Решение № 73 от 18.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Варна, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деян Ив. Денев

Членове:

Камен Г. Господинов мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Роксана Св. Йорданова като разгледа докладваното от Деян Ив. Денев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20253100601035 по описа за 2025 година Производството пред настоящата инстанция е образувано по жалба от повереника на частния тъжител Г. А. Т. срещу неправилността на присъда по НЧХД № 409/ 2015 год. на Провадийски районен съд.

С нея подсъдимата по делото С. Р. З. е била призната за невинна в това, на 06 05 2024 г. в с. К.д., общ. Д. да е казала нещо унизително за честта и достойнството на Г. А. Т. в нейно присъствие, наричайки я „ курва“, „ кукумявка“, „изрод“, „вещица“, „вампир“, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по възведеното й обвинение в извършване на престъпление по чл. 146 ал. 1 от НК.

Със същата присъда е отхвърлен предявеният от частния тъжител граждански иск, а тя е осъдена да заплати направените от подсъдимата разноски.

Твърди се, че присъдата е изцяло неправилна, тъй като е незаконосъобразна, необоснована и несправедлива.

Излагат се пространствени съображения в подкрепа на оплакване срещу неправилното приложение на материалния закон и допуснатите нарушения на процесуалните правила, като се поднася собствена версия за развитието на инкриминираната ситуация и за противозаконността на извършените от подсъдимата действия.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа по съображенията, изложени с нея.

Желае се отмяната на атакувания съден акт и постановяване на осъдителен, с произтичащите от това правни последици и досежно предявения граждански иск .

1

Защитникът на подсъдимата намира присъдата за правилна.

Претендира разноски, направени във връзка с производството пред въззивната инстанция.

Настоящия въззивен състав, след като са запозна със становищата на страните и извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, констатира следното :

Събирайки, проверявайки и анализирайки относимите към производството доказателства, първоинстанционният съдебен състав е установил фактическа обстановка, която въззивният съд приема за обосновано и напълно изяснена. Като краен резултат решаващият съд е достигнал до верни правни изводи, свързани с фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

Упрекът срещу необосноваността на присъдата е неоснователен, тъй като съдебният състав е изпълнил задължението си да изясни всички факти по реда и със средствата, предвидени в процесуалния наказателен закон.

Мотивирал е становището си защо приема едни, а отхвърля други доказателствени материали.

Невъзможността за конкретизиране на обидните реплики, като условие за наказуемостта на деянието е изведена от установените факти, а зададените от защитника въпроси пред въззивната инстанция, са получили отговора си чрез съдържанието на проверяваната присъда.

Няма основания за съмнение в добросъвестността на свидетелските показания на С. и И.И..и. Тези показания, дадени след предупреждение за наказателната отговорност при лъжесвидетелстване, са допринесли за разкриване на обективната истина.

Съдът е изложил подробни и убедителни съображения защо ги е кредитирал, както и с кои фактически данни кореспондират. Мотивирал се е и защо не се е доверил на показанията на свидетеля К.Ю., както и защо е приел за неправдива защитна теза обясненията на подсъдимата, в частта относно проведения спокоен разговор с частния тъжител Т..

Поради това и оплакването за извършено процесуално нарушение в тази връзка се намери за неоснователно.

Накратко, Г. Т. твърдяла, че подсъдимата е отишла в дома й и я е нарекла „ курва“, „ кукумявка“, „изрод“, „вещица“, „вампир“, което унизило честта и достойнството й като човек на изкуството и културата, хореограф по професия с почетни звания „заслужил гражданин на Д.“, заедно с почетна грамота за принос към развитието и просперитета на града и Общината.

Обидните думи били чути от съседите й.

Подсъдимата З. не отрича, че е посетила дома на частния тъжител, но под благовиден предлог и е разговаряла с бившата си свекърва продължително и спокойно, след което си тръгнала, а Т. я изпратила до входната врата. Не е обиждала никого.

Св. И. посочила, че на деня след срещата между двете е разбрала от съседката си Г., че снаха й я е нарекла с мръсни, гадни и лоши думи, но не ги е конкретизирала.

Съпругът й също в последствие разбрал, че снаха и свекърва са си разменили някакви реплики.

Св. Юсеин подписал „ клетвена декларация“ пред нотариус, че подсъдимата е нарекла Т. „ курва, кукумявка и вещица“ Тази декларация 2 съдът правилно не кредитирал като доказателствено средство, изготвено по реда и условията на НПК и не използвал при формиране на фактическите си и правни изводи. По време на първоинстанционното съдебно следствие свидетелят посочил, че е чул различни от „декларираните“ обидни думи, а именно „дърта мастия“ и други думи, които “ не можал да чуе“.

Според преценката на настоящия въззивен състав, за да изгради убеждението си във връзка с главния подлежащ на доказване факт, съдът е събрал всички възможни доказателства.

Но при анализа и обсъждането по отделно и в съвкупност на наличните не може да се направи еднозначен извод за осъществено престъпно деяние и участие на подсъдимата в него.

Изложеното до тук съдът намира като аргумент с подкрепа на становище, че след като обвинението не може да се докаже по изискуемния несъмнен и безпротиворечив начин, то и подсъдимата е оправдана правилно.

С оглед на изложеното и на основание чл. 338 от НПК, настоящият въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 10 по НЧХД № 409/ 2024 год. на Провадийски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3