Решение № 12034 от 01.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12034 гр. София, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110120665 по описа за 2022 година

РЕШЕНИЕ

01.11.2022 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав , в открито публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 20665/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу М. Р. Н. и А. Н. Н., като се твърди, че ответника бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.

........................, аб. № 154293. Поддържа, че е доставил топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия на стойност 2483,54 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. Навежда доводи, че ответника не бил заплатил топлинната енергия, поради което бил изпаднал в забава и дължал мораторна лихва в размер на 361,95 лева за периода от 15.09.2019г. до 20.01.2022 г. Излага съображения, че била предоставена услугата дялово разпределение, като се дължала сумата от 52,65 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2021 г., а освен това се дължала и мораторна лихва върху тази главница в размер на сумата от 9,91 лева за периода от 31.01.2019 г. до 20.01.2022 г. Твърди, че е издадена заповед 1 за изпълнение по чл. 410 ГПК, като били подадени възражения по чл. 414 ГПК, поради което имал правен интерес от предявените искове. Иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат разделно претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се твърди, че претендираните суми не се дължат, като поради липсата на забава не се дължали и претендираните мораторни лихви. Поддържат, че общият им наследодател бил сключил договор с ищеца, но те в лично качество не били сключвали договор с ищеца. Навеждат доводи, че договора бил сключен в противоречие със закона, тъй като липсвал нотариално заверен протокол от общото събрани не ЕС, поради което и разпределението на енергията било в противоречие със закона. Излага съображения, че в случая липсвало доставка на топлинна енергия, освен това същата не отговаряла на изискванията в количествен и качествен аспект. Твърди, че от представените от ищеца доказателства не можело да се направи категоричен извод за наличието на облигационна връзка. Развива аргументи за недоказаност на претенцията. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Искат отхвърляне на предявените искове. Претендират разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени средства, като е взело становище, че начисленото количество топлинна енергия и извършеното дялово разпределение съответстват на нормативните изисквания.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно, субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, 2 дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Представен е Нотариален акт за продажба на недвижим имот, том XXXVI, нот. дело № 6013/22.12.1986 г., като се установява, че Николай Томов Н. е придобил собствеността върху следния недвижим имот: Апартамент, находящ се в гр. София, ж. к. „Надежда“, бл.

21, вх. В, ет. 5, ап. 64.

От писмо от Столична община (л. 28 в кориците на делото) се изяснява, че административния адрес на ж. к. „Надежда“, бл. 21, вх. А-Г е идентичен с адреса в ж. к.

„Надежда“, бл. 307, вх. А-Г.

Приложено е Удостоверение за наследници изх. № РНД20-УФ01-810/3/04.08.2020 г., като се изяснява, че Николай Томов Н. е починал на 28.01.2017 г., като е оставил наследници по закон (арг. чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН) – М. Р. Н. (преживяла съпруга) и А. Н. Н. (син).

Предвид факта, че в случая липса изрично оспорване на наследствената сукцесия, съдът намира, че между страните не се спори, че същата е налице.

С оглед изложеното, съдът намира, че между страните безспорно е установено, че е възникнало облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия.

Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за 3 ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Договорът за покупко-продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.

Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се установява, че за процесния имот и период е доставена топлинна енергия за отопление на имот, БГВ и сградна инсталация. Експертът е посочил, че за периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г. начислената топлинна енергия е на базата на „служебен отчет“ поради неосигурен достъп, съответно по отношението БГВ е на базата на 1 потребител при 140 л. на денонощие на базата на броя потребители. Експертът е посочил, че стойността на доставената топлинна енергия е в размер на 2729,82 лева.

От заключението на ССчЕ се установява, че за процесния период е налице извършено плащане на част от дължимите суми, като е заплатена сумата от 246,32 лева по обща фактура от м.07.2019 г., в която са включени суми за периода м.05.2019 г. в размер на 89,33 лева, сумата от 96,91 лева за м.11.2018 г. и сумата от 60,08 лева за м.07.2018 г. Експертът е посочил, че размера на мораторната лихва за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. е в размер на 19,02 лева.

Съдът, като извърши преценка заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като са извършени обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на поставените задачи, като по делото не се установява, че експертите са заинтересовани от изхода на правния спор или са недобросъвестни.

Необходимо е да се изясни, с оглед констатациите на вещото лице по СТЕ, че топлинната енергия е начислена на базата на „служебен отчет“, поради неосигурен достъп, ч е съгласно правилото на чл. 70, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 Г. за топлоснабдяването (отм., но действаща през процесния период), всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях. Един път годишно се осигурява достъп за контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет. Редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ. В правилото на чл. 13, ал.