Решение № 1554 от 25.11.2021, Административен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

.................../…………………….. ,гр. Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд – Варна, седемнадесети състав, в открито съдебно заседание на девети ноември 2021 година, в състав:

Председател:

Мария Иванова-Даскалова

Секретар: Оля

Йорданова

Като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова-Даскалова административно дело №1934 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък добавена стойност.

Образувано е по постъпила с вх. №12658/27.08.2021г. жалба от „Мис стил България“ЕООД-гр.Варна срещу

Заповед за налагане на принудителна административна мярка №151-ФК/12.08.2021г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.186, ал.3 от ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект – магазин за строителни материали със склад и офис, находящ се в гр. Варна, ППЗ, ул.„Мургаш“, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, необоснована и немотивирана, издадена при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с целта на закона. Оспорва се, че е извършено нарушението описано в заповедта. Продажбата била извършена от Г.Е. Г. заемащ длъжността „общ работник“, който по длъжностна характеристика не бил оправомощен да извършва продажби в обекта, да приема плащания по извършени такива, да ги регистрира в ЕКАФП чрез издаване на фискални касови бележки. Изтъква се, че в момента на продажбата М. С. К. заемаща длъжността „управител на склад“ не присъствала в търговския обект и извършилия продажбата Г. я направил без нейното знание и на своя отговорност. Поради това административния орган неправилно ангажирал за случилото се отговорността на „Мис стил България“ ЕООД.

Чл.186 от ЗДДС не създавал задължение за органа във всеки случай на констатирано нарушение да прибегне до административна принуда. Позовавайки се на чл.22 от ЗАНН, сочат че законодателят изрично предвидил ПАМ задължително да е свърана с конкретно нарушение и неговите последици. Поради това принудителната мярка не можела да изпълнява цели, свързани с нарушенията „по принцип“, в каято насока се цитира съдебна практика. Излагат се доводи, че преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие със спецификите на мерките, във всяка конкретна хипотеза на нарушение по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. В случая налагането на ПАМ не отговаряло на нито една от целите закрепени в ЗАНН. Посочено е, че липсват конкретни мотиви относно необходимостта от принуда и специфичната нейна цел. Изводът на административния орган за укриване на значителна част от продажбите бил произволен и необоснован с конкретни факти. По отношение на продължителността на срока на ПАМ се твърди, че мотивите, с които е определен не съдържат конкретен извод на администртативния орган каква е тежестта на нарушението, какви са последиците от него и какви са спецификите, налагащи определянето именно на 14-дневен срок за запечатване на обекта. Мотивите относно съразмерността на мярката били формани и оставало неясно по какъв начин твърдението, че „административният орган упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо“ обосновава извода, че процесната ПАМ не засяга права и законни интереси в по–голяма степен от необходимото за постигане на целта.

Като не е посочено защо е определен именно срок от 14-дни, била препятствана възможността да се проведе контрол за съответствие на мярката с целта на закона и за спазване на принципа на съразмерност. Считат, че при издаване на обжалваната заповед административният орган е действал в нарушние на този принцип.

Освен това издадената ПАМ преди да се издаде НП препятствало прилагането на чл.

187, ал. 4 от ЗДДС. Мярката препятствала извършването на търговска дейност в обекта и реализирането на приходи от нея, с което се засягали правата на данъчнозадълженото лице и интересите на фиска от извършване на регистрирани продажби. Освен това ПАМ не отговаряла и на специфичните цели на ЗДДС. Претендирасе отмяна на Заповедта за налагане на ПАМ и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание се явява процесуален представител, който поддържа жалбата. Акцентира, че към момента на издаване на процесната ПАМ срещу дружеството – жалбоподател не е образувано административно – наказателно производство за нарушението. В тази връзка счита заповедта за преждевременно издадена, с което били нарушени правата на жалбоподателя, включително правото му да се възползва от предвидената в чл. 187 от ЗДДС възможност да се прекрати действието на мярката чрез заплащане на наложената санкция. Поддържа и останалите доводи в жалбата, с които иска отмяна на Заповедта и присъждане на дружеството на разноските по делото.

Ответникът

Началник отдел “Оперативни дейности” Варна в депозирани писмени бележки от упълномощения юрисконсулт оспорва жалбата. Счита я за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Излага съображенията поради които ствърди, че Заповедта е правилна и законосъобразна, издадена в съответствие с целта на закона. Намира за безспорно установени и доказани обстоятелствата свързани с основанието за издаването й. Органът издал заповедта в условията на обвързана компетентност, тъй като по закон бил длъжен при констатиране на административно нарушение да издаде заповед за налагане на ПАМ. 14-дневния срок, за който е наложена ПАМ бил определен при правилна преценка на конкретния случай и при спазване на АПК. Целта на ПАМ била да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще осигурят бюджетните приходи, чрез надлежното и законосъобразно отразяване и деклариране на движението на стоките и всички реализирани обороти при осъществяване на търговската дейност. Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер съгласно наредбата към Закона за правната помощ.

