Определение № 153 от 22.02.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 153 гр. Ловеч, 22.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно гражданско дело № 20234300500085 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 413, ал.2 вр. чл.410-411 ГПК Образувано е по частна жалба вх.№ 1517/16.02.2023г. подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: ***, гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В чрез процесуален представител юрисконсулт Р. И. против Разпореждане № 231/16.02.2023г. по ч.гр.д. № 123 по описа за 2023 година на Районен съд – Ловеч, в частта с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: ***, гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В срещу И. Л. Л., ЕГН **********, гр. Ловеч, ул. „Осъмска“ № 9, бл. Ивайло, ет.3, ап.12 по договор за кредит № 3008781993/11.05.2016г. за сумата: 13.87 лева, представляваща договорно възнаграждение, дължимо за периода от 01.07.2016г. до 01.09.2016г. (дата на изтичане на погасителния план ); 184.97 лева, представляващи законна лихва за забава за периода от 01.09.2016г. (дата на изтичане на погасителния план) до 29.01.2023г. (дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК); ведно със законната лиха от датата на подаване на заявлението 30.01.2023г. до окончателното изплащане на вземанията.

В жалбата са изложени твърдения,

1 че обжалваният акт е незаконосъобразен, неправилен и необоснован, постановен при съществено противоречие на процесуалните правила. Излага подробни съображения за характера на заповедното производство, какво се включва в правомощията на съда, какво подлежи на доказване в заповедното и исковото производство.

Подробно излага какво представляват неравноправните клаузи и противоречие с добрите нрави. Твърди, че преди подписване на договора на клиента е бил предоставен Стандартен европейски формуляр, в който било посочено преддоговорната информация, погасителен план, информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, ГЛП. Счита, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формирането на ГПР, тъй като е уговорен фиксиран ЛП, а подобно изискване имало при референтен лихвен процент – чл.11, ал.1, т.10 ГПК.

Счита, че е спазено изискването на чл.19, ал.4 ЗПК, а в случаят прието, че неравноправна клауза се явява договорно възнаграждение, което надвишава трикратния размер на законна лихва, е неприложимо, с оглед промените в ЗПК. Ето защо счита, договорното възнаграждение не може да бъде с противоречие с добрите нрави и клаузата не е нищожна. Твърди, че неправилно съдът е отказал и законната лихва за забава, тъй като е налице неплащане от страна на потребителя. Твърди, че не може да се изключи някои от перата на договора, защото същите не са погасени от длъжника. Моли съда да отмени атакуваното разпореждане като съдът да се произнесе по същество на заявлението. Претендира разноски в размер на 15.00 лева и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата, както и материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на обжалването

Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (арг.чл.413, ал.2 ГПК) чрез процесуален представител юрисконсулт Р. И., с надлежно учредена представителна власт (л.8 от делото).

Разпореждането е връчено на заявителя на 08.02.2023г. ( л.25 от първоинстанционното дело), Съгласно чл.413, ал.2 вр. чл.275, ал.1 ГПК срокът за обжалване на съдебния акт е едноседмичен, считано от датата на получаване на съдебния акт, поради което същият изтича на 15.02.2023г.

2

Жалбата е подадена чрез куриерска фирма на 15.02.2023г. ( л.10 от делото), поради което жабата е подадена в преклузивния срок по чл.413, ал.2 вр. чл.275, ал.1 ГПК.

С жалбата се обжалва разпореждане за сумата от 198.84 (13.87 + 184.97) върху която е внесена минимална държавна такса в размер на 15.00, съгласно чл.19 ТДТССГПК (л.9 от делото). Жалбата съдържа всички необходими реквизити на основание чл.279 вр. чл.260-261 ГПК и следва да се разгледа по същество.

По правилността на съдебния акт

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 410 ГПК, подадено от ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: ***, гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В чрез процесуален представител юрисконсулт Р. И. с което е поискано издаване на заповед за изпълнение срещу И. Л. Л., ЕГН **********, гр. Ловеч, ул. „Осъмска“ № 9, бл. Ивайло, ет.3, ап.12 по договор за кредит № 3008781993/11.05.2016г. за сумите: 200,00 лева, представляващи неплатена главница ; 13.87 лева, представляващи договорна лихва за периода от 01.07.2016г. до 01.09.2016г.

(дата на изтичане на погасителния план ); 86.13 лева, представляващи пакет от допълнителни услуги до 01.09.2016г.; 11.22 лева, представляващи законна лихва за забава за периода от 02.07.2016г. (дата на първа вноска) до 01.09.2016г. (дата на изтичане на погасителния план ); 184.97 лева, представляваща мораторна лихва по чл.86 ЗЗД в размер на, дължима от 01.09.2016г. (дата на изтичане на погасителния план ) до 29.01.2023г. (дата на подаване на заявлението по чл.40 ГПК); ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 30.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски в заповедното производство в размер на 25.00 – държавна такса и юрисконсултско взънаграждение – 180.00 лева по чл.13, т2 НПЗПП и чл.26 НЗПП. Посочва, че за периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. не е начислявана законна лихва, на основание чл.6 ЗМДВИППП.

В заявлението е посочено, че паричното задължение с И. Л. Л. е възникнало по договор за потребителски кредит № 3008781993/11.05.2016г., по който било уговорено, че отпуснатият кредит е в размер на 200.00 лева за 3 периода от 01.07.2016г. до 01.09.2016г., а размерът на възнаградителната лихва за този период бил 13.87 лева. Страните се договори получената сума да се връща на 3 броя равни месечни вноски в размер на 71.29 лева. Към договора потребителят избрал да закупи пакет от допълнителни услуги, чието възнаграждение възлизало на 86.13 лева, което задължение било разсрочено на 3 броя равни месечни вноски в размер на 28.71 лева. Така общата вноска на месец по кредита бела 100.00 лева, а крайната сума за връщане 300.00 лева.

