Определение № 1441 от 15.05.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1441 гр. София, 11.05.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно частно наказателно дело № 20231100602614 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. ал. 3 НПК.

Въззивното производство е образувано по частна жалба от адв. М.П. –САК- защитник на подсъдимия В. А. Й. срещу протоколно определение от 16.03.2023 г., постановено в разпоредително заседание по нохд № 9071/23 г,. СРС, НК, с което 101 състав е отказал да прекрати съдебното производство по делото, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правна легитимация, поради което е допустима, но по същество е неоснователна. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт като се прави искане за неговата отмяна и прекратяване на съдебното производство по делото. Като аргумент се сочи неясно формулирано обвинение, като в повдигнатото обвинение на подсъдимия В. А. Й. по чл.

343,ал.3,б „а“, вр.ал.1, б „б“,пр.2, вр.чл. 342, ал.1, пр.3 НК бланкетната норма на чл. 31, ал.7,т.1ППЗДВП / изписана цифрово/ не била изписана с пълното си текстово съдържание, поради което ОА не можел да изпълни функцията си да очертае предмета на доказване.

Защитникът сочи на неяснота в обстоятелствената част на ОА досежно описанието на пътната обстановка в района на процесното кръстовище, механизмът на ПТП, както и поведението на автомобила на подзащитния му спрямо стоп линията или линията на светофара, както и къде се е намирал светофара.

Обвинителният акт е внесен в СРС с повдигнато обвинение на подсъдимия В. А. Й. за престъпление по чл. 343,ал.3,б „а“, вр.ал.1, б „б“,пр.2, вр.чл. 342, ал.1, пр.3 НК. С атакуваното определение, СРС е отказал да прекрати съдебното производство, като е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до нарушаване на правото на защита на подсъдимия.

При разглеждане на жалбата по същество въззивният съдебен състав намери същата за неоснователна, поради следните съображения:в обжалваното определение съдът е приел, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване на правото на защита на подсъдимия В. А. Й. с мотива, че обвинителният акт, с който е сезиран съда отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 от НПК и на задължителните указания, дадени в ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Изразява становище, че за съставомерноста на деянието в бланкетната норма на чл. 343,ал.3,б „а“, вр.ал.1, б „б“,пр.2, вр.чл. 342, ал.1, пр.3 НК е необходимо да бъдат посочени конкретните правила за движение по пътищата, които водачът на превозното средство е нарушил, както и да е налице причинна връзка на 1 нарушението със съставомерния резултат. Първоинстанционният съд приема, че държавното обвинение е посочило ясно и точно в ОА , както в обстоятелствената част, така и диспозитива нарушената разпоредба по 31, ал.7,т.1ППЗДвП като е цитирал коя част от посочената разпоредба според него е приложима в конкретната хипотеза, а именно „ обв. Й.

, нарушавайки разпоредбата на чл. 31, ал.7, т.1 ППЗДвП и не изпълнявайки задължението си на водач на МПС, потеглил с автомобила си на червен сигнал на светофарната уредба и навлязъл в кръстовището , образувано от бул. „Вл. Вазов „ и ул. „Левски Вековен“. По този начин навлязъл в коридора за движение на л.а. „Мерцедес“, управляван от Г.Г..“ Въззивната инстанция не намира основания да ревизира определението на първостепенния съд. Обвинението е ясно и точно формулирано включително и по отношение на обстоятелствата, които според държавното обвинение обуславят извод за извършване на деянието по посочената в обвинителния акт правна квалификация. Изцяло в правомощията на прокуратурата е преценката срещу кого и какво обвинение следва да се предяви, с каква правна квалификация, както и да запълни бланкетната норма със съответната приложима разпоредба. Съдът не може да излиза извън тези рамки, а само да проверява дали не са били допуснати съществени процесуални нарушения, каквито в настоящия случай не са налице.

По отношение на описанието на фактическата обстановка –е покрит нормативно изискуемия стандарт, визиран в чл.246 НПК.

С оглед изложеното настоящата инстанция приема, че внесеният пред районния съд обвинителен акт е годен да изпълни главното си предназначение - да формулира обвинението така, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него. В обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени фактите, които според СРП обуславят съставомерноста на деянието и участието на подсъдимия в осъществяването му. Липсва неяснота относно времето, начина и мястото на извършване на престъплението и пълните данни за личността на подсъдимия.

Налице е ясно и точно описание на действията на подсъдимия В. А. Й., досежно изпълнителното деяние , визирано в чл. 343,ал.3,б „а“, вр.ал.1, б „б“,пр.2, вр.чл. 342, ал.1, пр.3 НК, като бланкетната част от правната норма е запълнена с достатъчно по обем съдържание, относимо към конкретната хипотеза на чл. 31, ал.7, т.1 ППЗДвП. Липсва противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на ОА, обвинението е ясно формулирано и не ограничава правата на подсъдимия.

В обобщение, налага се извод, че не са налице изтъкнатите от защитата съществени процесуални нарушения. Настоящият състав намира, че не са налице и други такива, които да са довели до накърняване правото на защита на подс. В. А. Й..

Предвид изложеното, въззивният състав намира, че обжалваното определение на СРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното и на основание чл. 345, ал. 1, вр. 2, вр. Чл. 249, ал. 3 НПК от НПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 16.03.2023г., постановено в разпоредително заседание по нохд № 9071/23 г,. СРС, НК, с което 101, с което е оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на СРП за отстраняване на процесуални нарушения, допуснати в досъдебната фаза.

ВРЪЩА делото на СРС за разглеждането му.

2

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3