Определение № 21354 от 09.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21354 гр. София, 09.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110154163 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 141820/05.05.2026 г. на ответника „Алвис Груп България“ ООД, с която по реда на чл. 248 ГПК е направено искане за изменение на постановеното по делото решение № 6210/01.04.2026 г. в частта за разноските.

В молбата се навеждат доводи, както следва. Първо – процесуалният представител на ищеца не е дал мотивирано становище защо трябва да бъдат намалени сторените от ответника разноски. Последният се мотивирал само защо не трябва да бъдат намалени неговите разноски, поради това, че делото е с фактическа и правна сложност. При условията на евентуалност – ако съдът прецени, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, според молителя, представителят на ищеца прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на разноските на ответника. Вкратце, според молителя, ищецът не е направил годно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, с оглед липсата на мотивираност. Второ – в противоречие с установената съдебна практика, съдът е коментирал доктринално основанията за прилагане на методиката за намаляване на адвокатското възнаграждение, без да даде конкретно тълкуване за това как е стигнал до извода, че определеното от него възнаграждение е пропорционално на извършения труд. Трето – молителят се позовава на молба с вх. № 140894/04.05.2026 г. на ищеца, с която последният прави оттегляне на иска, като релевира, че това процесуално действие показва неадекватност на защитата на ищцовата страна.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът „Гуд Найс Пйс“ ЕООД не изразява становище по отправеното искане до съда да присъди в пълен обем разноските за адвокатски хонорар на ответника.

Софийски районен съд, като взе предвид изложеното в искането по чл. 248 ГПК и в отговора и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:

1

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Съгласно чл. 80 ГПК страната, поискала присъждане на разноски, представя списък на същите най-късно в последното по делото заседание в съответната инстанция, в противен случай няма право да иска изменение на решението в частта за разноските.

Искането за изменение на решението в частта за разноските, в случая е направено от процесуално легитимирано лице, представило своевременно списък на разноски по чл. 80 ГПК /при съобразяване на т. 9 от ТР № 6/2012 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/, при наличие на правен интерес, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което съдът намира, че същото е процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Законодателят е поставил като условие за предприемане на действия в тази насока, наличието на искане на ответната страна, което след влизане в сила на въведените с ДВ, бр. 17 от 2026 г. изменения, следва да е и мотивирано.

В хода на проведеното на 19.03.2026 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника се е мотивирал изрично касателно инвокираното от негова страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, след което процесуалният представител на ищеца също е изложил свои аргументи досежно нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Адвокат В. е заявил следното: „И аз се мотивирам. Обемът и качеството на защита е преценка на клиента, не е нито на съда, още по-малко на ответника“. Делото има правна сложност, а ако счетете, че представлява ниска правна сложност, то това също е основание да се намали възнаграждението на ответника.“ Наличието на това изявление от страна на процесуалния представител на ищеца не би могло да се третира като липса на изложени мотиви. Дали последните са основателни или не, е друг въпрос и същият е в прерогативите на оценка от съдебния орган, но доколкото процесуалният закон изисква излагане на мотиви при въвеждането на оспорване в контекста на чл. 78, ал. 5 ГПК, а не и на основателни такива, то първоинстанционният съд приема, че е валидно сезиран с претенция за редукция на платеното от страна на ответника адвокатско възнаграждение.

На следващо място, първоинстанционният съд е развил подробни съображения за принципните критерии, относими при преценка за прекомерност на адвокатското възнаграждение и възможността за неговото намаляване, вземайки предвид правната и фактическа сложност на делото. След като е съобразил именно подробно описаните релевантни за съпоставка критерии, съдът е изразил своето вътрешно убеждение, че възнаграждението, платено на процесуалния представител на ответника, с оглед пазара на труда на адвокатските услуги по дела с подобна фактическа и правна сложност, се явява завишен. На следващо място, е обърнал внимание, че преценява за разумен и съответен размерът на адвокатското възнаграждение да бъде редуциран до сумата от 800 евро, доколкото тази стойност отговаря, с оглед приложените критерии, на вида, характера и предмета на делото, процесуалните усилия, внимание и време, ангажирани в хода на производството от процесуалния представител на ответника. Настоящият съдебен състав не намира повод да се отклони от вече изразеното си убеждение, че така платеният адвокатски хонорар се явява прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и при съобразяване на материалния интерес по него (размерът на адвокатското възнаграждение е по-висок от цената на самия иск). Отделно, следва да се обърне внимание на факта, че 2 делото е приключило в две съдебни заседания, без събиране на множество доказателства.

Наличието на изслушана по делото ССчЕ не би могло да преодолее извода за липса на фактическа и правна сложност по настоящия казус, още повече, че на вещото лице са били поставени само два въпроса, като същите съвсем не се отличават със специфика или сложност /извършвани ли са плащания от страна на ищеца в полза на ответника през м. юли и м. август 2025 г. и ако да – на какво основание?/.

Най-после, разбирането на ответника, че „хаотичните“ изявления на представителя на ищеца водят до компилицане на спора, не може да бъде споделено от настоящия съдебен състав. Същото се явява субективен прочит на професионалните умения и познания на адвоката на насрещната страна, но в случая то е ирелевантно в контекста на дължимата преценка по чл. 78, ал. 5 ГПК. Неоснователно е и схващането, застъпено в молбата, че депозираната молба за оттегляне на иска, индикираща на неадекваност на ищцовата защита, води до завишаване на правната и фактическа сложност на делото. Молбата е подадена след приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд, дори след постановяване на решението по същество на спора, ерго същата не би могла да бъде съобразена при аналитичното тълкуване приложимостта на чл. 78, ал. 5 ГПК досежно платения от ответника адвокатски хонорар.

Предвид изложеното, съдът намира, че няма основание за изменение на решение № 6210/01.04.2026 г. в частта за разноските, поради което молбата на ответника по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 141820/05.05.2026 г. на ответника „Алвис Груп България“ ООД за изменение на решение № 6210/01.04.2026 г., постановено по гр.д. № 54163/2025 г., в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните – арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3