Решение № 261 от 04.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20251000502736 по описа за 2025 година

С решение № 119 от 07.08.2025 г. по гр. д. № 420/2024 г., ОС Видин, ОБЯВЯВА за нищожен Договор за ипотечен кредит № 54/16.06.2006 г., сключен между Р. Д. Н. и "УниКредит Булбанк" АД, в качеството му на универсален правоприемник на "Eйч Ви Би Банк Биохим" АД, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП и ОСЪЖДА "УниКредит Булбанк" АД, да плати на Р. Д. Н. сумата от 18 741,07 лв. , на основание чл. 55, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника

„УниКредит Булбанк“ АД. Счита, че лихвения риск не е изцяло прехвърлен върху потребителя-ищец, а уговорките в договора са съставени по ясен и прозрачен начин. Твърди, че обстоятелствата, при чието настъпване може лихвата да се промени, били ясно посочени в чл. 10, ал. 7 и 9 и чл. 9 от договора и той бил съобразен с чл. 39, ал. 2 от ЗБанк (отм.). Счита, че промяната на лихвените проценти на финансовите пазари е извън волята на банката, и поради това тя може да изменя лихвата едностранно. Твърди, че начина на формиране на лихвата бил ясно посочен, и бил равен на базовия лихвен процент на банката, намален с отстъпка от 0,366 %. Твърди, че 1 лихвеният процент варира – покачва се и се намалява. Сочи, че чл. 8 от договора не е нищожен – подчертава, че няма друга възможност за определяне на стойността на вноската при погасяване на кредита във валута, различна от уговорената в договора, освен да се прилагат само съответните курсове на Банката за деня, тъй като потребителят няма собствен обменен курс. Счита, че на потребителя, чрез клаузите на чл. 10, ал. 6 и 7 са разяснени достатъчно потенциално неизгодните условия чрез превалутирането да се достигне до повишаване на месечните вноски, а признание за това било налице от кредитополучателя-ищец с подписване на договора. Изтъква, че потребителят е можел по всяко време да поиска да се превалутира кредита в български лева или в евро, а самата банка е имала възможност да превалутира само ако курсът на швейцарския франк към лева се повиши с 20 %, но не и когато той се понижава. Счита, че давност е изтекла за ищеца, тъй като той разумно е можел да знае, че валутните клаузи го увреждат. Изтъква, че 13 години преди датата на предявяване на иска ищецът е бил достатъчно осведомен за покачването на курса, тъй като е погасил предсрочно кредитните си задължения със заеми от трети лица. Моли да се отмени решението изцяло.

Ответникът по жалбата Р. Д. Н. оспорва същата, като се позовава на практиката на ВКС и СЕС. Сочи, че е узнал за правата си като кредитополучател по договор, сключен в швейцарски франкове след публикуване на решението на ВКС през 2024 г. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал.

1 ЗЗП, вр. с чл. 143 ЗЗП и чл. 34 вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът Р. Д. Н. твърди, че сключил с банката-ответник договор за ипотечен кредит № 54/16.06.2006 г. в размер на 40 000 швейцарски франка.

Кредитът би усвоен на 28.06.2006 г. по валутен курс на Банката CHF 1 = BGN 1.25117, със срокът за погасяване до 05.06.2016 г., по погасителен план с гратисен период от 12 месеца с по-ниски вноски – 384 ш.ф., а в последствие – 437 ш.ф. Сочи, че за първите 12 месеца възнагР.телната лихва е 2,9%, след това 6, 27583%. Ищецът твърди, че изплатил сумата от 65 000 лв. , като 2 банката се обогатила неоснователно за негова сметка със сумата от 18 741,07 лв.

(11 026,04 лв. договорна лихва + 6778 лв. курсови разлики от увеличението на швейцарските франкове + 265,90 лв. такса управление на кредит + 1 193,65 лв. такса за предсрочно погасяване). Твърди, че договорът е нищожен като сключен в швейцарски франкове.

Ответникът "Уни Кредит Булбанк" АД, универсален правоприемник на "Ейч Ви Би Банк Биохим" АД, оспорва исковете. Счита, че е изтекла погасителна давност.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор, че ищецът Н. сключил с праводателя на ответната банка Договор за ипотечен кредит № № 54/16.06.2006 г. (подписан на 26.06.2006 г.) за сумата от 40 000 швейцарски франка за лично ползване със срок за погасяване 05.06.2016 г., при посочен гратисен период от 12 месеца, така както е посочено в исковата молба. Погасителните вноски се формирали от сбора за погасяване на главница плюс плаващ лихвен процент, съгласно чл. 9, ал. 2. Посочено е чл. 4, ал. 1, че актуализациите в базовите лихвени процентни на банката се отразяват в промяна на размера на погасителната вноска съгласно т. 3.12.4. "а" от Общите бизнес условия на Банката, за което кредитополучателят дава своето безусловно и неотменяемо съгласие. Според чл. 6 кредитополучателя е дал съгласие за директен дебит на средства от всички негови сметки в банката за погасяване на главници, лихви, такси и комисионни. Съгласно чл. 8 от договора при ползване и/или погасяване на кредита във валута, различна от тази, посочена в настоящия договор, за арбитражиране се прилагат съответните курсове на Банката за деня. В чл. 9, ал. 1 от договора е предвидено, че за уговорения гратисен период се начислява фиксирана възнаградителна лихва от 2, 9%, а според ал. 2 за останалия период до окончателното погасяване на кредита, кредитополучателят заплаща лихва, определена на база променлив годишен лихвен процент, образуван от базовия лихвен процент на банката, намален с 0, 366 % процентни пункта. В чл. 10, ал.