Посочено е, че заемополучателят И. Л. Л. изобщо не е плащал сумата по договора, като същият дължал мораторна лихва за периода по време на договора и след договора върху различна сума. Към заявлението е приложен Договор за потребителски кредит и пакет от допълнителни услуги № 3008781993/11.05.2016г.,, общите условията на договора, погасителния план и друг документи.

С разпореждане № 231/06.02.2023г. по ч.гр.д. № 123/2023г. по описа на РС – Ловеч, е уважил заявлението в само в частта за сумите от: 200,00 лева, представляващи неплатена главница; ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 30.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането. В полза на заявителя е присъдил разноски в размер на 42.33 лева, пропорционално с уважената част от заявлението.

В останалата част, първоинстанционният съд е отхвърли заявлението за сумите: 13.87 лева, представляващи договорна лихва за периода от 01.07.2016г. до 01.09.2016г. (дата на изтичане на погасителния план ); 86.13 лева, представляващи пакет от допълнителни услуги до 01.09.2016г. ; 11.22 лева, представляващи законна лихва за забава за периода от 02.07.2016г.

(дата след първата вноска) до 01.09.2016г. (дата на изтичане на погасителния план); 184.97 лева, представляваща мораторна лихва по чл.86 ЗЗД в размер на, дължима от 01.09.2016г. (дата на изтичане на погасителния план ) до 29.01.2023г. (дата на подаване на заявлението по чл.40 ГПК ); ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 30.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

Разпореждането е обжалвано само в частта за сумите от 13.87 лева, представляващи договорна лихва за периода от 01.07.2016г. до 01.09.2016г.

(дата на изтичане на погасителния план ) и 184.97 лева, представляваща мораторна лихва по чл.86 ЗЗД в размер на, дължима от 01.09.2016г. (дата на 4 изтичане на погасителния план) до 29.01.2023г. (дата на подаване на заявлението по чл.40 ГПК); ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 30.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

Следователно разпореждането, в частта, с която е отхвърлено заявлението за сумите: 86.13 лева, представляващи пакет от допълнителни услуги до 01.09.2016г. ; 11.22 лева, представляващи законна лихва за забава за периода от 02.07.2016г. (дата на първа вноска) до 01.09.2026г. (дата на изтичане на погасителния план); ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 30.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането; е влязло в законна сила, поради необжалване, на 15.02.2023г.

За да отхвърли заявлението в цитираната част, съдът е приел, че пакетът от допълнителни услуги представлява неравноправна клауза, нарушава се чл.10а, ал.2 ГПК. Приел е, че останалите договорни ангажименти надхвърлят лимита, въведен с чл.19, ал.4 ЗПК, поради което не се дължат тези пари.

Посочил е, че съдът не може да изчисли претендираните лихви в заповедното производство, което е било основание да се отхвърли. Изложил е съображения, че не е ясно как се е формирано договорното възнаграждение, дали същата включва пакета от допълнителни услуги, което могло да заблуди заемателя, а съдът в това производство не може да изчисли претендираните лихви само на база главница, без пакета от допълнителни услуги.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС , в производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.

Правомощията на въззивният съд са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в жалбата основания.

Обжалваният акт е постановен и подписан от лице, което има качеството на съдия, издаден от в кръга на неговите правомощия въз основа на надлежно развито производство. Ето защо обжалваното разпореждане е валидно.

5

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2 ,т.2 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.

Видно от представеният договор за потребителски кредит и погасителен план се установи, че договорната лихва върху главницата по кредита е в размер на 13.87 лева. Така от представените документи се установи, че претендираната договорна лихва е начислена за тримесечен период за ползване на кредита и то само върху главницата, т.е. получената сума по кредита. Претендираното възнаграждение размер на 13.87 лева не е начислено общо върху главница и пакет от допълнителни услуги, поради което е РС – Ловеч е следвало да уважи заявлението в тази му част. Вземането е достатъчно индивидуализирано по основание, размер, период и може да се направи извод, че не е начислено върху сумата от неравноправна клауза, поради което заявлението тази част следва да се уважи. В този смисъл РС – Ловеч неправилно е приложил материалния закон, като е отхвърлил заявлението в тази част.

По отношение на сумата от 184.97 лева, представлява законна лихва за забава от периода от 01.09.2016г. (дата на последната погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението по чл.410 – 29.01.2023г. съдът счита, че не следва да се присъди, тъй като заявлението в тази му част е нередовно. След като клаузата за пакета от допълнителни услуги е неравноправна, то възнаграждение не се дължи върху него, както и лихва върху този пакет. В този смисъл нито от посоченото в заявлението, нито от представения договор, може да се установи, че върху какво е начислена претендираната сума от 184.97 лева – дали само върху главницата от 200.00 лева ; върху главницата и договорната лихва 213.87 лева или върху 300.00 лева, което включва пакета от допълнителни услуги. След като не може да се установи как е начислена претендираната сума дали върху дължимата главница и договорно 6 възнаграждение или и върху сумите по неравноправните клаузи, то вземането не е достатъчно индивидуализирано, което превръща заявлението в нередовно и следва да бъде отхвърлено. В този смисъл правилно РС – Ловеч е приложил материалния закон като е отхвърли заявлението за сумата от 184.97 лева, представляваща законна лихва за забава.