Като взе предвид становището на страните, прецени по отделно и в съвкупност доказателствата и разпределението на доказателствената тежест, въз основа на приложимите правни норми, Съдът достигна до следните фактически установявания и правни изводи:

Административното производство е започнало по повод извършена проверка на 11.08.2021г. в търговски обект – магазин за строителни материали със склад и офис, находящ се на адрес: гр. Варна, ППЗ, ул. „Мургаш“, стопанисван от „Мис Стил България“ ЕООД- гр.Варна, с ЕИК *********. Проверяващите констатирали, че дружеството не спазва реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, тъй като след покупка на 1 бр. торба с пясък на стойност 1,50 лв., за което е заплатено в брой на лицето Г.Е. Г., общ работник във фирмата, в 10:50 часа, не бил издаден касов бон от работещото в обекта ФУ. За това и установеното при проверката в обекта, извършена от двамата инспектори по приходите в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е съставен Протокол за извършена проверка сер. АА №0435676/11.08.2021г. В него отразили, че обекта е магазин за строителни материале с площ 72 кв.м, нает от „Инфрастрой-К“АД-Варна с договор срещу месечен наем от 504лв. без ДДС; че в обекта е наличен и функционира фискален касов апарат, по който разчетената касова наличност била 0,00лв., а в който фактически били установени 1,50лв. За наличните средства във ФУ общия работник в обекта Г. съставил опис. Така проверяващите констатирали разлика от 1,50лв., с която сума наличните в брой средства в касата били в повече от регистрираните като постъпили в касата от продажбите на тази дата.

В Протокола за проверката е отразено констатираното от инспекторите по приходите, че в обекта на „Мис стил България“ЕООД-гр.Варна няма въведен софтуер за управление на продажбите в търговския обект /СУПТО/, който да е свързан с ФУ.

Въз основа на описаното като установено в протокола за проверката и в приложените КЛЕН, междинни отчети, опис на наличните парични средства и т.н., началникът на отдел “Оперативни дейности” Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП намерил, че „Мис стил България“ЕООД-гр.Варна не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, с което изпълнил състава на чл.186 ал.1 т.1 б.а от ЗДДС и на основание чл.186 ал.1 и чл.186 ал.3 от ЗДДС издал Заповед №151-ФК/12.08.2021г., с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ и чл.186 ал.3 от ЗДДС е постановено запечатване на обекта - магазин за строителни материали със склад и офис, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

С преписката ответникът представя АУАН №F624425/24.08.2021г. съставен срещу „Мис стил България“ЕООД-гр.Варна за това, че на 11.08.2021г. в 10:50 часа при извършена проверка в стопанисвания от него търговски обект – магазин за строителни материали торба пясък и заплащане на цена от 1,50 лв., в брой от проверяващия Л. Т., не е издаден касов бон от работещото в обекта ФУ, което е квалифицирано като нарушение на чл.25 ал.6 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ и чл.118, ал.1 от ЗДДС. В този съставен АУАН от инспектора по приходите О. Н. Д. е посочено, че сред документите свързани с нарушението са Протокола за извършена проверка сер.АА №0435676/11.08.2021г.

С преписката е представен още един акт за установяване на още едно такова административно нарушение на чл.25 ал.6 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ и чл.118, ал.1 от ЗДДС - АУАН № F624426 от 24.08.2021г. съставен срещу „Мис стил България“ЕООД-гр.Варна за това, че на 09.07.2021г. за извършена покупка в същия търговски обект – магазин за строителни материали на 3 торби цимент, 6 торби пясък и 9 торби чакъл на обща стойност 39,60лв., при заплащане на цената на общия работник Г.Е. Г., той издал подпечатана хартиена бележка, а не била издадена фискална касова бележка или от кочан за ръчни касови бонове, което било констатирано при проверката на 11.08.2021г. и извеждането на КЛЕН от работещото в обекта ФУ за дата 09.07.2021г.

В хода на настоящото съдебно производство от ответника е представено издаденото наказателно постановление №602847-F624425 от 30.09.2021г., с което за нарушението изразяващо се в неиздаване на фискален бон за извършената на 11.08.2021г. продажба в обекта на дружеството, за което е съставен АУАН №F624425/24.08.2021г. е наложена имуществена санкция в размер на 600лв. на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС.

Във връзка с компетентността на издателя на обжалваната заповед за налагане на ПАМ с преписката са представени Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. и изменящата я Заповед №ЗЦУ-1157/27.08.2020г.

– и двете издадени от Изп. директор на НАП, с която на директорите на дирекции „Контрол“ и началниците на отдели “Оперативни дейности” в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „ФК“ в ЦУ на НАП са предоставени правомощия да издават заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС. По делото е приета Заповед № 321/26.05.2021г. с която Филипина Валентинова Тодорова е назначена на длъжност началник на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „ФК“ в ЦУ на НАП.

Видно от разписката към Заповедта за налагане на ПАМ №151-ФК/12.08.2021г. /л.12 от преписката/, тя е връчена на 24.08.2021г. на управителя и представляващ „Мис стил България“ЕООД-гр.Варна – С. К. К. срещу подпис. В заповедта е посочен реда и сроковете за оспорването й. Жалбата срещу нея е депозирана на 26.08.2021г. чрез ТД на НАП-Варна до Административен съд-Варна.

С оглед изложеното и доказателствата, оспорването с жалбата е упражнено в законово установения 14-дневен срок от връчването й, от активно легитимирано лице – „Мис стил България“ЕООД-гр.Варна, което е адресат на заповедта за налагане на ПАМ, чиито права се засягат неблагоприятно от този административен акт. Това обосновава извода, че за дружеството е налице правен интерес и активна легитимация за оспорване на Заповедта и жалбата му срещу нея е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган – от Началник отдел “Оперативни дейности” Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на когото със Заповед