Решение № 1364 от 06.08.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1364 гр. Варна , 30.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева з. Ив. Кавърджикова

И.ка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от з. Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20203100501798 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на ИВ. К. П. ЕГН ********** от гр. В., ***, чрез адв. М. К., против решение № 86/26.03.2020г. по гр.д. № 1295/2019г. на ПРС, с което е отхвърлен предявения от нея срещу К. ЕНЧ. СТ. ЕГН ********** от гр. В., *** иск с правно основание чл.124 ГПК вр. с чл.79 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че К. ЕНЧ. СТ. не е собственик в резултат на давностно владение на 1/2 идеална част от недвижим имот представляващ дворно място с площ от 1200 кв.м съставляващо УПИ II-38 в кв.23 по плана на с. з., общ. П., ведно с построената в него жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м., при граници на дворното място: улица от две страни, УПИ I-38, УПИ VIII-101 и е осъдена да заплати на К. ЕНЧ. СТ.

ЕГН ********** от гр. В., ***, разноски по делото в размер на 500 лева, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Считайки първоинстанционното решение за постановено в противоречие с материалния закон, неправилно и необосновано, се моли да бъде отменено и постановено друго, с което предявения от нея иск да бъде уважен. Претендира присъждане на сторените разноски в двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от К. ЕНЧ. СТ. ЕГН ********** от гр. В., **, чрез адв. Г.Н. и адв. Г. Г., в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, както и за присъждане на 1 сторените по делото разноски.

ВОС констатира следното:

В исковата си молба, уточнявана многократно на въззивна инстанция, ИВ. К. П. ЕГН ********** от гр. В., ***, чрез адв. М. К. е навела твърдения, че е наследник по закон на съпруга си С. П. С. ЕГН ****, починал на ***г. Той и неговият брат И. П. С., ЕГН ******, починал на ****г. получили по наследство от баща си П. С. Х. ЕГН ****** ,починал на ******г. жилищна сграда, находяща се в с. з., община П., построена в дворно място с площ от 1200.00кв.м., представляващо ******. П. С. Х. имал имота от своя баща, но той не притежавал нотариален акт. Излага, че с публично завещание № 34/01.04.1939г. на Провадийски заместник-околийски съдия, общият наследодател на страните С. Х. Д. е завещал на сина си С. С. Х. дворно място в чертите на с. з., ******, от около 1 дка, съставляващ парцел II в кв. 23 от плана на селото, при посочени граници, който през есента на 1937г. си построил със свои средства и сили къща в дворното място. С. С. Х. обаче изоставил владението на този имот, а брат му П. С. Х. го завладял и придобил по давност в периода от 1937г. до смъртта си на ******г., като П. С. Х. от своя страна му отстъпил владението на съсобствения с другия им брат Ш. С. Х. имот, представляващ къща с плевник и хамбар, застроена върху 130кв.м. с дворно място от 3670кв.м., при посочени граници, придобит по силата на одобрена на 01.03.1941г. по гр.д. № 34/1941г. на Провадийски околийски съд съдебна спогодба. П. С. Х. е общ наследодател на двете страни по делото, като неговите синове, С. П. С. и И. П. С. са съпрузи на ищцата и съответно ответницата по делото, първият починал на 29.112016г., а вторият –на ****г. Наследници по закон на С. П.

С. са ищцата ИВ. К. П. и дъщерите П. С. П. и В. С. П., които са собственици на 1/2ид.ч. от спорния имот, а наследниците по закон на И. С. Х.-ответницата К. ЕНЧ. СТ., дъщеря им Н.

И. С. и сина им М. И. П. са собственици по наследяване на останалата 1/2ид.ч. Месец преди завеждане на иска на 11.09.2019г. съседи от селото се обадили, че К. ЕНЧ. СТ. пуснала обява и продава наследствения имот. След справка станало ясно, че ответницата се е снабдила с КНА за собственост по обстоятелствена проверка и е призната за собственик на процесния недвижим имот по наследство и давностно владение.

Моли се да бъде прието за установено,че ответницата К. ЕНЧ. СТ. не е собственик на 1/2ид.ч. от недвижимия имот.

В писмен отговор К. ЕНЧ. СТ. ЕГН ********** от гр. В., *** възразява срещу допустимостта на исковата претенция, намирайки, че за ищцата не е налице правен интерес от търсената защита. Отрича да е придобила, както се твърди имота по наследство от бащата на съпруга си-П. С. Х.. Придобила е имота на оригинерно основание в СИО, чрез реализиране на фактическо владение за срок по-дълъг от 10 години, считано най-късно от 2008г., като представя КНА № 33, т. 3, д. № 426, вх.рег. № 1103/12.04.2018г. на Сл.по вписванията П.. Съпругът й е починал на ****г. Имотът е съсобствен между нея и двете й деца. Дори и да се приеме, че имотът е предаден от наследодателя на съпруга й, то този факт 2 не изключва упражнявано от нея владение, съответно право на собственост. Тя се легитимира като собственик на ½ в следствие на прекратена СИО и на 1/6 в следствие на наследяване от съпруга си. Оспорва фактите и твърденията в исковата молба. Имотът през 2000г. бил предоставен на нея и съпруга й от бащата на съпруга й още приживе. От тогава заживели там, като в собствен дом. Според нуждите и личните си предпочитания и вкус го преструктурирали, обособили отделни помещения и ги обзавели, периодично извършвали ремонти и редица подобрения. Докато свекър й би жив идвали брата на съпруга й и неговата съпруга, но след предварителна уговорка, на гости по празници, най-много два пъти в годината, без да оказват помощ при поддръжката на двора и сградата. От 2000г., след смъртта на свекъра й, никой от семейството на брата на съпруга й не е идвал, не ги е посещавал, не се е обаждал и не се е интересувал от тях. От 1998г. до смъртта на съпруга й през 2011г. живели в дома в с. з., а децата им идвали събота и неделя. От 2009г. синът им М. дошъл и заживял при тях. Той останал и след 2012г., когато тя напуснала дома и се установила при дъщеря си във Варна. От тогава почти всяка седмица и до днес посещавала имота, подпомагала сина си в поддръжката ,обслужването, почистването на двора и къщата. През 2000г. се развалили отношенията им със семейството на брата на съпруга й, понеже бащата П. С. им казал, че е предоставил имота само на тях. От 1998г. до 2018г. са демонстрирали открито и непрекъснато, че се грижат за имота, тяхна собственост, като са били в правото си да се снабдят с констативен НА по давност.

