Решение № 4321 от 08.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4321 гр. Пловдив, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330104952 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от ЛАЙТ КРЕДИТ ООД /понастоящем АиМ Финанс ООД/ с ЕИК: 201015391 и адрес: ********** против А.

П. И. с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., ул.****, ет.*, ап.**, общ. П., обл. П. и Л. Г. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., бул.****, ет.*, ап.**, общ. П., обл. П. , с която са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 240 и чл.86 от ЗЗД, чл. 121 и чл. 146 ЗЗД и чл.9 от ЗПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ответниците солидарно дължат на ищеца следните суми: 4920,96 лева /четири хиляди деветстотин и двадесет лева и деветдесет и шест стотинки/ – представляваща неплатена сума по запис на заповед, издаден за сумата от 7377,96 лева на ****** г. от А. П. П., авалиран с поръчителството на Л. Г. М., без разноски и без протест, платим на падеж ****** г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 07.12.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 17809 по описа за 2022 г. на РС- Пловдив.

Предявен е и при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал.1, т. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата А. П. И. да върне на ищеца сумата от 4920,96 лв., като платена без основание въз основа на недействителен договор, както и иск по чл. 23 ЗПК срещу Л. М..

Предмет на настоящото производство първоначално е само заявената искова претенция против издателя на записа на заповед Л. М., но впоследствие делото е съединено с гр.д. № 5437 по описа за 2023 г., образувано срещу авалиста А. П..

1

Ищецът сочи, че ответникът А. П. в качеството си на издател с издаден запис на заповед се е задължила да заплати в полза на ищеца сумата от 7377,96 лв. с падеж на плащане ****** г. Задължението по записа на заповед е авалирано от Л. Г. М., която се е задължила да отговаря за заплащането на паричното вземане, в качеството на авалист.

Тъй като ответниците не изплатили задълженията си по записа на заповед, ищецът подал заявление по чл. 417 ГПК срещу ответниците, по което била издадена заповед за парично изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, против които са постъпили възражения в срок.

В допълнение се посочва, че със записа на заповед се обезпечава задължение по договор за кредит от ****** г. със заемополучател А. П. и солидарен длъжник Л. М.. По силата на така сключения договор на заемополучателя е предоставена в заем сумата от 6000 лв., която е следвало да се върне, ведно с договорна лихва в размер от 1377,96 лв. Посочва, че по договора за заем са извършени частични плащания, като е останала дължима сума в претендирания размер.

Моли се предявения установителен иск да се уважи. Претендират се разноски в заповедното и настоящото исково производства.

Предявява се при условията на евентуалност в случай, че съдът приеме, че каузалната сделка – договор за заем е недействителна и съответно не се дължи претендираната сума и на основание обезпечителната сделка – запис на заповед, то да осъди солидарно отчетниците да върнат на ищеца сумата в размер на 4920,96 лв. на основание чл. 23 ЗПК спрямо Л. М. и на основание чл. 55, ал.1, т.1 ЗЗД по отношение на кредитполучателя А. П..

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника А. П. И. чрез процесуалния представител адв. К. К..

Оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани.

Не оспорва, че записът на заповед обезпечава задължение по Договор за паричен заем от ****** г., по силата на който е предоставена в заем сумата от 6000 лв., която А. И. е следвало да върне чрез заплащане на 12 месечни погасителни вноски. ГПР по кредита се сочи, че е в размер от 48,18 %, ГЛП – 40 %, а общият размер на кредита е 7377,96 лв.

Твърди се, че договорът за кредит е недействителен, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, като размерът на шрифта, на който е изготвен договора е под 12. Освен това се сочи, че общите условия също не отговарят на условията на чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Твърди се, че договорът е недействителен и поради неспазване на императивната разпоредба на чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК, като не е описан начина на приложение на договорения лихвен процент. Сочи се още едно основание за недействителност – липса на посочен в договора начин на изчисляване на общо дължима сума, както изисква разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.

10 ЗПК.

Оспорва се като недействителна клаузата за възнаградителна лихва на собствено основание, 2 поради противоречие с добрите нрави. С оглед недействителност на договора за заем, то се оспорва като недействителен и записа на заповед.

Оспорва допустимостта на предявения при условията на евентуалност осъдителен иск.

Оспорва се размера.

Моли се исковете да се отхвърлят. Претендират се разноски.

Ответникът Л. Г. М. оспорва предявените искове, като неоснователни по подробно изложените в отговора съображения за това.

Посочва, че е налице каузално правоотношение във връзка с авалирания запис на заповед, а именно: посочения от ищеца договор за заем, по силата на който е предоставена в заем сумата от 6000 лв., която А. И. е следвало да върне чрез заплащане на 12 месечни погасителни вноски. ГПР по кредита се сочи, че е в размер от 48,18 %, ГЛП – 40 %, а общият размер на кредита е 7377,96 лв.

