Решение № 5353 от 20.11.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 10379/2022
- Вид
- Решение № 5353
- Подписан
- 20.11.2023
- В сила
- 20.11.2023
- Състав
- СИЛВИЯ ПЕТКОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.80, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27, ал.1 и ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27, ал.1 и ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.104Б, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.137а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.175А, ал.1, предл.III · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 5353 гр. С., 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20221110210379 по описа за 2022 година Настоящето производство е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на подадена жалба от Я. К. С. от гр. С. срещу наказателно постановление № 21-4332-007970/15.04.2021 г. на началник група към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“) при СДВР , с което му е наложено следното административно наказание: на основание чл.175А, ал.1, предл.III от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 3000 (три хиляди лева) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет месеца) за нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
С жалбата се твърди, че фактическата обстановка, която е посочена в наказателното постановление е неясна и непълна, твърдят се допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Моли се за отмяна на НП.
Жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се явява представител и липсва отразено становище по жалбата.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
1
Жалбоподателят Я. К. С. на 02.04.2021 г. управлявал лек автомобил „***** С“, с ДК № ********** около 22:20 – 22:30 ч. в гр. С. на ул.
„**********“ с посока на движение от ул. „********“ към ул. „**********“.
На кръстовището с бул. „***********“ при маневра завИ.е на ляво към бул.
„*********“. През това време автопатрул на КАТ, в който били свидетелите Е. С. и И. Н. се движели в гр. С. по бул. „Г. С. *******“. Те наблюдавали рисково каране от въпросния водач, което привлякло вниманието им. Първо се движел отляво в дясно, като заобикалял движещите се автомобили около тях, а след това при извършване на маневра завИ.е наляво и след това надясно, видели, че при управлението извършва така нареченото „дрифтиране“, а именно приплъзване на автомобила, поднасяне и превъртане гумите. Тези действия, извършвани от жалбоподателя можели да доведат до загуба на контрол и до сблъсък с други автомобили и пешеходци.
На 02.04.2021 г. е съставен АУАН на жалбоподателя за това, че на същата дата около 22:31 часа в гр. С. на бул. „Г. Ст. *******“, при управление на лек автомобил „******“, с ДК № ********** при извършване на маневра завИ.е на ляво към бул. „*********“, използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие на тяхното предназначение за превоз на хора и товари, изразяващо се във форсиране на двигателя, превъртал предни моторни колела и поднасяне на задната част на автомобила по посока на движението си на дясно, с което е осъществил нарушение с правна квалификация по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Разпитана в качеството на свидетел актосъставителката С. излага детайлно фактите от предмета на доказване, а именно начина на установяване на административното нарушение, индивидуализира мястото, пътната обстановка, действията, които са осъществявани от водача, докато е била в близост до него и които пряко и непосредствено е наблюдавала.
АУАН е съставен от съответното оправомощено длъжностно лице по силата на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи мл. автоконтрольор Е. В. С., която е преназначена като младши автоконтрольор към О „ПП“ със Заповед от 19.06.2018 г. на директора на СДВР. В същия не са вписани възражения. Депозирани са писмени възражения на 05.04.2021 г. от жалбоподателя.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно 2 постановление от началник група към СДВР, О „ПП“-СДВР – старши инспектор Г. В. Б., назначена на длъжност началник на 01 група „Административно-наказателна дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР.
Спрямо жалбоподателя е бил съставен на 02.04.2021 г. и още един акт за установяване на административно нарушение относно това, че около 22:25 часа е осъществил административно нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Съдът е взел предвид събраните по делото доказателства: заповеди на министъра на вътрешните работи, заповед на директора на СДВР, справка картон на водача, а както и изцяло кредитира показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел С., които намира за пълни, логични и непротиворечиви, както вътрешно, така и помежду им. Взети са отчасти показанията на свидетеля Н., в частта, в която твърди, че се е подписал като свидетел, спомня си за такъв случай, а в останалата част същият твърди липса на спомени.
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване и в законоустановения 14-дневен срок, но разгледана по същество същата се явява неоснователна, поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН, както и издаденото въз основа на него НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни актове и процедурата по съставянето им, намира, че същите не страдат от пороци и са законосъобразно издадени. АУАН е съставен, а НП е издадено от съответните компетентни органи. НП е съставено след като са събрани относимите към деянието доказателства и след тяхната преценка от административно-наказващия орган.
Фактическата обстановка на нарушението, както в акта, така и в НП е описано до степен, че е разбираемо и ясно, като същото съответства на посочената като нарушена правна норми от ЗДвП. В НП е посочено, че подадените от жалбоподателя възражения са неоснователни. Както АУАН, така и НП са съставени, съответно издадени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Предвид на това съдът не намира основания за отмяната на атакуваното наказателно постановление, поради нарушаване на процесуалните норми.
3
От събраните по делото доказателства в хода на съдебното следствие, а именно показанията на свидетеля С., които съда цени се потвърди изложената в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка.
С нормата на чл.104Б, т.2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че жалбоподателя е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените от него действия. Действително понятието „дрифт“ няма своя легална дефиниция, но същото е възприето в теорията и практиката да обозначава умишленото действие от страна на водач на МПС, изразяващо се във форсиране на двигателя, превъртане на предните задвижващи колела и поднасяне на задната част на автомобила по посока на движението. Тези осъществени от него действия са станали на оживено място, в центъра на гр.
С.. Ето защо е правилен изводът на наказващия орган, че водачът е допуснал виновно опасно шофиране, което не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари. Подобно поведение в градовете застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. Именно с оглед високата обществена опасност на деянието законодателят е въвел нормата на чл.104Б, т.2 от ЗДвП в началото на 2017 г., обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата страна. Без значение за съставомерността на деянието са конкретните способи, чрез които се постига крайния резултат - дали това става посредством рязко подаване на газ, боравене със съединителя, завъртане на волана, дърпане на ръчната спирачка или по друг начин, с оглед изводите им за настъпилия краен резултат.
С оглед изложеното, съдът намира, че както обективната, така и субективната страна на деянието, осъществено от жалбоподателя се установява от показанията на свидетеля С.. Административнонаказващият орган е достигнал до правилен извод, че жалбоподателя следва да носи 4 административно-наказателна отговорност, като му е наложил и съответните наказания, които са фиксирани по размер и които отговарят на тежестта и характера на извършеното нарушение.
При определянето на административното наказание са спазени изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, като е наложено на жалбоподателя съответното на извършеното нарушение административно наказание, а именно глоба в предвидения в закона размер от 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, вид и размер, предвидени в санкционната норма на чл.175А, ал.1, предл.III от ЗДвП.
Същите не могат да бъдат намалявани, тъй като размерът им е фиксиран.
С така наложените наказания по административен ред за всяко едно от нарушенията, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на административното наказване посочени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Поради гореизложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно.
Не се претендират разноски от въззиваемата страна до приключване на делото в първата инстанция, като крайният момент, в който могат да бъдат поискани такива е устните състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която препраща разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, поради което и съдът не се произнася по същите.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№
21-4332007970/15.04.2021 г. на началник група към СДВР, О „ПП“ при СДВР, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението, на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - С. град на основанията предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5
6