Моли се исковата претенция да бъде отхвърлена, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

С оглед становищата на страните, но събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от публично завещание № 34, рег. № 574, дело №34/01.04.1939г., изготвено от Провадийски заместник околийски съдия, С. Х. Д. от с. з. е завещал на синовете си С., П. и Ш. четири ниви в землището на с. З., а на сина си С. С. Х. е завещал още и дворно място в с. з., ******, от около 1 дка, съставляващо парцел II в кв. 23 по плана на селото, при граници от две страни улица, П. Я. и двора на старата къща –парцел III, в същия квартал. В същото това дворно място, е посочено, че синът му С. С.ов през есента на 1937г. си е построил къща със собствени средства, за своя сметка. Завещано му е мястото да си осигури къщата.

Според издадената от Община П. скица № 653/24.09.2019г., УПИ II-38, кв. 23 по плана на с. з. е с площ от 1200.00кв.м. и е записан на С. С. Х., съгласно публ.завещание № 34/574/1939г.

От удостоверение за наследници на П. С. Х., вдовец, поч.на ******г. в гр. Варна се установява, че негови наследници по закон са синовете му И. П. С. и С. П. С.. И. П. С. е починал на ****г. и е оставил следните наследници по закон: К.Е. С.-преживяла съпруга, настояща ответница, Н. И. С.-дъщеря и М. И. П.-син. С. П. С. също е починал, видно на ***г. и като негови наследници по закон се легитимират ИВ. К. П.-преживяла съпруга, 3 настояща ищца, П. С. П.-дъщеря и В. С. П.-дъщеря.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 165, т. I, рег. № 1108, д. № 155/11.04.2018г. на нотариус З. А., К. ЕНЧ. СТ. е призната за собственик по давност на следния недвижим имот, а именно: дворно място с площ 1200.00кв.м., представляваща УПИ II-38, в кв. 23 по плана на с. з., Община П., ****** област, ведно с изградената в същото място двуетажна жилищна сграда с площ от 64кв.м. и мазе, с площ от 32кв.м., при граници: от две страни улици и УПИ I-39 и VIII-101.

Пред ВРС са изслушани показанията на две групи свидетели: Р. И. Р., без родство и дела със страните, воден от ищцата, настояща въззиваема и С. Ц. С. и М. С. Ц., двамата също без родство и дела със старните, водени от ответницата.

С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Предявеният от ищцата ИВ. К. П. отрицателен установителен иск за собственост намира правното си основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Най-напред настоящият състав намира, че следва да се произнесе по допустимостта на предявения иск с оглед възраженията на ответницата К. ЕНЧ. СТ. за липсата на правен интерес от търсената защита. Ищцата е предявили иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за установяване, че ответницата не е собствница на 1/2идч. от процесния имот. Този иск е допустим за разглеждане от съда. Ищцата може сама да решава какъв иск да заведи и в какъв обем да защити правата си пред съда. Преодоляно е разбирането, че ако ищецът не осъществява фактическа власт по отношение на имота, то той разполагат само с иска по чл.

108 от ЗС и воденето на установителен иск е недопустимо.

Според тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 8/2012 г., ОСГТК е допустим установителен иск от съсобственик срещу владеещите имота ответници.

С него ищецът ще прекъсне придобивната давност в тяхна полза и установи ли, че е съсобственик, ще започне да владее имота чрез тях /чл.31, ал.2 ЗС/, като може да търси обезщетение за ползването на своята част от имота, без да има интерес лично да ползва имота и поради това да го държи. Правен интерес е налице и когато съсобствениците спорят за обема на притежаваните права върху общата вещ.

Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект. Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на 4 оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права.

Ако с решението по отрицателния установителен иск бъде установено несъществуването на спорното право, защитната функция на процеса е по отношение на субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са били засегнати от отреченото със съдебното решение право. Снабдявайки се с КНА за целия спорен имот, ответницата К.С. отрича правата на собственост на ищцата И. С., възникнали по повод наследване на общия наследодател П. С. Х.. Бъдат ли отречени със сила на пресъдено нещо на претендираното от ответницата право до размера на 1/2ид.ч., ищцата би могла да се снабди с документ за собственост за тази 1/2ид.ч.

При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът следва да доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено.

В настоящия казус ищцата-въззивница се позовава на наследствено правоприемство от съпруга си-С. П. С., явяващ се наследник на баща си П. С. Х., придобил собствеността на процесния имот –дворно място и къща в с. з., по силата на изтекла в негова полза придобивна давност, текла от 1937г. до смъртта му на ******г. Съпругът й и брут му И. П.