4 от договора е уговорено, че кредитополучателят има право да поиска Банката да превалутира представения му ипотечен кредит в швейцарски франкове, съответно в български лева или евро, като за услугата се съгласява да плати съответната комисионна, съгласно Тарифата на банката за физически 3 лица. Съгласно чл. 10, ал. 5 с подписване на договора за кредит кредитополучателят изрично се съгласява Банката да има право служебно да превалутира заема в лева или евро по търговския й курс купува към датата на превалутирането и лихвени проценти съгласно действащия лихвен бюлетин за физически лица на Банката за съответната валута. Правото за служебно превалутиране възниква в полза на Банката единствено в случай, че средната стойност на швейцарския франк към българския лев за текущото полугодие, определена като усреднена стойност на ежедневните котировки на фиксинга на БНБ за швейцарския франк за съответното полугодие се повиши с 20% в сравнение със съответната стойност на швейцарския франка към българския лев за полугодието, през което е отпуснат кредита. В чл. 10, ал. 8 от договора е посочено, че като превалутиране по смисъла на договора за кредит се определя промяната на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи действащият лихвен процент на Банката, съгласно лихвения бюлетин за физически лица на новата валута за изчисляване на лихвата по задължението. Според чл. 10, ал. 9 кредитополучателят декларира, че е запознат с обстоятелството, че промяната на фиксинга на БНБ за швейцарски франкове към български лева или евро (валутен риск), както и превалутирането по смисъла на договора за кредит може да има за последица повишаване на месечните погасителни вноски по кредита при издължаването му в български лева в резултат на по-висок лихвен процент, съгласно действащите лихви по Лихвения бюлетин на Банката за физически лица. Вписано е, че в тази връзка потребителя напълно приема да носи за своя сметка валутния и лихвения риск, свързан с промяната на фиксинга.

Приета е ССЕ, която установява, че кредитът е усвоен на 28.06.2006 г. и предсрочно погасен на 3.02.2011 г. (по твърдения в исковата молба със заеми от близки, след като се вдигнала курсовата разлика на швейцарския франк).

Общата изплатена сума по кредита е 49 640,86 швейцарски франка, равняващи се на 68 787,87 лева - главница от 56 301,07 лева, договорна лихва по редовна главница от 11 026,04 лева, договорна лихва по просрочена главница от 1,21 лева, такса за управление на кредита от 265,9 лева и такса за предсрочно погасяване от 1193,65 лева. ССЕ е дала становище, че ищецът е заплатил левова равностойност в повече, спрямо валутния курс към дата на сключване на договора 26.06.2006 г. от 1,25117 лв. за 1 CHF в размер на 4

6678,72 лева.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

По настоящото дело няма спор, че кредитополучателят е потребител, физическо лице, а договорът е сключен за задоволяване на лични нужди и е обезпечен с ипотека, като отпуснатата сума е в швейцарски франкове и погасяването на кредита е предвидено да става в същата валута, макар и потребителят да не получава доходите си в тази валута. Няма сп о р пред настоящата инстанция, че договорът е сключен без индивидуално договаряне между потребителя и банката, при предварително изготвени от банката условия, а стойността на кредита е над 40 000 лв.

Относно действителността на процесния договор, оспорена от ищеца, приложение намира решение № 50008 от 05.03.2025 г. по т. д. № 1367/2021 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, и цитираните в него актове на СЕС. Соченото решение на ВКС е приело, че когато в договора има клаузи, които засягат основния му предмет, като прехвърлят валутния риск изцяло върху потребителите, и тези клаузи не са изразени на ясен и разбираем език, както изисква чл. 4, § 2 от Директива 93/13, то този договор е недействителен в цялост, и потребителите трябва да бъдат върнати в положението, в което биха се намирали, ако неравноправните клаузи не съществуваха. Настоящият състав приема, че в договора между страните по спора се съдържат такива клаузи, цитирани погоре. Установява се, че погасяването на месените вноски се осъществява във швейцарски франкове, като това може да стане както чрез превод лично от потребителя, така и чрез директен дебит, като в последната хипотеза банката служебно превалутира наличните по сметките на кредитополучателя средства.

След като потребителят не получава доходите си в швейцарски франкове, то той следва да закупува посочената валута сам, или банката да превалутира наличните му средства и да извършва директен дебит от сметките му за погасяване на кредитните вноски. Тези уговорки, с цел защита на потребителя, изискват в договора да е ясно и прецизно дефинирано как се формира всяка погасителна вноска, вкл. в условията на чл. 10, ал. 9 от договора за поемането на валутния риск. Според уговорката в договора, потребителя поема изцяло да носи за своя сметка валутния и лихвения риск при промяна на фиксинга на БНБ, на валутните курсове, на лихвите или на 5 самото превалутиране. Според ВКС и СЕС клаузата за валутния риск определя основния предмет на договора, тъй като той зависи от предоставянето на сумата в чуждестранна валута, начина на погасяване чрез осигуряване на същата валута на вноски в определен срок, съгласно погасителен план. Върховните съдии акцентират и върху това, че срокът на издължаване (120 месеца) е дълъг, а това води до неопределеност на задължението във времето и невъзможността към момента на сключване на договора да се определи точно стойността на дължимите суми от потребителя. Така върху потребителя е прехвърлена опасността в бъдеще да бъде принуден да поеме драстично по-високи по размер месечни вноски.

Поетия от него т.нар. валутен риск от покачване на стойността на швейцарския франк спрямо националната валута, български лев или евро, превръща престацията му в алеаторна и практически в неустановима по обем към момента на сключване на договора. В този смисъл и според ВКС по силата на чл. 3 от Директива 93/13 договорът е изцяло недействителен поР. неравноправност на клауза определяща основния предмет.