Оспорва договора за заем, като недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т.9, т. 10 и т. 11 ЗПК.

Оспорва клаузите за възнаградителна лихва аз недействителни поради противоречие с добрите нрави, като сочи, че недействителността на клаузата за възнаградителна лихва обуславя недействителност и на договора за заем.

Твърди наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 9 ЗЗП, като нито ответникът, нито съдлъжника са били запознати с условията на договора, като не им е бил представен СЕФ. Оспорва да е настъпила твърдяната предсрочна изискуемост.

Оспорва клаузата на чл. 6 от договора за паричен заем като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.2, т. 20 във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП.

Оспорва са като нищожна клаузата, изискваща издаване на запис на заповед, като се сочи, че същата противоречи на разпоредбата на чл. 34, ал.1 ЗПК. Твърди се нарушение и на разпоредбата на чл. 34, ал. 2 ЗПК.

С оглед недействителност на каузалната сделка, се сочи, че не се дължат и суми по обезпечителната такава. Моли да се отхвърлят исковете и претендира разноски.

С влязло в сила определение от 07.04.2025 г. производството по отношение на Л. М. е прекратено и издадената спрямо нея заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист са обезсилени.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правна квалификация чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с 535 ТЗ, във вр. с чл. 538, ал.1 ТЗ, както и евентуален иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника А. И. (предишна фамилия П.) да заплати на ищеца, като платена без основание по недействителен договор за заем сумата от сумата от 4920,96 лв.

3

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи редовен от външна страна и удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане запис на заповед с издател ответника, настъпване на падежа на вземането. Да докаже, че записът на заповед е издаден като обезпечение на вземанията по договора за заем от ****** г., включващ главница и договорна лихва, както и че е предоставил на ответника заем в размер на 6000 лева.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и при положително доказване от страна на ищеца да докаже, че е погасен претендираният остатък от задълженията по процесния запис на заповед.

По иска по чл. 55 ЗЗД ищецът следва да установи, че е предал сумата на ответника, а ответникът носи доказателствена тежест да установи, че същата не подлежи на връщане, тъй като е налице основание за задържането й.

Не се спори, като самият ищец въвежда наличие на каузално правоотношение т.е., че процесният запис на заповед, издаден на ****** г. обезпечава вземане от същата дата по сключен между издателя договор за заем за сумата от 6000 лв., която подлежи на връщане, ведно с договорна лихва или общо дължима сума 7377,96 лв., каквато е и стойността по записа на заповед.

Записът на заповед е издаден от кредитополучателя А. П. и е авалиран от солидарния длъжник, като падежът на плащане на записа на заповед е ****** г., на която дата настъпва и крайният падеж по договора за заем.

Видно от приложения запис на заповед /л.4/ ответникът А. И. (предишна фамилия П.) неотменимо и безусловно се е задължила да плати на „Лайт Кредит“ ООД сумата в размер на 7377,96 лева без протест и без претенции за разноски на падежа ****** г. Посочено е датата на издаване, място на издаване, място на плащане, означение „запис на заповед“ в текста на документа, посочен е конкретен единствен падеж на вземането, подпис на издателя.

Съдът приема, че са налице всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.535 ТЗ и записът на заповед е редовен от външна страна.

В заявлението по чл.417 ГПК и с исковата молба ищецът сам въвежда каузално правоотношение, за обезпечение на което е издаден процесния запис на заповед, а именно договор за паричен заем № ****** от ****** г. и доколкото такова е въведено, същото става предмет на делото и подлежи на изследване.

Спорно по делото е дали договорът за заем е валидно сключен.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът кредитополучател е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.

4

Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит. За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.

Ответникът А. И. излага доводи, че в договора липсва съдържанието по чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, които норми са императивни. Съдът следи служебно и за съответствие на договора с останалите цитирани по- горе императивни норми, чието нарушаване има за последица недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК.

В чл.11, ал.1, т.9 ЗПК ясно е посочено какви следва да са реквизитите на договора за кредит съобразно тази разпоредба – лихвен процент и условията за прилагането му.

Видно от договора за заем № ****** от ****** г. /л.5-6/, в чл.3, ал.1 е посочен фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40 %, представляващ реквизит по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК и доколкото е фиксиран за целия период от договора, не е необходимо да се посочват условията за прилагането му, доколкото такива условия няма и не се прилагат. Лихвата е във фиксиран размер от 1377,96 лева, което ясно личи от посочения общ размер на вземанията по договора в чл.3, ал.1 от същия, като се направи проста аритметична сметка, като от общо дължимата сума от 7377,96 лева се извади сумата в размер на 6000 лева – чистата стойност по кредита. С оглед изложеното съдът приема, че не е налице противоречие с чл.11, ал.1, т.9 ЗПК.