. по описа на СРС, НО, 10 състав и относно разноските, които жалбоподателят е направил пред СРС, НО, 129 състав, пред АССГ, XXIII касационен състав и пред СРС, НО, 10 състав. С оглед направения от СРС, НО, 10 състав извод, че Наказателното постановление следва да се отмени, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК органът, издал процесното НП (т.е. Столична община) следва да плати на жалбоподателя направените от него разноски, тъй като такива са изрично поискани.

Според пълномощното на лист 4 от НАХД № 10255/2022г. по описа на СРС, НО, 129 състав Л. Ц. е платил на адв. К. сумата от 300 лева при първото разглеждане на делото от СРС. Според пълномощното на лист 8 от КНАХД № 10401/2022г. по описа на АССГ Л. Ц. е платил на адв. К. сумата от 300 лева – за процесуално представителство пред АССГ. Съгласно пълномощното на лист 8 от НАХД № 1649/2023г. по описа на СРС, НО, 10 състав Л. Ц. е платил на адв. К. сумата от 400 лева при второто разглеждане на делото от СРС (от СРС, НО, 10 състав). И в трите пълномощни е записано, че сумите са платени в брой и съответните документи служат като разписка за извършеното плащане (в този смисъл е и точка 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС). Поради това съдът няма основание да не приеме, че за защита в този правен спор жалбоподателят е платил на адвокат общо сума в размер на 1000 лева, колкото е посочено и в списъка с разноски на лист 11 от НАХД № 1649/2023г. по описа на СРС, НО, 10 състав.

Същевременно процесуалният представител на въззиваемата страна до приключване на последното заседание пред СРС, НО, 10 състав не е направил изрично възражение за прекомерност на поискания хонорар, а само е коментирал, че няма направено плащане на адвокатското възнаграждение.

Едва в молба с вх. № 217319 от 01.08.2023г. процесуалният представител на въззиваемата страна прави възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение.

Щом процесуалният представител на въззиваемата страна не е поискал присъждане на по-нисък размер на разноските за адвокат на жалбоподателя Ц. до приключване на съдебните прения пред СРС на 25.04.2023г., то съдебният състав няма основание да прилага чл.63д, ал.2 от ЗАНН и следва да присъди разноските, за които по делото са представени доказателства, че са реално 3 сторени от жалбоподателя за адвокат пред СРС, НО, 129 състав, пред АССГ, XXIII касационен състав и пред СРС, НО, 10 състав, т.е. общо 1000 лева. Друг е въпросът, че всяко от договорените адвокатски възнаграждения за защита на жалбоподателя в производството пред СРС, НО, 129 състав, пред АССГ, XXIII касационен състав и пред СРС, НО, 10 състав е било в минимален размер според действащата към датата на плащане на хонорара разпоредба на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Самият законодател е определил, че при „глоба“ до 1000 лева (пък била тя и само 50 лева, както е в този случай ) минималното адвокатско възнаграждение е 300 лева /до 04.11.2022г./, респ.

400 лева /след 04.11.2022г./. Производството пред СРС, НО, 129 състав се е развило преди 04.11.2022г., а производствата пред АССГ, XXIII касационен състав и пред СРС, НО, 10 състав са се развили след 04.11.2022г., поради което и изплатените възнаграждения на адв. К. са, както следва : 300 лева (съгласно пълномощното на лист 4 от НАХД № 10255/2022г. по описа на СРС, НО, 129 състав), 300 лева (според пълномощното на лист 8 от КНАХД № 10401/2022г. по описа на АССГ) и 400 лева (съгласно пълномощното на лист 8 от НАХД № 1649/2023г. по описа на СРС, НО, 10 състав). Всяко от тях се явява в рамките на минималното адвокатско възнаграждение за съответната инстанция, а сборът им е именно 1000 лева, колкото СРС е присъдил в тежест на Столична община с Решението си по НАХД № 1649/2023г. по описа на СРС, НО, 10 състав. Поради това няма основание да се изменя Решението на СРС, НО, 10 състав в частта относно присъдените разноски.

Водим от изложеното по-горе настоящият съдебен състав прие, че молбата по чл.248 от ГПК, с която е сезиран в срока за обжалване на Решението на СРС по НАХД № 1649/2023г. по описа на СРС, НО, 10 състав е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248 от ГПК с вх. № 217319/01.08.2023г., подадена от процесуалния представител на въззиваемата страна с искане да се измени Решение № 3592 от 25.07.2023г. по НАХД № 1649/2023г. по описа на СРС, НО, 10 състав в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

4

Определението може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване Решението на СРС, а именно по реда на АПК пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5