Разпореждане № 7466 от 31.08.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 7466 гр. Кюстендил, 31.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520103964 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по заявление от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Р. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми:

1) 35,27 евро – абонаментни такси за ползвани електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от *** г. към Договор с партиден номер ***, за услуга с номер ***, с план А1 ТВ 100+ CS Mar'23, за периода от 07.01.2024 г. до 06.06.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 24.08.2026 г. до окончателното изплащане;

2) 8,66 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 25.02.2024 г. до 23.08.2026 г.;

3) 19,79 евро – такса за събиране на дължими суми по Договор с партиден номер *** за периода от 07.03.2024 г. до 06.04.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 24.08.2026 г. до окончателното изплащане;

4) 4,66 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 25.04.2024 г. до 23.08.2026 г.;

5) 51,13 евро – неустойка за невърнато оборудване по Договор с партиден номер *** за услуга с номер ***;

6) 10,72 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 28.07.2024 г. до 23.08.2026 г.

Съдът намира за недължими претендираната такса за събиране на дължими суми и неустойката за невърнато оборудване, както и акцесорните вземания за законна лихва върху тях. Аргументите за това са следните:

Според чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП неравноправна е клауза, която не позволява 1 на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. При преценката за наличието на неравноправна клауза следва да се съобрази и действителното икономическо естество на уговореното плащане, а не само наименованието, което търговецът му е дал.

В случая претендираната „такса за събиране на дължими суми“ е обусловена единствено от неизпълнение на паричното задължение на потребителя. От изложеното в заявлението не се установява да се касае за цена на конкретна, индивидуализирана и действително извършена услуга, която потребителят е заявил или използвал. Поради това по същество тази такса представлява допълнително имуществено последствие от забавата на потребителя и има санкционен характер, независимо от нейното договорно наименование.

Уговарянето на подобно плащане наред със законната лихва за забава води до кумулиране на няколко неблагоприятни последици за потребителя за едно и също нарушение – забава в плащането. Така търговецът получава както законната лихва за забава, така и допълнителна сума, обозначена като „такса“, без да е посочено насрещно престиране, което да обосновава нейното заплащане. Поради това клаузата следва да бъде преценена с оглед общата забрана на неравноправните клаузи в потребителските договори.

Същият извод следва и по отношение на претендираната сума от 51,13 евро, обозначена като „неустойка за невърнато оборудване“. От данните по заявлението се установява, че тази сума е начислена във връзка с прекратяването на договора, като заявителят се позовава на разпоредба от Общите условия, съгласно която при невръщане или връщане в неизправно състояние на предоставено оборудване операторът има право на обезщетение в размер на стойността на оборудването съгласно действащия му ценоразпис.

Самото обстоятелство, че тази сума е посочена като обезщетение за стойността на оборудването, не е достатъчно, за да се приеме нейната изискуемост в заповедното производство. В заявлението не са изложени достатъчно конкретни твърдения относно вида на предоставеното оборудване, неговата действителна стойност, състоянието му към момента на прекратяване на договора, начина на формиране на претендираните 51,13 евро и дали същите съответстват на реално претърпяна от оператора имуществена вреда.

Наред с това от изложените от заявителя договорни клаузи следва, че при прекратяване на договора по вина на абоната могат да бъдат начислени едновременно неустойка за предсрочно прекратяване, възстановяване на част от предоставени отстъпки и сума за невърнато оборудване. Тази съвкупност от последици следва да бъде преценявана в тяхната взаимовръзка, тъй като за потребителя възниква задължение да понесе множество допълнителни плащания вследствие на прекратяването на договора.

Съдът счита, че претендираните допълнителни плащания, произтичащи от неизпълнението и прекратяването на договора, следва да бъдат преценени 2 не само с оглед формалното им договорно наименование, но и с оглед тяхната действителна функция и икономически последици за потребителя.

В случая „таксата за събиране на дължими суми“ представлява по същество допълнителна санкция за забава, а претендираната сума за невърнато оборудване е заявена като част от последиците от прекратяването на договора, без в заявлението да са изложени достатъчно конкретни факти, позволяващи да се установи действителният размер на претърпяната имуществена вреда и основанието за нейното определяне именно в претендирания размер. Поради това съдът приема, че тези вземания не са доказани като дължими в необходимата за заповедното производство степен.

Отделно от изложеното, при наличие на договорна клауза, която предвижда автоматично прекратяване на договора след изтичането на определен срок на забава, следва да се установи настъпването на предвидените в договора предпоставки за прекратяване, както и моментът, от който търговецът претендира възникването на съответните последици. В заявлението не са изложени достатъчно конкретни твърдения относно датата на прекратяване на договора и начина, по който тя се отразява върху възникването и изискуемостта на претендираните суми.

Всичко изложено по-горе води до извод, че са налице основанията по чл.

411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК за отхвърляне на заявлението относно претендираната такса за събиране на дължими суми в размер на 19,79 евро, неустойката за невърнато оборудване в размер на 51,13 евро и законните лихви върху тях в общ размер на 15,38 евро. Няма пречка да се издаде заповед за останалите претендирани вземания.

На заявителя следва да се присъдят разноски съразмерно с уважената част от заявлението. При общ размер на претендираните вземания от 130,23 евро и уважена част в размер на 43,93 евро, от претендираната държавна такса в размер на 10,86 евро се дължат 3,66 евро, а от претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 евро се дължат 13,49 евро.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление № 11661/28.07.2026 г., подадено от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Кукуш“ № 1, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Р. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми:

1) 19,79 евро – такса за събиране на дължими суми по Договор с партиден номер *** за периода от 07.03.2024 г. до 06.04.2024 г., ведно със законната лихва за забава;

2) 4,66 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода 3 от 25.04.2024 г. до 23.08.2026 г.;

3) 51,13 евро – неустойка за невърнато оборудване по Договор с партиден номер *** за услуга с номер ***;

4) 10,72 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 28.07.2024 г. до 23.08.2026 г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Кукуш“ № 1, срещу С. Р. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми:

1) 35,27 евро – абонаментни такси за ползвани електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от *** г. към Договор с партиден номер ***, за услуга с номер ***, с план А1 ТВ 100+ CS Mar'23, за периода от 07.01.2024 г. до 06.06.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 24.08.2026 г. до окончателното изплащане;

2) 8,66 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 25.02.2024 г. до 23.08.2026 г.

3) 3,66 евро – деловодни разноски за държавна такса;

4) 13,49 евро – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В частта, с която заявлението е отхвърлено, разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя. В останалата част разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.

След влизане в сила на разпореждането на заявителя да бъде изпратено съобщение с указания, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, в едномесечен срок от съобщението, като е длъжен да довнесе дължимата държавна такса.

Препис от заповедта и настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя, а на длъжника – само от издадената заповед.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4